Смелостта, твърдостта, постоянството, героичният максимализъм на персонажа на Корней, кара съвременниците на този именит френски драматург да се възхищават „на чувства, на които те смятат, че повече не са способни“. Тези качества на героя, описан от трагика още през XVII век, отвеждат знаменитата френска режисьорка Бриджит Жак-Вайман към идеята да представи творбата в осъвременен вид. Нейният прочит е поднесен на зрителите през есента на 2016 г. в парижкия театър „Абатис“.
От началото на XVII век театърът в Западна Европа започва да проявява интерес към историята на Армения. Това се случва по времето, когато шах Абас предприема гоненията на арменците, опитвайки се да ги изтласка от Араратската долина и те започват да се преселват не само навътре в Персия, но и към западноевропейските страни, най-вече във Франция. Има съхранено специално писмо до Людовик XIII в тази връзка.
Филмът всъщност разкрива предисторията на класическата приказка на Шарл Перо, в която зрителите ще видят Червената шепчица преди описаните в познатото на децата по света произведение събития.
В рамките на международните музикални фестивали „Еревански перспективи“ и „Хая“ в Армения се очаква участието на такива известни изпълнители като Гару, пианистите Денис Мацуев и Ефим Бронфман и други. На пресконференция директорът на международния музикален фестивал и съучредителят на компания „Соната“ Сона Ованисян сподели, че в рамките на програмата „Еревански перспективи“ през май т.г. в арменската столица ще се проведе и 70-ата среща на Европейската фестивална асоциация.
Филмът е заснет на основата на реални събития, каза по време на пресконференция режисьорът му Армен Даллакян. Той разказа, че идеята се е родила още по време на четиридневната война (април 2016 г.). Била написана пиеса, по която по-късно е заснет игрален филм.
„През 2018 г. Ереванският държавен колеж за култура се обърна към фонд „Азнавур“ и членовете на семейството на легандарната френска звезда с молба той да бъде наречен на името на Шарл Азнавур. След продължителен процес от правителството на Армения бе взето решение за промяна на названието. Между Министерството на образованието, науката, културата и спорта и Фонд „Азнавур“ бе подписан меморандум за развитие и модернизация на колежа“, се казва в съобщение, разпространено от учебното заведение.
Игралният филм „Зулали“ на режисьора Хайк Ордян е номиниран за наградата „Ника“ на Руската академия за кинематография. Заснетата със съфинансиране от арменския Национален киноцентър лентата е предложена за награда в номинацията „Най-добър филм в ОНД и Грузия“.
„Зулали“ е създаден по едноименния сборник с разкази на писателката Нарине Абгарян. Музиката е дело на известния арменски композитор Тигран Мансурян, който след многогодишно прекъсване се върна към писането на музика за кино. Премиерата на филма се състоя в Армения през октомври 2021 г.
През 76-77 г. от н.е. арменският цар Дъртад I издига храм, посветен на бог Михър (Митра) – бог на Слънцето, на небесния свят и на справедливостта, почитан от всички индоевропейски народи.
Американският писател Крис Бохчалян, определян като автор на световни бестселъри и майстор на съспенса, вече е познат и на руския читател. Тези дни по книжарниците в Русия се появи последната му засега книга – детективския роман „Стюардесата“ (The Flight Attendant).
„Най-щурите спомени ме свързват с Родината“, каза известният композитор Лорис Джъкнаворян, за когото всяко пътуване до Армения е изпълнено с любов и големи очаквания. Пристигайки в Отечеството той се срещна с министъра на образованието, науката, културата и спорта Вахрам Думанян. Двамата обмениха виждания, говориха за бъдещи съвместни програми, а маестрото разказа за своята работа през изминалите две години на пандемията.
