Интересен материал бе изнесен от историка и арменоведа Кеворк Назарян, свързан с арменската писменост, но далеч преди появата на буквите, създадени от свети Месроб Мащоц. Той проследява въпроса дали и преди него арменците са имали писмо и какво е било то. Ученият посочва, че съществуват безспорни доказателства, потвърждаващи съществуването на арменска азбука преди Мащоцовата. Една от тези антични записки е на Филон Александрийски (20 г. пр. Хр. – 50 г. сл. Хр.), който посочва, че трудът на известния древногръцки философ, оратор, политик и историк Метродор от Скепсис (около 145 г. до н.е.

Пластика с титанова конструкция на дефект в черепа направиха в Ереван. Уникалната операция бе извършена в медицинския център „Сурп Аствадзамайр“, от чийто пресцентър съобщиха, че хирургичната интервенция, направена на 8-годишното момиче, е безпрецедентна.

Детето е отведено в болницата след пътно-транспортно произшествие в крайно тежко състояние, с открита мозъчно-черепна травма, тежки мозъчни кръвоизливи, фрактури на раменната кост и белодробни наранявания.

В разговор с „Арменпрес“ зам. министърът на образованието, науката, културата и спорта Артур Мардиросян сподели, че арменското правителство се стреми да разшири арменоведческите центрове за сметка на държавния бюджет, планира се да се създават не по-малко от два такива годишно, като им се придава ново съдържание, за да могат те да поддържат връзки помежду си, да реализират съвместни програми и проучвания. „В близко време планираме провеждането на конференция по арменознание с участието на всички 11 арменоведчески центрове.

„Умните къщи“ все по-настойчиво започват да навлизат в живота на съвременния цивилизован човек. И такива все повече се разработват от инженерните умове. Армения също не изостава от тази тенденция и се старае да бъде в крак с времето. Още през 2019 г. специалистите на компанията „Heltun“ пуснаха в производство своите „умни домове“, не само за да облекчат живота на хората, но и с идеята това да повлияе на екологията като се спре пасивната употреба на електричество в апартаментите и други жилищни помещения.

През втората половина на юни 2022 г. носителят на Нобелова награда за 2021 г. в сферата на физиологията и медицината Ардем Патапутян ще посети Армения. Видният молекулярен биолог и невролог ще гостува на историческото си Отечество по покана на арменското правителство.

Списък на стоте най-добри иновации за 2021 г. публикува списание „Тайм“. Сред тях се нареди и роботът Робин – изобретение на Карен Хачикян. Това е първият арменски робот-компаньон с изкуствен интелект, създаден специално за лежащи в болница деца, да не се чувстват тревожни и самотни.

Войните от ново поколение изискват и нови системи за защита. Тази закономерност потиква млад арменски офицер-програмист към новаторска идея. Така се появява „Дракон“ – „Активна система за противовъздушна отбрана с автоматизирано оптическо оборудване“. Автор на новата научна програма във военната сфера е Алберт Ховагимян – победител в проекта „100 идеи за Армения“. Той е убеден, че продуктът му е особено актуален в настоящата военно-политическа обстановка, тъй като практически няма средства, които да могат надеждно и ефективно да се борят с дроновете-камикадзе, които притежава противникът.

През последните години значително се увеличиха средствата, които държавата обезпечава и влага за развитието на науката в Армения. Правителството твърди, че за 2022 г. това увеличение в сравнение с 2021 г. е 83%. Ако за отминалата година държавната финансова подкрепа в сферата на науката е била в рамките на близо 14 млрд. драма, то за тази са предвидени малко над 25 млрд. драма. С тези стъпки се очаква да се постигне по-голям прогрес в дългосрочна перспектива, за да може науката да внесе своя принос за развитието и на икономиката.

Президентът на компанията „Модерна“ Нубар Афеян и бизнесменът Рубен Варданян ще подкрепят 50 арменски учени и изследователи

За своята петгодишнина Фондът за науки и технологии в Армения (FAST) обяви, че планира да организира благотворителен обяд за събиране на средства. За предстоящия Advance Armenia Gala 2022 тези дни съобщи президентът и съучредителят на американската фармацефтично-биотехнологична компания „Модерна“ (нашумяла особено около създаването на ваксината за Covid-19) Нубар Афеян.