За проекта Ghedtair Composite научаваме от британското издание Emerging-Europe. Той е реализиран от млади арменски музиканти от диаспората, занимаващи се с аранжировката на известни арменски музикални произведения. В него участват Севан Чакърян, Сим Кънингъм, Майкъл Сарян, Ноа Гарабедян и Джъстин Мейфилд.
От известно време Мейфилд започва да работи над преработката на известни арменски песни като ги прави по-разбираеми за съвременния слушател. „Постоянното преосмисляне на арменската култура има решаващо значение за оцеляването и разцвета на нацията. Избрах творби на Гомидас, Макар Екмалян, традиционния танц „Кочари“ и им придадох по-съвременно звучене“, разказва пред изданието младият музикант. Той споделя, че е израснал в САЩ и не е имал дълбока връзка с историческата си родина, макар че винаги му е било интересно да научи повече за Армения. Затова решава да я посети и го прави през 2014 г. Остава три месеца, посещава клубове, занимава се с различни неща, работи с деца в центъра за креативни технологии "Тумо" в музикалната сфера. Твърди, че стъпвайки на арменска земя, чувства как арменската култура прониква в него и усеща връзката със земята на предците си.
Джъстин описва пътуването, което го отвежда до този проект, казвайки: „Мисля, че моята история е доста често срещана при много арменци от диаспората, които не са получили от своята култура, докато растат, но започват да проявяват интерес към нея по-късно в живота си и започват да се опитват да се образоват. Това беше моето собствено самообразование, след като завърших колеж и отидох в Армения за първи път през 2014 г. Беше като да запълвам дупки”. В своите онлайн бележки към албума си на bandcamp.com той неочаквано отбеляза, че „детството ми беше повече бекон, отколкото суджук; повече футболни тренировки, отколкото уроци по арменски език“.
33-годишният мъж расте в Ъптън, град, близо до Уорчестър, в музикална среда. Споделя, че винаги е искал да свири на инструмент. Учи цигулка като дете с майка си, а в средното училище се научава да свири на саксофон. Но баща му винаги е имал китари в дома им и така китарата се превръща в неговия инструмент от ранна възраст.
Музикантът е с арменски корени по майчина линия и има късмета да опознае баба си и дядо си и дори прабаба си: „Израснах с баба и прабаба си. Имах чувство за вина, че не знаех откъде идва тя (прабаба). Знаех историята й за пристигането й в Америка по време на Геноцида. През 1982 г., преди сестрите ми и аз да се родим, баща ми е записал как тя разказва историята си пред касетофона [заедно с прадядото на Джъстин]...Тя е родена в Мараш, както и моят прадядо. В САЩ те идват през Франция“.
Джъстин признава, че своеобразен стимул за реализацията на новия проект - не само за него, но и за останалите му колеги, става войната в Арцах през 2020 г. „Не казвам, че създаването на албума е някакво героично усилие, което ще спаси останалата ни част от нашата земя, но докато работех над тази музика, бях вдъхновен от идеята да дам своя принос за културата на Родината ни“, твърди младият талант.
Албумът включва класически арменски произведения, но наред с тях Мейфилд е добавил и няколко песни, в които звучи гласът на неговите предци – Агоп и Грейс Сунукджян. Те са записани от баща му през 1982 г.
Китаристът и аудиоинженер Джъстин Мейфийлд от Бруклин, Ню Йорк, прави всичко възможно, за да запази родената преди години музика жива и тази своя идея той е интегрирал в първия си дигитален албум „Ghedtair Composite“. „Винаги съм търсил странна и експериментална музика. Дори през обектива на световната музика арменската е различна от другите култури по много начини“, смята музикантът. Трябват му други известни арменско-американски музиканти, за да го накарат да осъзнае какво е пропуснал. „Честно казано, всичко за мен започна със System of a Down. Много хора на моята възраст вероятно биха казали това. Видях, че това са готини музиканти, които са арменци и може би трябва да се постарая да разбера от какво са повлияни. И това беше, което се имплантира в ума ми: че трябва да се поразровя малко повече“, разказва той. Така Джъстин се заема с реализацията на проекта си. Намира другите музиканти, изпраща им какво иска от тях като изпълнение и въпреки пандемията, независимо от липсата на лични срещи, всеки записва нужното, изпраща му го, а той успява да съчетае отделните парчета и така се ражда новия албум.