В разговор с „Арменпрес“ зам. министърът на образованието, науката, културата и спорта Артур Мардиросян сподели, че арменското правителство се стреми да разшири арменоведческите центрове за сметка на държавния бюджет, планира се да се създават не по-малко от два такива годишно, като им се придава ново съдържание, за да могат те да поддържат връзки помежду си, да реализират съвместни програми и проучвания. „В близко време планираме провеждането на конференция по арменознание с участието на всички 11 арменоведчески центрове. Ще се постараем да представим нашите следващи стъпки, както и различните аспекти на сътрудничеството между тази центрове в Армения с министерството“, каза зам. министърът.
А. Мардиросян разказа, че се предвижда тази година да бъде разширен списъкът на вузовете с преподаване на арменски език. Обсъждат се възможностите за провеждане и на други прояви, свързани с Армения и арменската култура. Има планове да бъдат реализирани програми в Полша, Португалия, Испания, Иран и Грузия. Според експерта, най-добрият начин за противопоставяне на антиарменската пропаганда по света „е разпространяването на нашата култура, увеличаването на интереса към арменския език, към арменския народ и самата Армения“. „Арменоведческите центрове безусловно имат ключово значение за повишаването на интереса към страната ни и затова се опитваме постоянно да ги разширяваме, за да расте все повече интереса към държавата ни, към народа ни и неговото богато културно наследство“, обясни той.По думите на зам. министъра програми по арменознание се осъществяват в 11 вуза в девет държави по света, в музеи-институти и научно-образователни центрове, преподаващи арменоведчески предмети и популяризиращи арменската култура. Това са университетът Карлови вари в Чехия, Букурещкият университет, университетът Ла Фапсари във Венеция и Ла Сапиенца в Италия, институтът и домът-музей на името на Й. Лепсиус в Потсдам, Центърът за арменоведчески изследвания „Месроб Мащоц“ в Германия, вузът в Кайро (Египет), университетът в Уругвай, Университетът „Джон Кенеди“ в Аржентина и Московският държавен институт за международни отношения. Сред тях са още университетът в Кайро и този в Уругвай. А. Мардиросян добави, че са отделени средства за два други изследователски проекта – в Аржентина и за Центъра за арменоведчески изследвания „Мащоц“ в Германия.
Към споменатите трябва да добавим, че има още доста други места, където действат програми по арменистика. Такива има към Мичиганския вуз и университета в Оксфорд, съществува програма по изучаването на арменски език към Колумбийския университет. В Парижкия национален институт за източни езици и цивилизации действа арменоведчески отдел, а в Провансалския университет работи катедра по арменски език и литература. Към най-стария вуз в Европа – този в Болония, към филологическия му факултет функционира катедра по арменознание. Арменоведчески отдел има и в Льовенския католически университет, както и във вуза в Залзбург. Да не пропуснем да споменем и действащия от близо 15 и повече години отдел по арменистика и кавказология към Софийския университет (България). Наред с това са налице Международната арменоведческа асоциация, Националната асоциация за арменистични проучвания, Арменологичен национален център, Арменски национален институт (Вашингтон, САЩ), Институт „Зорян“ (Масачузетс, САЩ),Обществото за арменски изследвания (Калифорния, САЩ). Към този дълъг списък трябва да се добавят и двата центъра, действащи в Лондон (Великобритания) – Институтът „Гомидас“ и Програмата за арменски изследвания.
Странно е защо от арменското министерство на образованието игнорират всички тези институции, в които фокусът на вниманието е насочен към изучаване на арменския език, история и култура от години. Дали нямат представа за тяхното съществуване или пък не ги приемат като достатъчно престижни?! По света всъщност има още неколцина аналогични центрове, може би малко по-скромни. Така че, ако образователното министерство иска да разширява сферата на арменознанието по света, може би е по-добре да помисли върху един друг важен аспект: оказването на подкрепа – логистична и друга, на вече съществуващите и действащи арменоведчески институции с известен опит, вместо да се изграждат нови.