Несъществуваща реалност, апокалиптични фантазии, сюрреалистично пространство, откачена фотография – това са може би най-точните определения за работата на един фотограф, който ни поднася своя нереален свят, създаден от него по нестандартен начин. Неговите творения са черно-бели, пораждат разнопосочни усещания, но със сигурност не оставят зрителя равнодушен. Авторът умишлено търси предизвикателството, колизията, желае произведенията му да имат разтърсващ ефект и го постига. Така видях и почувствах нещата, когато за първи път случайно попаднах на едни „странни“ снимки. Реших да се поинтересувам чие дело са и останах доста изненадана, когато разбрах кой стои зад тези апокалиптични на пръв поглед работи.
Оказа се, че този творец се нарича Джим, а фамилията му е Казанджян. Роден е в Портланд (САЩ, Орегон). Нарекох го фотограф, но всъщност търсейки информация за него, стана ясно, че той самият не е снимал нито един от своите „луди“ фотоси. В тях парче по парче той събира световете си от снимки, които открива във виртуалното пространство. Така се раждат архитектурните му фантазии, картинните изображения, в които причудливо се преплитат фрагменти от здания и истински природни дадености. Чрез фрагментация и нелинейния характер на подреждането на изображенията, Джим Казанджян трупа реални късчета свят, които съчетава така, че те формират съвсем различно възприятие за заобикалящата ни среда!
Джим, който работи 18 години като CGI (компютърно генерирани изображения) специалист в телевизионната индустрия и тази за видеоигри, съумява да си играе с пространството, с архитектурата и времето в своите свръхестествени „реалности“. Монохромните му творби са плод на въображението му, което развихря в свободното си време. За да направи една снимка, арменецът преглежда и обработва огромен масив от фотоси, избирайки най-интересните за него, за да ги превърне в поредното си предизвикателство. Сам споделя, че за да създаде малка серия от творби, той е прехвърлил през погледа си повече от 30 000 снимки и има натрупан архив от няколко десетки гигабайта. Така на бял свят се появяват неговите необичайни, несъществуващи сгради, които би проектирал само един нестандартен, „луд“ архитект. Джим признава, че онова, което прави, е вдъхновено най-вече от творчеството на Хауърд Лъвкрафт.
Всеки колаж на Казанджян (Казанян) съдържа от
30 до 50 и повече части от отделни фотографии. За изработването на една снимка са му нужни около три месеца. Много време му отнема щателният подбор на елементите. Тази процедура фотографът определя като „решение на пъзели, само че в обратна последователност“. „Избрах фотографията, защото има често срещано погрешно схващане за някаква обективност, вградена в нея, разказва Казанджян. Това ми позволява да създам визуален вътрешен конфликт в моите произведения, който привлича зрителя и продължава да се развива във въображението му след гледането. Настоящият цикъл от творби е вдъхновен от класическата хорър литература на Х. Ф. Лъвкрафт, на Алджерон Блекууд и подобни автори. Винаги са ме увличали наративните архетипи, които те използват за трансформиране на стандартните обекти в нещо зловещо, предвещаващо беда“.
Фотохудожникът признава, че неговите изображения представляват цифрова обработка на композиции, които вече са снимани от някой друг. Казва, че техниката, която използва, може да бъде наречена „хиперколаж“. Фрагментите, които подбира, обработва във Фотошоп. „Като в палимпсест се добавят слой след слой, като се съхраняват едни части и се отделят други, постепенно формирайки едно цяло. В някои от работите са използвани 50 и повече различни фотографии. На нито един от етапите в този процес не използвам фотообектив“, обяснява Джим начина си на работа. „Моят работен метод включва импровизация и произволни характерни особености, които зависят много от наличния изходен материал, допълва още Казанджян. Мисля за моите колажи като за вид мутация, способна да се развива случайно в множество и непредвидими посоки. Всеки нов фрагмент, добавен към композицията, привнася нова потенциална посока на трансформация“.
Той изобразява гъста група къщи на срутващ се кей. Казанджян играе буквално ролята на луд архитект, един вид „луд учен“, който смесва голямо разнообразие от съставки и елементи и хвърля предизвикателство към природата. В неговите работи виждаме фантастични архитектурни структури: летяща крипта-купол със сателитна антена, имение на гъсеничен ход с димящи комини, призрачна къща-кораб и пр. Тези своеобразни, абсурдни архитектурни мозайки радват окото и събуждат въображението на зрителя. „Обичам да мисля за тези части от снимки като градивни елементи, които мога да събера заедно, за да създам нещо ново. Обикновено работя по някакъв органичен начин. Започвам с неясна идея и след това оставям парчетата да се организират сами, за да запълнят празните места. Ако предварително концептуализирам работата си твърде видимо, тя става по-скоро компромис. Харесва ми да има процес на откриване. Крайното изображение винаги е много по-интересно”, твърди Джим.
На въпрос защо отдава предпочитание на черно-бял
ата фотография, в едно интервю творецът отговаря: „Мисля, че яснотата и възприемането на визуалната дълбочина са много по-големи в черно-бялото. Освен това е прекрасен начин за предаване на усещане за безвремие“. Всъщност обаче работите му са едно пътуване във времето – назад или напред, изборът е според това кой как възприема създадената от Казанджян различна фантазна реалност или неговата дигитална манипулация.
Джим Казанджян получава магистърска степен по изящни изкуства от колежа по дизайн на Art Center през 1992 г. Сред клиентите, с които работи, са били такива крупни компании като Nike, Adidas, NBC, CBS, HBO, NASA, HP, Intel и др.
Подготви: Вартануш Топакбашян