Актьорът и режисьорът Джо Манганиело се присъедини към членовете на Конгреса като основен лектор на тазгодишното отбелязване на Геноцида над арменците в законодателния орган на САЩ. В трогателна почит към своята прабаба, която е оцеляла по чудо от събитията от 1915 г., той изнесе силна и вълнуваща реч в пълната зала на Капитолийския хълм на 2 април 2025 г.
По време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург вчера – 3 април, се състоя дискусия, посветена на 110-ата годишнина от Геноцида над арменците. От името на Европейската комисия говори комисар Оливер Вархели, след което зам.-председателят на ЕП Робърт Зиле даде думата на евродепутатите, заявили искане да изразят становище по темата.
Сайтът monumentwatch.org, който следи за опазването на културното наследство на Арцах и за посегателствата над него, пише: „През февруари 2025 г. от снимки, публикувани в интернет, стана ясно, че азербайджанската страна е повредила олтара на Цицернаванк. На снимките се вижда, че тронът и кръстът в олтара са счупени.
Паметникът на мъчениците от Геноцида над арменците в Монтебело (Калифорния), бе официално обявен за държавна историческа забележителност – признание, което подчертава значението му за арменската памет и диаспората.
Преди близо две седмици Асоциация „Арменска общност-България“ (тя обхваща шест национално представени арменски организации у нас) реагира на изявленията, направени от арменския премиер Никол Пашинян в Цюрих относно Геноцида над арменците и коментира актуалността на темата днес.
Турският историк Танер Акчам наскоро представи в Лос Анджелис изследователски проект, отнасящ се до Геноцида над арменците. „Започнахме да реализираме проекта преди около две години. Това е изследователски проект, засягащ Геноцида.
Днес (13 февруари) в Баку продължи незаконният процес по скалъпеното дело срещу бившия държавен министър на Арцах Рубен Варданян. В съдебен фарс Главната прокуратура на Азербайджан повдигна „обвинения“ на Рубен Варданян в „иницииране“ на терористичната операция „Немезида-2“ срещу азербайджански дипломати в чужбина.
Миналата година, след като Карабах изцяло премина в ръцете на Азербайджан и стана ясно каква печална съдба ги очаква не само родените там арменци, които бяха принудени да станат бежанци, но и древните арменски църкви и манастири, в най-голямото книгохранилище на Армения – в Матенадаран, бе открита фотоизложба.
В различни страни по света са издигнати десетки паметници в памет на жертвите на Геноцида над арменци, асирийци и понтийски гърци, извършен от Османската империя в началото на ХХ век.
