Преди около 40 години историкът Едуард Минасян написва книга. Озаглавява я „40 години Муса Даг“, в която проследява съдбата на легендарния роман на Франц Верфел „40 дни на планината Муса“. Малцина са онези, които са чували за нея, дари сред арменците малко се знае за книгата на американския историк с арменски корени. Тя е публикувана през 1986 г. и е написана като документално разследване. В нея се описват събитията, случили се след публикуването на романа на Верфел. И те са не по-малко драматични от случилото се с неговите герои през 1915 г. Само че в този случай героите са различни, както и „бойното поле“.
Австрийският писател от еврейски произход Франц Верфел публикува романа си „Четиридесетте дни на Муса Даг“ през 1933 г. в САЩ. Той изобразява героичната защита на арменците на планината Муса Даг по време на геноцида през 1915 г. Писателят е вдъхновен след посещение на тъкачна работилница в Дамаск, където вижда арменски деца, оцелели след Геноцида. „Кои са тези странни деца?“, попитал той. Отговорът останал с него завинаги: „Те са децата на арменци, убити от турците. Ако не ги приема, ще умрат от глад“.
В Америка книгата става бестселър само за няколко седмици, продавайки 35 000 копия за месец само в САЩ. И продуцентите на филмовата компания „Метро Голдуин Майер“ (MGM) решават да направят филмова адаптация по нея. Ървинг Талберг – известният по това време продуцент, наричан „чудото на Холивуд“ или още „холивудския вундеркинд“, заявява, че това ще бъде „най-великият филм, правен някога“.
Талберг (на снимката) притежава рядката способност да разпознава успешните сценарии, които могат да се превърнат в лидери в бокс офиса, и може безпогрешно да разпознава и идентифицира звездния потенциал на актьорите. След смъртта му най-талантливите продуценти получават наградата „Ървинг Талберг“ на церемонията по връчване на наградите „Оскар“, т.е. това е „Оскар“ за продуценти.
През 1934 г. филмовият гигант MGM придобива правата върху романа за 20 000 долара (огромна сума по онова време). За главната роля на Каприел Пакрадян е избран най-известният актьор, „Кралят на Холивуд“ и звезда номер едно Кларк Гейбъл (на снимката), днес познат предимно с ролята си в легендарния филм „Отнесени от вихъра“. За режисьор е поканен вече известният режисьор Рубен Мамулян. Като цяло, обичайният процес на подготовка за стартиране на филмовата продукция е в ход. Нещата обаче не се случват, както са замислени.
Скоро започват да се намесват политически сили. Турският посланик Мехмет Мунир Ертегюн, а след това и редица европейски министри, започват да заплашват филмовата компания и дори Държавния департамент на САЩ с бойкот на всички американски филми. Дипломатът твърди, че филмът ще „разпали антитурски настроения“. Турция, която вече е забранила книгата на своята територия, започва кампания за очерняне в пресата, обвинявайки Верфел и MGM, че са част от „еврейско-арменска конспирация“.
Турският натиск не се ограничава само до САЩ. Франция, Гърция и няколко балкански страни заплашват да бойкотират всички филми на MGM, ако те бъдат направени. В Турция официалната преса започва кампания на омраза: „Евреи, пазете се! Не ядосвайте турците “, гласи заглавието на вестник „Акшам Постасъ“.
Естествено, продуцентите са доста изненадани от подобна груба и безпрецедентна намеса в работата им. Подобно нещо никога дотогава не им се е случвало и подобни случаи почти не се помнят в историята на киното. Мнението на режисьорите е раздвоено. Ървинг Талберг е възмутен и настоява работата да продължи, но натискът започва да се засилва. За жалост през 1936 г. той внезапно умира в разцвета на силите си на 37-годишна възраст. И ръководителите на MGM решават напълно да се откажат от идеята за адаптация на романа.
Какви изненадващи за световната публика неща виждат Талберг и други продуценти на MGM в романа, че решават да го екранизират?
Франц Верфел (на снимката горе) старателно изучава и умело очертава хода на героичната борба на мирното арменско население срещу турската армия от юли до септември 1915 г. Най-удивителното в книгата му е как селяни, повечето от които невъоръжени, се бият срещу редовна армия, въоръжена с картечници и оръдия. И накрая, макар да се бият с подръчни средства и продоволствията им да са на привършване, изненадващо побеждават.
Продуцентите на MGM обаче искат да адаптират романа не само поради тази причина. Те, подобно на основателите на филмовата компания, са от еврейски произход и сякаш по своята творческа интуиция, или може би по волята на Провидението, предчувстват какво ще сполети народа им само няколко години по-късно.
