Стрийт-арт, улично изкуство, графити – става дума за все едно и също. Виждаме го ежедневно, щом излезем на улицата. Но и не може да не забележим разликата от графит до графит… Има уникални рисунки, картини, наречете ги както искате, които създават естетическа наслада, за разлика от драсканиците, грозните надписи (понякога дори нецензурни, често и неразбираеми). Те красят някои от фасадите на домове, които иначе биха изглеждали неугледни, сиви, мрачни.
В Армения също има графити, но за разлика от тези у нас, те са предимно рисунки на теми, свързани с арменската история, природа, бит. Ако се разхождате по ереванските улици, особено по малките, тесните, не може да не забележите тунелите, през които човек преминава, за да стигне до домовете, разположени не на централни улици, а в задните дворове. Повечето от тях биха били много неприятни, ако не бяха цветните графити, които им придават различен живот, създават настроение, а често са и образователни.
Така че днес графитите, появили се в Армения преди десетина-петнайсет години, са ново, модно улично изкуство. Интересното е, че те понякога биват поръчвани от самите граждани, които намират художници, плащат им, за да изографисат фасада, вход на гараж или арка, след като получат разрешение за това от кметството, разбира се. Неотдавна се появиха нови произведения на уличното изкуство – ликове на герои от 44-дневната война. Техен автор, както и на образите на известни арменски творци – поети, артисти, композитори, е художникът Роберт Нигохосян.
- От детството си обичам да творя. Сърцето ми избра четката и боите. Отначало рисувах по тетрадките си като повечето деца. От петгодишна възраст започнах да ходя в творческо училище, където имаше кръжок по рисуване. И там до 2010 г. се учих при моя любим първи учител Степан Минасян. След това постъпих в Ереванската държавна художествена академия, където следвах до 2014 г. и завърших факултета по графика. След това се занимавах с класическо рисуване, а от 2015 г. започнах да се интересувам от стрийт-арта.
Така започва „уличната“ си кариера младият творец. Когато решава „да се реализира“ на улицата, избира безлюдно място за първата си работа. То е скрито от хорски очи, вниманието му се спира върху полуразрушена сграда. Художникът е все още далеч от идеята да създава серия от портрети, така че първият му опит е за него самия, да се пробва. Защо се спира на графитите? Роберт Нигохосян има отговор:
- Уличното творчество е достъпно за всички, докато обикновените изложби са в закрити пространства, където не попадат много хора. Уличното изкуство може да докосне душевните струни на абсолютно всеки човек. За мен първоначално стрийт-арта беше хоби. След това започнах да го изучавам по-задълбочено и буквално се влюбих. Намирах различни варианти, които биха били интересни за мен, а и за хората. Така едно от направленията, в които започнах да рисувам, стана портретния жанр и той се превърна в любим за мен. При уличното изкуството е прието той да се нарича „характер“. И през май 2015 г. ми се прииска да нарисувам монохроматичен портрет на герой, външно напомнящ на Иисус Христос. Всичко започна с това. Започнах да следя чуждестранните артисти, да ги изучавам. И след време направих първия си цветен портрет – този на актьора Фрунзик Мъгърдичян. След него дойде ред на Шарл Азнавур, после на артиста Сос Саркисян. Той е любимият ми. Постарах се да го изобразя тъжен и с величествен поглед. Направих го буквално за един ден. А след това нарисувах още десетки велики личности.
Така се появява неговата впечатляваща серия от портрети. В Ереван те са 12 само в една от по-далечните части на града. Това му дава и стимул, и смелост да напусне крайния квартал и „да завладее“ целия град с графитните си образи. Ражда се поредицата му „Великите арменци“. Рисува с любов и страст забележителните арменски творчески лица. Роберт твърди, че научава на много от техния живот, работа, наследство и затова решава да изобразява именно тях. Скоро работите му започват да правят впечатление и да се разпространяват по социалните мрежи. Оказва се, че просто на хората им се нрави нарисуваното от младия човек. Е, има и немалко критики по негов адрес. Появяват се коментари, че качеството е лошо, че някои от образите не са поднесени вярно и т.н. Много хора – много мнения, нали всеки разбира от всичко и когато не се отнася до него, може да си критикува и то почти анонимно. Това обаче далеч не обезсърчава художника. Като позитивен човек твърди, че 95% от зрителите му харесват портретите му.
