Първите сведения за бамбира датират от IX в. При разкопките на древната арменска столица Двин е намерена каменна плоча с образа на музикант, на чието рамо има инструмент, приличащ на цигулка (сиреч бамбир). Но едва през ХХ век хората проявяват интерес към находката и решават да я пресъздадат. Лютиерите успяват да изработят инструмент, чието звучене може да се определи като тенор, алт и дори бас. Днес в Армения бамбирът се използва като народен инструмент за изпълнението на фолклорни песни и танци.
В „Историята на Армения“ на Хоренаци се споменава и танцьорка от II век на име Назеник, която според историка „пее с ръцете си“, изпълнявайки древни арменски пантомимични танци. А в арменския театър от елинистичния период и средновековието се появяват актриси-пантомимистки, танцьорки и музикантки, наричани „вардзак“ (варцак). Първоначално „вардзак“ служи в храма на богинята Анахид, участва в култови обреди. Може да се предположи, че става дума за платени актриси, тъй като в думата „варцак“ се съдържа компонетът „варц“, което означава „заплащане“. Възможно е понятието да е преминало в арменския от персийския.
Има запазени много арменски миниатюри, изобразяващи актриси. Известно е, че в Ахтамар са се изявявали трупи от актьори-гусани (кусани) и актриси-вардзак. Високо разположените релефи, издълбани от камък по стените на храма в Ахтамар (Х век), изобразяват маски на арменския театър от онова време в две от неговите разновидности – битова комедия (подобна на драматургията на Менандър) и сатиричен площаден театър на гусаните-мимоси или цахрацу (дзахрадзу, т.е. подиграващ се).
Върху миниатюра, дело на четката на знаменития художник Торос Рослин (киликийска Армения), има съхранено изображение на пантомимичен танц на две доста разголени актриси-варзцак, чиито глави са покрити с разкошни покривала. Изображения на гусани и вардзак се откриват и в ръкописите на Крикор Ереванци (1649 г.). В Ечмиадзинската Библия присъстват картини на фигури в различни пози, илюстриращи танц със змии и папагали в ръце.
Налични са още много документирани факти, разкриващи, че арменското театрално-танцово изкуство датира от древни времена, както и че жените тогава са имали свободата да се изразяват на сцена.
Древногръцкият историк Плутарх свидетелства, че арменският цар Дикран II Велики (95-55 г. пр.н.е.) построява в южната столица на Велика Армения Дикранагерд сграда, подобна на елинистичните амфитеатри, където се изнасят представления. Известно е също, че неговият син Ардавазд II (56-34 г. пр.н.е.) не само пише трагедии, но също изгражда елинистичен тип театър в северната столица на Армения Ардашад, която в онези времена римляните наричат арменския Картаген. Исторически източници твърдят, че там се изявяват театрални трупи, водени от трагика Язон, има и данни, че през 53 г. пр.н.е. е представена трагедията на Еврипид „Вакханки“.
От I век нататък са налични многобройни исторически факти, потвърждаващи съществуването на арменски професионален театър, многообразен по жанр и форми. В една от древните арменски столици – Армавир, са открити надписи на гръцки език с откъси от трагедии на гръцки автори, допуска се, че е възможно някои от текстовете да са писани и от арменския владетел Ардавазд. От средата на IV век се дават спектакли и в двора на цар Аршак. В театъра най-вече се изявяват арменски актьори, наричани „цайнаргу-кусани“ (дзайнарку-гусани, източноарменски) и „вохперку-кусани“ (вохбергу-гусани, изт.арм.).