В Германия атаката срещу евреите започва на 1 април 1933 г. Ако скоро след това на екран се бе появила трагичната и героична история на защитниците на Муса Даг (на снимката), това би могло да доведе до осъждане на извършителите и техните поддръжници, може би и до наказание. Тогава нацистките престъпници биха се замислили за онова, което са планирали. Но лобирането от страна на турския посланик в САЩ и германския консул, който го подкрепя, става пречка да се работи по филма. Така че след смъртта на Талберг се постига отмяната на целия проект. И Хитлер може да подготви плановете си. За да се увери, че последователите му не се страхуват от възмездие, фюрерът използва историческия пример.
На 22 август 1939 г. в Оберзалцберг (Германия), когато остават само няколко дни до нахлуването в Полша и началото на Втората световна война, по време на среща той казва на генералите си: „Кой, след всичко случило се, говори за унищожаване на арменците?“.
И въпреки това, романът на Верфел успява по друг начин да помогне на евреите. Ето какво разказва Яир Аурон (на снимката) – израелски историк, специализиран в историята на Холокоста и расизма, професор и ръководител на Открития университет на Израел: „Има един удивителен пример. В края на 1942 г. е имало опасност Германия да нахлуе в Палестина от Северна Африка. Ако не беше войната в Египет, която завърши с успеха на съюзниците, нацистката армия лесно щеше да влезе в Палестина и може би щяха да направят същото, както в Европа. Но тогава сред евреите се появяват нови фигури, които са воини и са готови да се съпротивляват.
Те замислят да съберат ограничените си сили в Палестина на планината Кармел близо до Хайфа (височина 500 метра). И там искат да се бият с германската армия. И наричат платото Кармел на името на планината от романа Муса Даг. Тогава командирът на еврейската подземна армия взема един от офицерите си и те се изкачват на планината Кармел през нощта, а командирът го пита: „Чел ли си „Четиридесетте дни на Муса Даг“?
Той му отговаря: Разбира се!
И тогава командирът му казва: „Тук ще уредим нашия Муса Даг“.
Това е невероятно! Истинска история и истински имена. Бях впечатлен от ефекта, който книгата имаше върху еврейския ъндърграунд. Те бяха млади мъже – на 15, 16, 17, 18 години. Командирът беше на 21 или 22 години. Млади хора. И те се бориха с нацистка Германия в своите гета. Понякога дори противно на мнението на мнозинството евреи в гетото, които не успяха да се съпротивляват на германците“.
Все пак филм, разказващ за Муса Даг, бива екранизиран, но…
През 1969 г. американският предприемач и милиардер от арменски произход Кърк Крикорян става собственик на MGM. Но когато решава да възобнови работата, спряна през 30-те години на миналия век, за да заснеме „Четиридесетте дни на Муса Даг“, от Държавния департамент му казват, че това може да развали отношенията с Турция, която по това време вече е съюзник на САЩ в НАТО. Правата за филмовата адаптация на романа обаче вече са закупени.
Филм по книгата на Верфел в крайна сметка е направен в началото на 80-те години, но не от MGM, а от малка и неизвестна компания и в много по-малък мащаб. През 1982 г. режисьорът Саркис Мурадян (на снимката) прави филм по сценарий на Алекс Акопян. Лентата преминава почти незабелязано, не е рекламирана нито в САЩ, нито в други страни и никога не излиза на екран. Гледана е предимно сред арменците. И е показана по арменската телевизия след началото на карабахското движение.
Кърк Крикорян (на снимката) обаче все пак намери начин да изпълни дългогодишното си намерение. През 2017 г., след смъртта му, американският филм „Обещанието“ („Обетът“), режисиран от Тери Джордж и продуциран от Ерик Исраелян, обиколи света. Сценарият бе написан от американския сценарист Робин Суикорд и се базираше на събитията от Геноцида над арменците. В главните роли видяхме известните актьори Оскар Айзък, Крисчън Бейл и Шарлот льо Бон.
Филмът бе изцяло финансиран от Кърк Крикорян, според негово завещание, и не беше нискобюджетен, а по-скоро мащабен. За производството му са похарчени 90 милиона долара. На финала главните герои, бягайки от турците, достигат брега на Средиземно море, присъединяват се към защитниците на Муса Даг и се спасяват заедно с тях, като плуват до френския крайцер „Гизан“. Ролята на спасителя на мусалерци – френския адмирал Луи Дартиж дю Фурне, бе изиграна от известния френски актьор Жан Рено.