Наричат Айвазовски един от най-великите маринисти на Земята. Исината е, че той не е един от…, а най-великият. Не може да бъде сравнен с никой друг негов колега по четка – нито приживе, нито днес. И вероятно скоро няма да се роди друг, който така майсторски да може да изобрази „вълшебно вода”, водата, която бушува или спокойно се люлее в морето.
Когато е само на 25 години той прави изложба в Рим и тя има голям успех. Но най-шумно се посреща една от подредените там картини, озаглавена на твореца „Хаос. Сътворението на света”. За тази своя работа художникът е удостоен със златен медал. Живеещият тогава в Рим Николай Гогол дори се шегува: „Ваня, твоят „Хаос” предизвика хаос във Ватикана”.
Платното наистина поражда голямо внимание и папа Григорий XVI иска да го купи. Но Айвазовски отказва парите, решава да подари картината на римския папа. Тя остава във Ватикана до началото на ХХ век, след което папа Леон ХІІІ я дарява на арменската католическа конгрегация, разположена на остров Сен Лазар във Венеция по повод 200 години от създаването на Ордена на мъхитаристите. Благородна постъпка!
С какво толкова впечатлява тази картина Ватикана и папата?
Когато започва работа над нея, маринистът се обръща към началото на Стария завет, към духа, летящ над водата, към сътворяването на света: „Земята беше безформена и пуста, и тъма беше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Битие). Изключителното умение на автора на „Хаос” е, че е успял зримо да представи точно този Дух над водата.
Как може да се нарисува или опише дух? Облаци и мъгли над морския простор Айвазовски рисува често и по-нататък, но конфигурация като тази – никога повече. Над тъмните води цари антропоморфната фигура на крилатия Бог. По необикновен начин е предадена стремителната фигура на демиурга със силно мускулесто тяло. Чувства се неговата мощ, усеща се, че у него има нещо върховно, съзидателно. А мракът прави неговата светлина още по-ослепителна. В картината може да се почувства мощта на водата и мощта на Създателя. Има нещо мистично в това платно на мариниста, то поразява заради силата на въображението, вложена в нея. Да се изобрази Духът над водите в тъмата е нужно да те осени откровение. Затова тази картина се нарежда сред най-специалните в огромната галерия от работи на художника.
Платното съвсем не се приема еднозначно от ватиканските кардинали, независимо от факта, че папата е силна впечатлен от нея. Дори се събират на съвет, за да я обсъдят, защото според тях в него има и нещо от тъмната страна, не само божествената. Но колкото и да се взират, така и не успяват да извадят достатъчно аргументи за своята гледна точка. И в крайна сметка са принудени да се съобразят с решението на папата.
Говори се, че работите на Айвазовски се повтарят – все пак той основно изобразява морето. И е вярно, че има повторения, но все пак той се отличава с огромна работоспособност. Няма друг автор, който за целия си живот да е нарисувал 6000 платна като него. Но сред тях има работи, чиято уникалност не е възможно да бъде оспорена. Една от тях е „Хаос”. Истински шедьовър. Ако човек се вгледа внимателно, ще може да забележи нюанси и малки детайли, които имат своята роля и са подбрани много внимателно от автора. Затова и за платното има толкова много коментари, дискусии, гледни точки.
20 години по-късно маринистът ще създаде друг шедьовър, който макар в някаква степен да си кореспондира с „Хаос“, е съвсем различна. „Сътворението на света“, рисувана през 1864 г. от вече зрелият и много известен художник, впечатлява със съвсем различната си трактовка. С нея майсторът на четката сякаш разказва как светлината си пробива път през тъмата и как мирозданието е създадено от гъстата тъма, от нищото. И отново я има нея – божествената светлина, без която светът не би бил същия.
Другото платно, което заслужава внимание е от късния период на твореца. Разцветът в творчеството му идва в епохата на царуването на Александър ІІІ. Това са най-стабилните и благословени години за Русия. Но в един октомврийски ден на 1894 г. на 49-годишна възраст царят умира без никакви видими причини – уж от заболяване на бъбреците. В страната върлува слух, че владетелят е отровен. Дори се споменава фамилията на един от лекарите, лекуващи Александър ІІІ. Русия е объркана. А след това на власт идва друг цар – слаб, безволев и страната поема по друг път.
Потресен от кончината на руския властелин Айвазовски се заема да рисува платно, в което изобразява светещ в небето кръст и река Нева, край чиито води се вижда друга с доста по-бавно течение, напомняща реката Стикс. А над нея е изобразено женско лице в черно. Но едно по-задълбочено вглеждане в него показва, че може би става дума всъщност не за жена, а за мъж. Според някои изкуствоведи, фигурата е на съпругата на императора Мария Фьодоровна. Други допускат, че това е мустакат мъж. На едни тя напомня на терориста Пахом Андреюшкин, който се опитва да извърши покушение над Александър III, има и версия ,че е изобразен руския император Николай II. Повечето обаче са единни, че героят на картината се променя в зависимост от ъгъла на гледане. Загадъчна, мистична картина, но трансцеденталните акценти в нея са поставени правилно, може да се каже зашеметяващо прозорливо.
Айвазовски явно сам толкова се изплашва от собственото си прозрение – нарисувал е лицето на Съдбата, че скрива картината в своя дом. Не я показва на никого и не позволява да бъде слагана в експозиции.
Платното „При смъртта на Александър III“, нарисувано през 1894 г., за първи път бе показано публично пред широката общественост 100 години след появата си. И отново бе прибрана в специална стая. Днес картината се намира в музея на художника в родната му Теодосия, но никога не се нарежда сред останалите му работи, не се излага в експозиция. Тя стои сама там, отделена и достъпна само за тесен кръг.