Всеизвестен факт е, че един арменец стои с години близо до император Наполеон и му остава верен до край, а един от най-влиятелните световни владетели му има безгранично доверие. Името му е Рустам Раза, който лично разказва своята житейска история в мемоарите си.
Бъдещият мамелюк се ражда през 1780 г. в Тифлис в семейството на карабахския арменец Рустам Унан – небогат търговец и на тифлиската арменка Буджи-Вари. Те имат шест деца – две дъщери и четирима синове, най-малкият от които е нашият герой. Две години след раждането на Рустам баща му решава да се премести в малък град, разположен недалеч от арцахския Шуши – Аперкан.
Когато Рустам е на единадесет години, баща му, заедно с двамата си най-големи синове – Авак и Сейран, заминава по работа и се установява близо до Тифлис. Майка му и сестрите му – Мариана и Бегзада, заедно с него остават в Аперкан. Година по-късно Рустам Унан вика жена си, сина си и дъщерите си при себе си, без да знае, че едно от момичетата – Бегзада, е починала от болест. Тримата поемат на път, но в Ганджак (Гянджа), Рустам е отвлечен. От този ден нататък започват мъчителните скитания на младежа, прехвърлян от един господар на друг.
След време Рустам е продаден на богат търговец на коприна, живеещ в Северен Кавказ. Новият му господар го отвежда в Александрия, близо до Кизляр на река Терек. Там младият човек случайно среща сестра си Мариана, която е поробена заедно с майка си. Опитва се да получи разрешение да посети майка си, но усилията му са напразни. „Седях по средата на двора, в сянката на дърветата, и чаках майка си, която беше единствената радост на сърцето ми. Изведнъж се появи млад мъж, каза нещо на жените, седящи наблизо, след което ме погледна и ме пита дали говоря арменски. Кимнах и казах, че съм арменец. А той ми заговори на родния ни език:
- Опитай се да избягаш. Доведен си тук, за да бъдеш продаден. Следите ти ще бъдат изгубени завинаги и никога повече няма да видиш семейството си“. (Раза Рустам. „Моят живот до Наполеон“)
На арменеца му предстои да бъде продаден цели седем пъти, а после съдбата го захвърля в Египет, където е зачислен в кавалерийския корпус на мамелюците. [Мамелюк – от арабски означава роб, поробен, но в средновековен Египет така са наричани войниците – млади роби, преминали военно обучение, предимно от тюркски и кавказки произход]. През 1795 г. Рустам е продаден за седми и последен път. Той е придобит от представители на Салах бей – владетеля на Египет, пристигнал в Константинопол от Кайро. Арменецът постъпва на служба в мамелюшкия корпус на бея. Две години след пристигането си в Египет, заедно с други мамелюци той придружава Салах бей до Мека. По пътя последният спира в Сен Жан д'Акр, където е отровен от управителя на крепостта Ахмад паша, по прякор Джезара (касапинът).
Рустам, който оцелява, постъпва на служба при шейх Ел-Бекри. През август 1799 г. египетският шейх подарява на генерал Бонапарт превъзходен арабски кон и Рустам. Срещата и диалогът между Наполеон и арменеца са забележителни. Те са описани от самия мамелюк в спомените му: „Господин Елиас ме въведе в приемната си стая. Виждайки ме, Наполеон се приближи, дръпна ме за ухото и след това ме попита дали яздя добре. Отговорих утвърдително. След това той поиска да знае дали мога да боравя с шпага. Казах, че съм се бил много пъти с араби и му показах белезите по ръцете си. Той се зарадва и попита:
- Как се казваш?
- Иджахия.
Той се изненада.
- Това е турско име. Как се казваше у дома?
- Рустам.
- Не искам да имаш турско име. От този ден нататък ще си останеш Рустам.“
Наполеон му подарява дамаска сабя, чиято дръжка е обсипана с шест големи диаманта, и чифт пистолети в позлатени калъфи. И Рустам поема новите си задължения като телохранител на Наполеон Бонапарт и на 23 август отплавал за Франция с него. Всичко това се случва по време на египетската кампания на Наполеон, предприета от 1798 до 1801 г. Така започва службата му при командира на „египетската армия“, след това при Първия консул, а впоследствие и при императора.
„По време на големи пътувания той се качваше на седалката на каретата. Когато императорът се появяваше публично, можеше да бъде видян на кон, редом с конни куриери. По време на война винаги яздех зад него, дори на лов го следвах, държейки пушките му“, пише Рустам в мемоарите си. Именно поради това последно задължение той получава ранга на младши оръженосец. Азиатският костюм и тюрбанът, с които е винаги облечен, се превръщат в популярен знак, обявяващ присъствието на императора. Така се появява „легендарният мамелюк“ Рустам Раза – арменец, служил на френския император в продължение на много години. Така го описва в спомените си и барон Фейн – секретар на Наполеон Бонапарт.
