„Умните къщи“ все по-настойчиво започват да навлизат в живота на съвременния цивилизован човек. И такива все повече се разработват от инженерните умове. Армения също не изостава от тази тенденция и се старае да бъде в крак с времето. Още през 2019 г. специалистите на компанията „Heltun“ пуснаха в производство своите „умни домове“, не само за да облекчат живота на хората, но и с идеята това да повлияе на екологията като се спре пасивната употреба на електричество в апартаментите и други жилищни помещения.
Работата е в това, че ние най-често включваме техника и си я оставяме така, без да я изключим от мрежата, поради което потреблението на ток продължава. При такива случаи устройството „умен дом“ влиза в действие, прекъсва връзката и спира пасивата употреба на ток. Т.е., ако продължително време не се използва телевизорът или компютърът , след известно време системата автоматично ги изключва от ел.мрежата. Или човек може сам да настрои часовете на работа на контактите, например да изключи всичко, докато е на работа извън дома. Според съоснователя на проекта Ашот Машурян системата изключва и устройствата в зависимост от мощността на определено оборудване. Такива техники са разработени не само за удобство, но и за избягване на къси съединения и пожари.
Арменският „умен дом“ може да управлява и ефективността на отоплението. Термостатът може да се настрои на определена температура, примерно на икономичен режим, когато вкъщи няма никой, а когато човек поеме към дома си, да включи на „затопляне“. Последното се отнася както за цялата жилищна площ, така и за стаите поотделно. Нивото на температурата също може да се регулира дистанционно.Ашот Машутян твърди, че с използването на системата разумно, може да се постигне икономия от 30-40%, особено ако преди лягане топлината се намали, тъй като не е нужно, докато човек спи, температурата да е 24-25 градуса.
Компанията „Heltun“ вече има своите клиенти не само в Армения, но и вън от пределите й. Своите девет модела тя ги предлага в страните от Европейския съюз, Близкия изток, Сингапур, Русия и Казахстан. Сега вече се готви да стигне и до американския пазар. За всеки от тези свои модели сътрудниците на компанията сами разработват и проектират детайлите, извършват сглобяването и тестването на оборудването. Самото производството обаче се извършва в Китай, тъй като в Армения качеството в това отношение малко куца.
„Работата не е само в оборудването, но и в специалистите. У нас има, разбира се, добри инженери, но са много малко. На пръстите на ръцете се броят пък познаващите термодинамиката или механиката. В това се убедихме, докато търсехме такива експерти. Затова беше много по-лесно да установим производство извън страната – и екип набрахме по-бързо, и финанси намерихме по-лесно. Но целта ни е инженерните специалности в Армения отново да се развият така, както е било през 70-те и 80-те години“, разказва Ашот.
Ашот Машурян е от онези арменци, които в един момент решават да напуснат родината си. Така той прекарва доста години в Русия, но крайният резултат от гурбетчийството му е, че решава да се върне в Армения. Саркис Каприелян е другият съдружник, който е от Сирия, а третият е Андраник Акопян, който си е от Ереван.