Що се отнася до трудностите, Роберт казва, че една от важните предпоставки за добър резултат е да се намери правилното „платно“, сиреч стена, която да не е част от архитектурния стил, за да не се изпорти постройката с рисунката, а да я краси. Размерът на изображението също е важен и е трудно да се прецени пред една голяма празна стена какъв да е той. Сега обаче младият талант смята, че е преодолял тези трудности.
Когато се заема със стрийт-арта на практика в Армения почти никой не се занимава с него:
- Бях учител сам на себе си, но се равнявах с чуждестранните художници. У нас това изкуство не е така популярно, но тихичко започва да набира обороти. Много бих искал да се занимавам с това във Франция, защото виждам как бързо се развива то там. Има силна конкуренция между художниците и съответно качеството на изпълнение е по-високо.
Мнозина възприемат този художествен начин на изразяване като възможност да се демонстрира протест. Работите на Роберт обаче не са такива. Те са повече позитивни, няма бунтарство, няма отрицание. Самият той твърди, че само веднъж е дал израз на недоволството си и това е било по време на завземането на полка към патрулната служба на полицията през 2016 г. Тогава решава да нарисува лицата на трима от тези, които нахлуха в полицейската сграда – Жирайр Сефилян, Павлик Манукян и Араик Хандоян. Според него тази картина съдържа бунт – в една или друга степен. Роберт смята, че за да бъде един творец уличен художник, трябва да е смел, да не се страхува от проблеми, да не се бои от височини, както и от общественото мнение. Не на последно място – да търси начин за самоизразяване.
Сега се е заел да рисува ликовете на новите арменски герои, тези, които загинаха по време на последната карабахска война.
- Започнах да изобразявам военните, нашите братя, достатъчно високо по стените на сградите. На хората идеята им се хареса. Първоначално го правех безвъзмездно, но сега взимам символична сума, за да си купувам боите. Тези портрети са разположени доста нависоко, така че трябва да ги правя с помощта на подемен кран.
В центъра на работата на Роберт Нигохосян винаги стои човекът. Дори прави изложба с портрети не на знаменити, а на обикновени хора през 2016 г. Твърди, че погледът и мимиката са „безумно интересни“.- Интересен е човекът сам по себе си, неговите постоянни търсения, стремежи. Често казано, наложи се много дълго да чакам тази изложба, тъй като това бе първата ми персонална експозиция. Тя се състоя в метрото. В тази изложба нямаше картини, подобни една на друга, макар героите ми да не си приличат, те са еднакви. Исках да кажа, че може да се разкажете историята на един човек, което предполага хода на живота на цялото човечество и неговия изход. Уверен съм, че ако нещо ми се получава, то това е изключително по Божията воля. Девизите ми се променят всяка година, но всички те са от Библията. Един от любимите ми редове е от Писанието: „Мога да направя всичко в Исус Христос, Който ме укрепва“. Разбирам, че не съм способен на нищо без Бог. Всички мои картини се раждат с помощта на молитвата, тоест преди началото на всяка работа, се обръщам към Него. Затова картините ми се получават добре. Мисля, че това е Божието благословение. И честно казано, обичам да говоря повече за Бог, отколкото за картините си, защото всичките ми успехи са благодарение на Него.
На персоналната си изложба подрежда 10 картини, върху всяка от които е поднесен персонаж, който се бори за нещо. Затова и за заглавие избира „Всички хора са различни, но и си приличат“. Според него приликата идва от онова, към което се стреми всеки от нас – любов, щастие и т.н. Но графитите на Роберт са начин той да се самоизрази, да покаже своите чувства и емоции. Освен това твърди, че чрез тях се опитва да покаже положителните страни, защото „в света има и без това много негативно“.
Впрочем младият художник е известен не само с уличните си графити, но и с рисунките си с чай, кафе, сладка, сол, мляко и др. Затова обаче друг път!
Подготви: В.Т.