Интересен материал бе изнесен от историка и арменоведа Кеворк Назарян, свързан с арменската писменост, но далеч преди появата на буквите, създадени от свети Месроб Мащоц. Той проследява въпроса дали и преди него арменците са имали писмо и какво е било то. Ученият посочва, че съществуват безспорни доказателства, потвърждаващи съществуването на арменска азбука преди Мащоцовата. Една от тези антични записки е на Филон Александрийски (20 г. пр. Хр. – 50 г. сл. Хр.), който посочва, че трудът на известния древногръцки философ, оратор, политик и историк Метродор от Скепсис (около 145 г. до н.е. – 70 г. до н.е.) за животните, е преведен и на арменски език. Ученият е близък приятел и придворен историк на арменския цар Дикран Велики и сред неговите произведения се нарежда биографията на този арменски владетел, смятан за цар на царете.
Друг римски историк и църковен богослов, живял през III век – Иполит Римски (170-235 н.э.), в своя летопис, посветен на историята на управлението на неговия съвременник император Александър Север (ръководил през 208-235 н.э.), също указва, че арменският народ принадлежи към тези, които имат своя собствена азбука.
Филострат Старший (Атински) – известен софист, живял през II-III век от новата ера, в своето произведение „Животът на Аполоний Тиански“ пише: „И те разказват, че веднъж заловили леопардова самка в Памфилия. На шията й била поставена верижка и тя била изработена от злато с арменски надпис върху нея – „Цар Аршак Нисян“ (Филострат , „Животът на Аполоний Тиански“, книга II, глава II, стр. 120-121, изд. 1912 г.).
Доказателства за наличието на предмащоцова азбука дава и видния арменски историограф Мовсес Хоренаци, живял през V век, според който един от последните представители на гностичното течение Бардесан от Едеса (154-222 г.), отива в арменската крепост Ани, където чете трудовете на арменския жрец от дохристиянския период, наречен Вахямп, написан с митраистки (Мъхер или Митра – арменски бог на светлината, истината и Слънцето) ръкописен арменски шрифт върху арменски храмове, в който наред с други истории се упоменава и арменският цар Дикран VII (царувал от 144-161 г. и отново през 164-186 г. пр. н.е., името му се среща и като Сохемос), който издига паметник на гроба на брат си – митрийския жрец на Велика Армения Мазхан. Мовсес Хоренаци отбелязва, че известният учен Бардесан превежда тази арменска книга на сирийски (арамейски), а след това и на гръцки езици.
Едно от най-важните доказателства за съществуването на предмащоцова азбука е и фактът, че езическият арменски пантеон включва съществуването на бог Тир (Дир) – бог на писмеността, мъдростта, знанията, защитник на науките и изкуствата, книжник на цар Арамазд и гадател на съдбата. Арменският историк от XIII век Варт(д)ан Аревелци в своите трудове отбелязва, че по време на управлението на цар Лъв Великолепни (царувал през 1187-1219 г.) са открити артефакти, върху които има „арменски надписи на езически царе от древността…“.
Аргументи, че арменските учени от средновековието са знаели за съществуването на предмащоцова азбука могат да бъдат намерени и в други трудове от средните векове. Сред тях се нарежда и първата книга, съставена от ученика на Месроб Мащоц Корюн (Горюн) с буквите на Мащоц, датираща от първата половина на V век. Там той пише, че на създателя на арменските букви са му казали за съществуването на древни арменски буквени знаци, които той изначално се опитва да включи в своята азбука. Но повечето от древните артефакти са били или загубени, или унищожени от времето.
„Ако древноарменският език е бил безписмен, то откъде тогава в арменския пантеон има бог на писмеността и мъдростта Тир, чието прозвище е било Грох (т.е. Кърох) – Пишещ?“, задава риторичен въпрос арменоведът Кеворк Назарян. И в заключение на своето проучване добавя: „Ние трябва да помним, че това, което имаме днес и това, което знаем, е само няколко процента от цялото натрупано културно наследство от много хилядолетия. Затова е само въпрос на време, когато ще бъдат открити свидетелства, включващи в себе си различни артефакти, и някои от тях ще съдържат надписи на предмащоцовския митраистки ръкописен шрифт. Следователно те ще хвърлят светлина върху тази важна тема и тези артефакти ще допълнят онези писмени доказателства, с които разполагаме в настоящето и които говорят в полза на съществуването на предмащоцовска азбука“.