Институт „Гомидас“ обяви публикуването на „Католикос и комисар: Арменската църква под съветски режим“ – забележителна двутомна историческа книга от британския историк Феликс Корли. Обхващащо близо 1600 страници, изследването е най-изчерпателният до момента разказ за това как Арменската апостолическа църква е издържала, адаптирала се и в крайна сметка се е преродила като стълб на арменската национална идентичност по време на съветската епоха.
Въз основа на редки архивни документи, мемоари и интервюта, Корли очертава бурните отношения между съветската държава и една от най-старите християнски традиции в света. Творбата улавя както безмилостните стратегии на репресии, използвани от Кремъл, така и фините тактики на устойчивост, прилагани от църковните лидери, за да запазят вярата жива през седем десетилетия диктатура.
Том I: От революция до чистка
Първият том проследява историята от сътресенията през 1917 г. до опустошенията по време на Големия терор на Сталин. След болшевишката революция църковните земи са конфискувани, училищата са затворени, а духовенството е преследвано. До 1938 г. католикос Хорен е убит и почти всяка енория в Съветска Армения е затворена. И все пак, след Втората световна война Сталин разрешава избирането на нов католикос – Кеворк VI, чието внимателно управлявано сътрудничество с режима позволява на църквата да си възвърне ограничената видимост. Духовникът подкрепя съветските териториални претенции и усилията за репатриране. Макар и минимално, присъствието на Църквата в Южен Кавказ и Южна Русия постепенно се възстановява.
Том II: Вазген I и пътят към независимостта
Вторият том проследява изключителния мандат на католикос Вазген I, който ръководи Арменската църква от 1955 до 1994 г. – най-дългият мандат на религиозен лидер в СССР. Назначен под надзора на КГБ, духовникът външно подкрепя съветската политика, като същевременно тихомълком разширява обхвата на Църквата у дома и в чужбина. Семинариите са възродени, връзките с енориите в диаспората предпазливо възстановени и Църквата се превръща в символ на единство по време на кризите в края на 80-те години на миналия век: от конфликта в Карабах до земетресението през 1988 г. По времето на обявяването на независимостта на Армения през 1991 г. католикос Вазген позиционира Църквата като централна сила в националния живот. Църковната семинария в Ечмиадзин се разраства и връзките с диаспората се насърчават предпазливо, въпреки че повечето енории остават изолирани.
Въпреки привидната нормалност, Църквата действа при сериозни ограничения. Важни решения често се взимат от държавата, а сред духовенството са разположени агенти на КГБ. Суровите антирелигиозни кампании при ерата на Хрушчов водят до затварянето на много църкви. След падането на този съветски лидер ограниченията донякъде се облекчават, но Църквата остава пасивна, без нито да се съпротивлява, нито да се разширява.
Голямата промяна настъпва по време на реформите на Горбачов в края на 80-те години на миналия век. Дълго потисканите арменски национални стремежи, особено около Планински Карабах, избухват, последвани от земетресението през 1988 г. Настъпва време, когато Църквата започва да реагира с нови обществени усилия. Въпреки че първоначално е предпазлив по отношение на независимостта, католикос Вазген в крайна сметка изиграва ключова роля в легитимирането на новата арменска държава и утвърждаването на мястото на Арменската апостолическа църква като нейна официална религия.
Двата тома на Корли разкриват деликатния баланс между съучастие и съпротива, който определя съветския опит на Арменската църква. Те показват как институция, почти унищожена през 30-те години на миналия век, се възражда десетилетия по-късно като духовен и културен фундамент на арменската нация. С щателно използване на официални съветски архиви, някога ограничени църковни записи и лични свидетелства, двата тома съчетават солидна академична строгост с яснота на повествованието, което ги превръща в съществен принос както към религиозната, така и към съветската история.
„Това не е просто история на преследване, пише Институтът „Гомидас“ в своето съобщение, а на издръжливост, възраждане и силата на общата вяра да оформя идентичността при най-суровите режими“.
