През втората половина на юни 2022 г. носителят на Нобелова награда за 2021 г. в сферата на физиологията и медицината Ардем Патапутян ще посети Армения. Видният молекулярен биолог и невролог ще гостува на историческото си Отечество по покана на арменското правителство.
През ноември 2021 г. американският учен заедно със своя колега Дейвид Джулиус бяха отличени за своето изключително откритие – разкриване на важни липсващи връзки в разбирането на сложното взаимодействие между нашите сетива и обкръжаващата ни среда. Двамата са изучавали как живите организми реагират на температура и на докосване.
Откритията им обясняват как топлината, студът и допирът предизвикват сигнали в нервната система. Американецът и ливанецът показват, че йонните канали са важни за много физиологични процеси. Тези знания се използват за разработване на лечение на редица болести, включително и хроничната болка. Работата на Джулиъс-Патапутян показва как топлината, студът и механичните сили могат да задействат нервните импулси, които „ни позволяват да възприемем околния свят и да се адаптираме към него“.
Ардем Патапутян е молекулярен биолог, койт
о специализира в сензорното предаване на сигнали в централната нервна система. Той е роден в Ливан, учи в Американския университет в Бейрут, а през 1986 г. се установява в САЩ. През 1990 г. получава бакалавърска степен от Калифорнийския университет в Лос Анджелес, след което става доктор на науките (Калифорнийски технологичен университет, Пасадена). През 1996 г. отива да работи в университета на Сан Франциско, където заедно с Луи Райхард изучава факторите за ръста на нервите.
През 2017 г. е избран за член на Националната академия на науките, а през 2020 г. - на Американската академия за изкуства и наука.
Да припомним, че преди А. Патапутян, носител на Нобелова награда през 2019 г. стана американският климатолог Дорк Сахакян. На практика той бе първият арменец, спечелил високото отличие.
която така и не получава
Иначе през различни години много учени от арменски произход са били номинирани за авторитетната премия. Сред тях се откроява италианският химик-органик и сенатор Джакомо Чамичян (1857-1922 г.), предлаган цели девет пъти за наградата. Той е автор на над 40 изобретения и 400 научни трудове в сферата на химията и фотохимията. Смята се за създател на слънчевите панели.
На два пъти за авторитетното отличие е издиган и видният икономист Дарон Аджемян. През 2005 г. той получи медал „Джон Бейтс Кларк“ на Американската икономическа асоциация – най-престижната награда в икономическата област след тази на Нобел.
В сферата на медицината за Нобелова награда е бил номиниран и почетният професор от Харвард, президентът на Харвардската школа за медицина Арам Чобанян.
Ядреният физик Юрий Оханесян – руски учен, стана съоткривател на няколко елемента в периодичната таблица на Менделеев. През 2002 г. той бе един от водещите претенденти за Нобеловата награда. В негова чест през 2016 г. 118-ият елемент от таблицата бе наречен Оханесон (Og).
За наградата на Нобел са претендирали още съветският инженер Сергей Гюлишамбаров, историкът Хайк Казарян за неговия труд „Геноцидът над арменския народ в Османската империя“, професорът по философия в Колумбийския и Нюйорския университети Пол Бохосян за трудовете му по теория на философията на съзнанието.
Има и неколцина учени с арменски корени, които макар да не са били номинирани за Нобелова награда, се смята, че напълно са заслужавали това признание. Така например през 2003 г. за изобретяването на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) премията бе дадена на Питър Менсфилд и Пол Лотербур вместо на Раймонд Дамадян. Последният бе отличен с Националния медал за развитие на технологиите от американския президент Рейгън през 1988 г. Мнозина учени смятат, че за постиженията им Нобеловата награда би била напълно заслужена и от арменския астрофизик Виктор Амбарцумян и от съветския физик-теоретик Гурген Аскарян.