Несъществуваща реалност, апокалиптични фантазии, сюрреалистично пространство, откачена фотография – това са може би най-точните определения за работата на един фотограф, който ни поднася своя нереален свят, създаден от него по нестандартен начин. Неговите творения са черно-бели, пораждат разнопосочни усещания, но със сигурност не оставят зрителя равнодушен. Авторът умишлено търси предизвикателството, колизията, желае произведенията му да имат разтърсващ ефект и го постига. Така видях и почувствах нещата, когато за първи път случайно попаднах на едни „странни“ снимки.

Първите сведения за бамбира датират от IX в. При разкопките на древната арменска столица Двин е намерена каменна плоча с образа на музикант, на чието рамо има инструмент, приличащ на цигулка (сиреч бамбир). Но едва през ХХ век хората проявяват интерес към находката и решават да я пресъздадат. Лютиерите успяват да изработят инструмент, чието звучене може да се определи като тенор, алт и дори бас. Днес в Армения бамбирът се използва като народен инструмент за изпълнението на фолклорни песни и танци.

Певицата Марал Айваз пусна нова песен, написана по мотиви от стихотворението „Жалба“ („Дърдунк”) на арменския поет Бедрос Турян. А повод да се спре върху него стана 170-годишнината от рождението му. Автор на музиката е композиторът Норайр Демирч.

За проекта Ghedtair Composite научаваме от британското издание Emerging-Europe. Той е реализиран от млади арменски музиканти от диаспората, занимаващи се с аранжировката на известни арменски музикални произведения. В него участват Севан Чакърян, Сим Кънингъм, Майкъл Сарян, Ноа Гарабедян и Джъстин Мейфилд.

Андрея Тенасе – румънски фотограф и журналист, е автор на серия документални снимки, обединени под общото наименование „Арменците в Румъния“. Целта й е по този начин да разкаже по-подробно за арменския народ, тъй като в Румъния знаят твърде малко за Армения. „Трагедията на един народ като геноцида засяга всеки от нас. Трябва да се знае и разбере защо в нашата страна има арменци. Тя е била една от първите, приели арменските бежанци по време на преследванията им“, разказва авторът.

Два проекта в галерията за съвременно изкуство във Венеция представи италианският фотограф Клаудио Гоби. Фотопроектите му, представени в залите на „Ca’Pesaro“, повдигат темата за културната идентичност, поставяйки в диалог географски и хронологично отдалечени архитектурни модели, които емоционално се допълват взаимно, пише италианското издание на Artribune.

Наричат Айвазовски един от най-великите маринисти на Земята. Исината е, че той не е един от…, а най-великият. Не може да бъде сравнен с никой друг негов колега по четка – нито приживе, нито днес. И вероятно скоро няма да се роди друг, който така майсторски да може да изобрази „вълшебно вода”, водата, която бушува или спокойно се люлее в морето.

В категорията „Най-добър изпълнител“ за албума му „Хокин джанабарх“ („Душевен път“) бе номиниран за наградата Songlines Music Awards 2022 арменският дудукист Арсен Петросян. Дискът бе пуснат в Лондон и много бързо набра популярност. От февруари т.г. музикантът пое на турне из различни европейски градове с парчетата, включени в него.

Дискът е записан в Армения. Работата по него съвпада с 44-дневната война в Арцах, заради която и изпълнителят, и акомпаниращите му колеги, са били много потиснати, но с часове са стояли в студиото, опитвайки се да приключат работата си.