Известният арменски писател Ерванд Одян пише през 1898 г. разказът си „Мечът на цар Левон“. Той разказва историята на няколко приятели, посетили Музея на независимостта в Атина с надеждата да видят меча на цар Левон VI от Киликия. След това авторът уточнява: „Бях виждал този меч отдавна. Беше кама – с ножница, украсена с фин златен мотив, инкрустирана с надписа „Цар Левон от Армения“, последван от датата „През 1220 г. сл. Хр.“. Казаха ми, че тази кама е изработена от арменски майстор от Константинопол, предназначена като рядка антика за английски колекционер и продадена за голяма сума. Англичанинът, след като осъзнал измамата, посетил Атина и дарил камата на музея. И сега тя лежеше в някой ъгъл...“.
Около този ценен артефакт има версии, предположения, истории, която истинност трудно може да се потвърди. Разказват се различни варианти. Една от тези истории се свързва с името на големия благодетел и милиардер Калуст Гюлбенкян. Почти четири десетилетия след публикуването на историята за фалшивия меч се случва инцидент, който със сигурност би изненадал Одян. Случва се през 1935 г. Тогава Съветският съюз отбелязва 1000-годишнината от рождението на персийския поет Фирдауси. Навсякъде се провеждат тържества и ленинградският Ермитаж решава да се включи в тях – открива се иранска изложба. А сред присъстващите се оказва един най-неочакван човек – богатият арменски филантроп и любител на изкуството Калуст Гюлбенкян. Появата му в една пролетарска страна и то сред почетните гости, е наистина изключителна. Това, разбира се, има своето обяснение. Няколко години след революцията от октомври 1917 г. Съветският съюз се оказва в тежко положение и лидерите му започват да продават най-ценните си произведения на изкуството. Арменският богаташ е един от купувачите им, той плаща доста впечатляващи суми за десетки ценни картини.
Присъствието му в Ермитажа през 1935 г. обаче не е провокирано от тези причини. Арменският милионер притежава голяма колекция от предмети от епохата на Сасанидите и донася няколко произведения в Ленинград за изложбата. Именно там той се среща с представители на арменската делегация. Разговорът им е много сърдечен, обсъждат текущото положение на Армения и бъдещите програми. Вдъхновеният Гюлбенкян обещава на арменските учени не само да отпусне средства за изграждането на Арменски исторически музей, но и да дари предмети от арменски произход от колекцията си на музея.
Няколко месеца след тази среща в Ереван наистина пристига пакет. В приложена към него бележка се посочва, че предметът в него е меча на крал Левон Шести – последният владетел на Киликийска Армения. Дарителят съобщава, че мечът е закупен от Музея на мъхитаристката конгрегация във Венеция. Сътрудниците на музея в републиката започват внимателно да разглеждат уникалния подарък. Пред тях стояло оръжие с два жлеба, наподобяващо кавказка кама, на дръжката се намирал известния надпис на арменския крал, а ножницата била покрита с кожа. След като изслушват обясненията на учените, радостта на музейните работници се превръща в обща тъга. Мечът се оказва фалшификат. Оказва се, че дори опитният Гюлбенкян може да бъде подведен!
Само че дарителят трябва да бъде уведомен за всичко това и музеят изпраща писмо до Лондон. В него институцията изразява благодарност за оказаната помощ, но също така посочва, че мечът, изпратен като подарък, не е възможно да е принадлежал на Арменското кралство Киликия. Следва дълго мълчание – отговор от Гюлбенкян така и не идва. Как точно дарителят приема тази тъжна новина, остава неизвестно. Може само да се предположи, че никак не е останал доволен, тъй като музеят така и не получава обещаната финансова помощ от филантропа, нито дори каквито и да било други предмети от колекцията му. Явно Калуст Гюлбенкян е искрено обиден. Защо? Може би защото, смятайки се за експерт по история и изкуство, наивно се е поддал на измамата на мошеници...
Така и остава недоизяснено дали действително предметът, изпратен от богатия арменец, е закупен от Мъхитаристката конгрегация, как го придобива и кой го подвежда? Но тъй или иначе тази история има продължение…
Нека се върнем към съдбата на меча на киликийския цар. Трудно е да се каже защо мечът на цар Левон е бил обект на възпроизвеждане. В труда си от 1923 г. „История на древните арменски доспехи“ архимандрит Вардан Ацуни, описвайки меча на цар Левон, го нарича обикновена фалшификат. По-късно в местния исторически музей в Ечмиадзин се появява друг идентичен меч. Твърди се, че е изработен от дамаска стомана, бил е много голям и е имал таен надпис върху него, уж приписващ се на цар Левон VI. Този артефакт обаче също се оказва фалшификат. Друг меч е намерен в музея на Арменската църква в Париж, но дори външният му вид показва, че няма никаква връзка с арменското оръжие. А днес е известно за друг меч, който се намира в музея на остров Свети Лазар (Венеция) и също се приписва на крал Левон Шести.
Да припомним, че Левон VI, срещан и като Левон V, е последният цар на Киликийското арменско кралство от арменската династия Лузинян. Произхожда от френския благороднически род Лузинян, който управлява различни княжества в Европа и Леванта, включително Кипър и Киликийска Армения. Той е син на Йоан де Лузинян – конетабъл и регент на Армения и Солдана Грузинска – дъщеря на грузинския цар Георги V Блистателни.
Левон VI управлява своето арменско кралство от 1374 до 1375 г. Умира в Париж през 1393 г. и е погребан в абатство Сен Дени.