Игралният филм „Зулали“ на режисьора Хайк Ордян е номиниран за наградата „Ника“ на Руската академия за кинематография. Заснетата със съфинансиране от арменския Национален киноцентър лентата е предложена за награда в номинацията „Най-добър филм в ОНД и Грузия“.
„Зулали“ е създаден по едноименния сборник с разкази на писателката Нарине Абгарян. Музиката е дело на известния арменски композитор Тигран Мансурян, който след многогодишно прекъсване се върна към писането на музика за кино. Премиерата на филма се състоя в Армения през октомври 2021 г.
Повествованието, състоящо се от три части, разказва за голяма семейна трагедия. Чувстващи самота хора в отдалечено село се оказва, че не са толкова самотни и забравени, защото преодоляват заедно болката и бедата, сеят любов и не губят вярата си в утрешния по-добър ден. В селището, което се намира извън времето и пространството, живеят Мамида – възрастна домакиня, момчето Назарос и майка му Зулали, изгубила разсъдъка си. Трите части представят три различни погледа към претърпяна наскоро загуба в този и без това немноголюден дом.
Назарос е щастлив и искрено не разбира защо възрастните тъгуват или защо дядо му не доживява до 100 години, както е положено в тяхното село, а решава да напусне по-рано живота.
Дните на Мамида са изпълнени с грижи и тревоги. Тази жена с трудна съдба поема на плещите си отговорността за останките на семейство, което не й е родно, но се превръща в нейно, близко. Силна, горда, но в същото време и ранима, дали ще може да устои, да изтърпи и да не се пречупи?
В третата част „думата“ се дава на Зулали. И така парче по парче се подрежда историята на тази странна троица.
Действието на филма се развива в Тавушка област, а героите говорят на местния диалект. И в тази своя творба, вярна на себе си, писателката Нарине Абгарян впива погледа си в бита и битието на една среда, която е част от нейното минало и с която тя продължава да има трайна връзка, макар от години да живее в Москва. Автентизмът, с който тя пише, е предаден и в игралния филм. Макар действието да се развива в Армения, макар битът и персонажите да са арменски, разказаната история е общочовешка.
Според писателката в живота има малко случайности, всяка среща е знакова, а всяко събитие ни учи на нещо. „В това се убедих за сетен път, когато видях кого са избрали за ролята на момчето Назарос. От стотици претенденти режисьорът се е спрял на Артьом Меликян и той се оказа точно онзи Назарос, който си представях аз. А след това научих нещо удивително – неговата прабаба и моята баба са били съседки и са си дружили. Колко жалко, че двете приятелки, подаващи си през оградата хляб и закваска за мадзун (кисело мляко), така и няма да научат, че след години внучката на едната ще напише повест, а правнукът на другата ще изиграе главната роля във филма по нея“, сподели след снимките Нарине Абгарян.
Според известната авторка, Вселената е огромна, необятна, прекрасна и преде нишките на живота и съдбите. „Понякога бърше очилата си с ръба на престилката си, слага ги на носа си и ни гледа – мрачни, суетни, невъзможно глупави. И въздиша, защото знае всичко предварително. За да даде поне някакъв знак, плете възли от тъкани нишки, събирайки ни и шепне по начина на нашите баби, без да отваря устни, сякаш на себе си: „Потърпете малко, приятели, скоро всичко ще бъде наред“, продължава тя с поетичните си разсъждения, за да заключи с позитивизъм: „И един ден наистина всичко става хубаво!“.