Нова международна инициатива е насочена към запазване на една от най-малко известните, но най-забележителните глави от мултикултурното минало на Индия – арменските надписи, издълбани в стените и надгробните плочи на църкви и гробища в Мадрас, Калкута, Мумбай и Хайдерабад.
Арменците в Османската империя са имали добре развита образователна система, която е претърпяла непоправими щети в резултат на Геноцида. Към 1915 г. в тази страна е имало над 1000 арменски гимназии, в които са се обучавали 120-130 000 деца.
Преди около 40 години историкът Едуард Минасян написва книга. Озаглавява я „40 години Муса Даг“, в която проследява съдбата на легендарния роман на Франц Верфел „40 дни на планината Муса“. Малцина са онези, които са чували за нея, дари сред арменците малко се знае за книгата на американския историк с арменски корени. Тя е публикувана през 1986 г.
Всеизвестен факт е, че един арменец стои с години близо до император Наполеон и му остава верен до край, а един от най-влиятелните световни владетели му има безгранично доверие. Името му е Рустам Раза, който лично разказва своята житейска история в мемоарите си.
Известният арменски писател Ерванд Одян пише през 1898 г. разказът си „Мечът на цар Левон“.
Институт „Гомидас“ обяви публикуването на „Католикос и комисар: Арменската църква под съветски режим“ – забележителна двутомна историческа книга от британския историк Феликс Корли.
Айцемник – със сигурност едно непознато име, дори за арменските ни читатели. Звучи необичайно, но е на реален човек. На момиче, на една истинска арменска амазонка-воин, която героично се противопоставя на враговете на народа си.
Неотдавна началникът на кабинета на министър-председателя на Армения Никол Пашинян си позволи при една от нападките си над арменската църква да каже, че тя е била „мракобесническа“ и че е пречела за разпространяването на образованието сред момичетата. Дори наела убиец, за да бъде убит писателят Рафи, който се застъпвал за женското образование. Същият политик – Араик Арутюнян, който беше за известно време министър на образованието, би трябвало да знае някои елементарни исторически факти, но уви…
Вартавар е свързван с богинята на любовта и красотата Астхик и обичта между нея и бог Вахагън. Дарявайки рози и оросявайки земята с розова вода тя сее любов по цялата арменска земя, а Вахагън, който е борец със злото, пази тази любов.
Гостите на арменската столица, които са имали време и интерес да се разхождат из нея, вероятно са забелязали една от необичайните скулптури – две ръце, които се докосват. Те едва ли са се запитали какво точно символизират. А и едва ли някои им е разказал историята на тази творба, която е доста интересна.
