Певицата Марал Айваз пусна нова песен, написана по мотиви от стихотворението „Жалба“ („Дърдунк”) на арменския поет Бедрос Турян. А повод да се спре върху него стана 170-годишнината от рождението му. Автор на музиката е композиторът Норайр Демирч. И изпълнителката, и нейният творчески партньор са родени в Турция и по произход са арменци.
Бедрос Дурян е сред младите и талантливи арменски поети, който заедно с Мъгърдич Бешигдашлян става основоположник на новата западноарменска литература или на т.нар. константинополска школа. Ражда се през 1851 г. в Константинопол (дн. Истанбул), в населения с арменци район Скютар. Даровитият младеж има кратък живот. Той се разболява от туберкулоза и последната година от късия си жизнен път прекарва прикован към леглото. Умира на 21 години на 21 януари 1872 г. „Жалба“ е едно от последните стихотворения, които създава. Той оставя богато литературно наследство – пиеси, стихотворения, публицистични статии. А историческите му пиеси са първите образци на романтичната драма в арменската литература и в тях са закодирани дълбоко демократични настроения.
Бедрос Дурян проявява своите изключителни качество отрано. Роден в бедно семейство, завършвайки училище през 1867 г., той се опитва да започне работа, когато става на 16 години. Първоначално работи при изобретател на лекарства, после става секретар и домашен учител. Но мечтата му е да пише и да стане известен, литературата го увлича още от ученическите му години. Донякъде амбициите му се сбъдват, когато се свързва с театъра, но и там се чувства самотен. Пише пиеси, понякога се изявява и на театралната сцена. Когато се проявяват първите симптоми на туберкулозата, той не им обръща внимание, а продължава да се труди усилено над своите произведения. За жалост коварната болест скоро го събаря на легло.
Черепът на Бедрос Дурян през 1959 г. е изваден от могилата му и се пази в музея за литература „Ехише Чаренц“ в Ереван.
Родената в Истанбул талантлива певица Марал Айваз расте в семейство, където се говори на арменски език и се слушат арменски песни. „Моята любов към арменската музика се умножаваше с годините и в знак на почит към нея реших да подготвя албум с арменски песни. За съжаление както във всяка чужда страна, така и в Турция, арменците малко използват майчиния си език и целта на албума ми е да направя така, че и възрастните, и децата да слушат нашата музика“, разказва Марал за първия си албум „Като Марал“, издаден през 2019 г.
Певицата признава, че й харесва да гостува на Армения, да посещава нейните забележителности, но най-вече обича Ереван, смята града за невероятно място: „Разхождайки се из улиците му, се отваря дишането ми, душата им се изпълва с неописуемо спокойствие. Тук нашата култура е представена и запазена по най-добрия начин. В Армения като цяло отделят голямо внимание на културата и изкуството…“.
Марал Айваз е известна със своите соло изпълнения на арменски народни песни. В първия си албум тя включи осем народни и съвременни парчета, плюс шест световноизвестни. Музикален ръководител на „Като Марал“ е арменският музикант Ара Кергел, който обработва седем от песните в албума. „Забележително е богатството на арменските класически и съвременни инструменти, както и тяхното хармонично единство… Една от най-впечатляващите песни в албума е „Безкрайна тъма“ на световноизвестния музикант, свирещ на уд, Ара Динкджян. Дискът съдържа обичани и известни песни. Изключение прави само „Диво цвете“ – ново парче, написано на основата на стихотворение на Вахан Дерян. Акомпаниментът е на живеещия в Германия успешен музикант и певец Арен Емирза. Влюбена съм в арменската песен и музика“, разказва Марал.
Певицата споделя, че в Истанбул арменците имат множество училища, църкви, организации, хорове, че годишно има доста концерти, на които звучи арменска музика. Самата тя от дете пее в многогласния хор на църквата „Сурп Крикор Лусаворич“, който изпълнява не само духовна, но и съвременна музика. Твърди, че не само в Турция, но и почти навсякъде в диаспората е трудно да се запазят арменската култура и традиции, арменската реч и да се твори на майчин език. „Аз и хората, които мислят като мен и са избрали този път, който никак не е лесен, полагаме усилия и трябва да го правим, за да съхраним нашите национални ценности и да представяме народа си по най-добрия възможен начин“, твърди младата изпълнителка.
Корените на Марал Айваз по бащина линия са от Константинопол от четири поколения. Дядо й Агоп Айваз е основател на театралното списание „Кулиси“, излизало в Истанбул, бил е негов редактор и театрален деец. Дядо й по майчина линия пък Крикор Гюмюшян е бил ръководител и основател на хор „Сурп Крикор Лусаворич“, в който пее до днес и тя самата. „Голяма чест е да имаш такива родители-патриоти като моите майка и баща. У дома ние говорим на арменски, слушаме и пеем арменски песни. Така че езикът съм научила в своето семейство и продължавам тази традиция в моето семейство“, признава Марал.