Рустам спи на походно легло с ремъци пред вратата на стаята на владетеля и му прислужва по време на хранене и при обличане на тоалетите. Облечен във великолепни ориенталски костюми, той придава екзотичен привкус на двора в Тюйлери. Златобродиран кафтан, кадифен тюрбан, също позлатен, със синьо или червено перо, великолепно изработена сабя на луксозен балдарик и пистолети, пъхнати в сатенен колан – така изглежда мамелюкът на Наполеон. Той е смел, наблюдателен и бърз в услугите си. Интересът към него е голям, защото е откроява на общия фон във френския двор.
Всеки художник, нетърпелив да подобри състоянието си, желае да направи негов портрет, който след това бива възпроизведен многократно. Получаването на съгласието на мамелюка за сеанс не обаче не е лесно. Доведената дъщеря на Наполеон – Хортензия дьо Боарне, веднъж се възползва от падането на Рустам от кон, за да измъкне няколко сеанса от прикования на легло герой. И за да го забавлява, тя му пее весели песни.
Всеки турист иска да види тази екзотична знаменитост. „Рустам има красива фигура и добродушно изражение. Тенът му не е много тъмен. Висок е и едър“, пише един от тях в пътеписния си дневник. Той свиква със славата, но характерът му остава непокварен, запазвайки привлекателна наивност. Престижът му се запазва до падането на Наполеон, въпреки абсурдните опити на роялистите да му припишат свиреп характер и ролята на палач на корсиканското чудовище.
Струва си да припомним един от епизодите в живота на мамелюка. При влизането Москва войските на Наполеон Бонапарт се установяват в старите квартали. Те заемат къщи на улиците „Покровка“, „Маросейка“ и съседните пресечки и алеи. Къщата в самото начало на „Маросейка“ е окупирана от френския военен комендант, докато един от генералите на Бонапарт е настанен в Матвеевите покои на Арменската алея. Легендата разказва, че той и арменският мамелюк умоляват френския император да защити арменската църква „Въздвижение на Кръста Господен“ (Сурб Хач) и околните квартали от пожара, бушуващ в града. Бонапарт се съгласява и по негова заповед в Арменската алея са разположени кордони от войници. Междувременно много московски сгради горят около тях. (На снимката една от картините на Айвазовски, обрисуваща голящата руска столица)
Когато войските на Наполеон напускат центъра на Москва и генералът вече е изоставил покоите на Матвеев, някои от войниците започват да палят къщи на Арменската улица. „Въпреки това, старанието и бдителността на арменците, живеещи в Москва, и други съседи, предотвратиха бедствието от пожара и само по този начин тази част от древната столица беше спасена“, пише в материал за историята на Лазаревския институт за източни езици (Москва, 1914 г.). Благодарение на всеотдайността на руснаци и арменци, много къщи по съседните улици също са спасени от пламъците.
Още от самото начало на службата си Рустам стои плътно до Бонапарт, дори по време на церемониални събития. Той дори участва в най-тромавата церемония в цялата история на Наполеоновата епопея – коронацията на императора, която се провежда на 2 декември 1804 г. Телохранителят получава солидна заплата — 2400 франка, колкото младши оръженосец – в допълнение към заплатата си в мамелюкския ескадрон на консулската, а след това и императорската гвардия, в който служил от 1802 до 1806 г. След края на военните кампании на императора започва да получава 3000 франка.
През 1806 г. се жени за 19-годишната красавица Александрин Мари Маргьорит – дъщеря на камериера на Жозефин Дувил, която му ражда син и дъщеря.
В началото на април 1814 г., в най-критичния момент за императора – в навечерието на първата му абдикация, Рустам, както повечето високопоставени служители напуска императора след 14 години вярна служба. След като научава, че неговият мамелюк го е изоставил, Наполеон, който притежавал изключителния дар да се контролира дори в най-критичните ситуации, реагира на това само с повдигане на рамене.
По време на Стоте дни Рустам предлага услугите си на Наполеон, но последният отказва. От 1815 до 1825 г. Рустам живее в Париж, водейки скромен начин на живот и обичайки лова. През 1825 г. се установява в Дурдан – родното място на съпругата му, недалеч от Париж. На 15 декември 1840 г. Рустам, облечен в традиционните си мамелюкски одежди, участва в тържественото пренасяне на пепелта на Наполеон в Дома на инвалидите.
Рустам Раза умира през 1845 г. и е погребан в Дурдан в местното гробище. Запазен е неговият надгробен камък, чиято снимка е включена в четвъртото издание на мемоарите му, със следния надпис: „Тук почива Рустам Раза, бивш мамелюк на император Наполеон, роден в Тифлис, Грузия, починал в Дурдан на шестдесет и четири години“.