Феликс Корли отдавна проявява интерес към миналото на ААЦ и новите два тома просто могат да се определят като обобщение на неговите проучвания и тяхното разширяване, допълване с нови факти. Още през 1996 г. бял свят вижда „Религията в Съветския съюз: архивен сборник“. Книгата е издадена в Лондон от Macmillan Press в 402 страници. В труда е отделено сериозно място на дискусия по въпросите на Арменската църква. Ето какво пише авторът: „Загрижеността както в Ереван, така и в Москва, че задграничните арменски епархии трябва да останат лоялни към Ечмиадзин, беше ключов фактор, определящ съветската политика спрямо Църквата. Съветът по въпросите на Арменската църква [към Министерския съвет на Арменската ССР] призна, че за да запази властта си, Ечмиадзин трябва да функционира над абсолютния минимум, необходим за оцеляването му, за да опровергае твърденията на хора като емигрантската политическа партия „Ташнагцутюн“, която твърди, че Църквата е инструмент на режима“.
На друго място авторът сочи: „Поради ключовата си роля в отношенията с арменците в чужбина, служителите в централата на Арменската църква в Ечмиадзин бяха особено внимателно проверявани от КГБ.... До 1954 г. властите в Армения вече бяха отбелязали, че много от по-активните вярващи, които не се подчиняват на законодателството относно религията, са „репатрирали“ и вече имаше опасения относно тяхната лоялност към Съветска Армения“.
В продължение на години много религиозни лидери в СССР са обвинявани в сътрудничество със съветското правителство, но както показва Корли, „КГБ е държало всички църковни ръководства [в СССР] под такъв строг контрол, че е било трудно или невъзможно за висшето ръководство на която и да е група да откаже да предостави информация“.
Изследователят е и автор на обширна статия, озаглавена „Арменската църква под съветския режим, част 1: Ръководството на Кеворк“, публикувана в „Религия, държава и общество“ (Институт Кестан, Оксфорд), том 24, № 1, 1996 г. Това е първата част от проучване, базирано върху архивни материали, която обхваща историята на Арменската църква от 1938 г. до смъртта на католикос Вазкен I през 1994 г. Същата година в същото списание Корли публикува и втората част на статията си.
Ученият провежда обширни изследвания, след като съветските архиви са отворени за учените, и пише много за религията в бившия Съветски съюз. В един от документите от 1932 г. той намира дълъг доклад относно избирането на нов католикос през същата година, в който се обсъждат няколко теми: Ечмиадзин в дните на Февруарската революция; правителството на „Ташнагцутюн“ и Ечмиадзин; Ечмиадзин и съветската власт; Ташнагцаганите и избирането на нов католикос. В документа се прави заключението, че „или съветското правителство трябва да забрани избирането на нов католикос, или чрез всякакви машинации да въведе в Ечмиадзин един от своите агенти, чиято цел би била да унищожи напълно Арменската църква и всички арменски национални организации“.
Друг документ от 1938 г. съдържа постановление на Бюрото на Централния комитет на Комунистическата партия относно „Работата на Лигата на войнстващите безбожници на Армения и държавната антирелигиозна пропаганда“.
В документ, който датира от 1948 г., се разглежда „състоянието на религиозните култове в Арменската ССР“. Обсъжданите в този доклад групи включват: молоканска религиозна общност, евангелистите, мюсюлманска религиозна общност, адвентистите от седмия ден и католиците. Интересното е, че в него разкрива, че арменските католици „желаят да променят вярата и да се присъединят към Арменската апостолическа църква“.
В документ, написан през 1950 г., се разглежда католикос Кеворк VI и „желателността от запазване на престижа му пред задграничните епархии“. Друг от 1951 г. обсъжда въпроса за „оказване на организационна и друга помощ на Ечмиадзинския католикосат, за да се постигне там по-активно ръководство на задграничните епархии на Арменската църква“.
Интересното е, че през 1952 г. има документ, отнасящ се до „несправедливия“ арест на свещеници и затварянето на църкви. В съобщението се казва: „Подобен подход от страна на представители на местните органи на властта е груб“. Пак същата година Корли среща текст, в който се разглежда случаят с един „самопровъзгласил се“ свещеник.
Интересни документи изследователят открива и използва за проучването си не само през 50-те години, които са твърде трудни за ААЦ, но и през 70-те. Явно тогава атмосферата се поразведрява и документ от 1976 г. се отнася до посещението в Съединените щати на делегация, съставена от представители на църкви в СССР, включително Арменската, по покана от организацията „Призив на съвестта“. А в друг материал от 1979 г. се споменава, че „Ватикана е особено заинтересован от изпращането на католически свещеници в Армения“. Любопитен е и документ от 1980 г. относно планираното посещение на католикос Вазен I в Съединените щати и неговото отлагане „с цел осуетяване на плановете на тайните служби на Щатите да експлоатират посещението на главата на Арменската апостолическа църква“.