Айцемник – със сигурност едно непознато име, дори за арменските ни читатели. Звучи необичайно, но е на реален човек. На момиче, на една истинска арменска амазонка-воин, която героично се противопоставя на враговете на народа си.
Не се учудвайте! И сред арменците някога е имало воини и то с впечатляващи качества, но в далечното минало. Те са оставили ярката си следа и изучаването на героичната биография на Айцемник е било част от училищната програма до 50-60-те години. Постепенно името ѝ потъва в забрава, а пък днес, когато арменските власти настояват да се помни само реална Армения, паметта за живота на жени като нея никак не е подходяща.
Но все пак има арменци, които се опитват да възраждат образи от миналото и Айцемник е сред тях. Тя не е била единствена по рода си, била е продукт на прогресивно развитото общество на град Ани – някога столица на Армения по време на управлението на династията на Багратидите, в което жените заемат ключови позиции наравно с мъжете. В средновековния град е имало много жени банкери, търговци, архитекти, както и жени воини и военачалници.
По време на разцвета си, Ани наброява 100 – 200 хил. души, което го прави съизмерим за времето си с Константинопол, Багдад и Кайро. Но както е в цялата вековна арменска история, и Анийското царство преминава през много трудности и катаклизми. През XII век грузинският цар Давид Строителя превзема Ани (1124 г.) и го присъединява към грузинските територии, превръщайки го в един от най-важните градове на владението си до XIII век. Но поради смъртта му богатият арменски град е заплашен от Персия. Жителите му, както мъже, така и жени, самоотвержено защитават стените на Ани.
През 1909 г. известният арменски художник Варткес Суреняци рисува една от най-известните си картини – „Жена-рицар“, чийто исторически прототип е Айцемник, аристократичната героиня на град Ани. Името на тази безстрашна арменка е свързано с героичните битки, водени за отбраната на столицата през 1126 г. През този период един от селджукските вождове настъпва с голяма сила. Арменското население се изправя в защита на родината си. Разказвачът Самвел Анеци съобщава, че в продължение на цяла година смърт и разрушения царят в региона, а хората гладуват. Той е този, който споменава и името на един смел рицар-жена – Айцемник.
Историята разказва, че преди векове в столицата на Армения Ани живее селско момиче на име Айтемник. Тя е дъщеря на известния ковач Млех. Девойката обичала да обикаля родината, въоръжена с оръжията, изработени от баща ѝ. Въпреки това нито една птица или животно не попадало под стрелите ѝ. Когато става достатъчно голяма тя започва да участва в състезания по стрелба с лък. И винаги стрелата ѝ попада в центъра на целта. Млех е щастлив и горд със славата на красивата си дъщеря, която успява да победи много известни воини-състезатели.
Скоро група момичета започват да се събират около Айцемник, за да вземат уроци по бойни изкуства. Те се научават не само как да стрелят точно с лък, но и да се бият изкусно. Обикновено момичетата се упражняват край брега на река Ахурян. Но забавлението им един ден е прекъснато. Огромна армия от диви татари нападна Армения. По пътя им всичко се превръща в руини. Безмилостно врагът убива стари хора, жени и деца, унищожава и плячкосва, взима в плен по-здравите и силни мъже, младите и красиви момичета.
Татарските пълчища стигат до Ани и го обграждат. Арменските сили са доста по-малобройни, но героично защитават родината си, отблъсквайки жестокия си враг. Обсадата продължава цяла година, но противникът не успява да влезе в града. Идват и нови войски да помогнат. В този тежък момент Айцемник със своя отряд момичета се включва в битката. Първоначално девойките помагат на ранените и доставяха оръжие на арменските бойци. Виждайки, че редиците на защитниците на града значително намаляват, те влизат в двубоя по призива на своята лидерка. Айцемник със момичетата си се сражава със същата смелост като мъжете. Положението на арменците обаче става все по-трудно, дори ранените се бият, нанасяйки огромни щети на врага.
Макар стрелите на атакуващите да са като градушка, а много от момичетата и останалите арменски войници да имат тежки рани, никой от тях не се оттегля. Забравила болката, Айцемник вади стрелата на врага от тялото си и я изстрелва срещу тях. Героичната ѝ постъпка изненадва дори татарите. Айцемник получава няколко рани, силите ѝ са изчерпани. Тя бавно се приближава до ръба на крепостта, а врагът, виждайки, че ранената арменска красавица-воин е изтощена, решават да я отвлекат жива. Усещайки опасността, за да не попадне в ръцете на кръвожадния враг, смелата арменка се хвърля от високото.
Разказвачът Самвел Анеци описва тази история за смелата арменка, обичала родината си и прекрасния си град повече от всичко. „... в тази война една жена беше забелязана със смелостта си, която отблъсна враговете назад... Тя не приемаше нараняванията със стрела за даденост... А името ѝ бе Айцям, заради бързината ѝ“, пише той.
Минават векове. През 1908 г., при разкопките на Ани, учени откриват череп на жена, прострелян със стрели. Според много учени вероятно става дума за черепа на дръзката Айцемник или на някоя от приятелките ѝ герои, загинали в защитата на родния си град.