В различни страни по света са издигнати десетки паметници в памет на жертвите на Геноцида над арменци, асирийци и понтийски гърци, извършен от Османската империя в началото на ХХ век. През изминалите над сто години от извършеното и ненаказано престъпление много различни по жанр филми за геноцида, заснети както от арменски, така и от чуждестранни режисьори, се появиха на световните киноекрани. През 2015 г., когато арменците по целия свят и съзнателната международна общност отбеляза 100-годишнината от трагедията, към заснетите кинотворби се добави и поредицата от филми „Карта на признателността“, създадена от Man Pictures студио, ръководено от известния продуцент Манвел Сарибекян. Всички те са посветени на чужди хуманисти, които имат огромен принос за спасяването на християнските народи на Османска Турция от изтребление.
Дебютният филм от поредицата „Карта на спасението” (реж. Арам Шахбазян) представи безкористната работа на пет европейски жени мисионерки – Мария Якобсен (Дания), Бодил Бърн (Норвегия), Карен Йепе (Дания), Алма Йохансон (Швеция), Хедвиг Бюл (Естония), за който сме писали на страниците на в. „Ереван“. Разказвали сме и за последвалия втори филм – „Американските добри самаряни“ (реж. Ара Мънацаканян). Благодарение на него не само арменците по света, но и американците и жителите на други страни откриха имената на такива хуманисти като основателя на американския Червен кръст Клара Бартън, американския консул в Харберд Лесли Дейвис, американския консул в Урмия Уилям Шед и неговите съпруга Мери Шед, мисионерите Кент Дженингс, Елизабет Уеб, Кларънс и Елизабет Ашър и др.
А сега ще споделим няколко реда и за третия филм на благодарността – „Златната верига на милосърдието” (реж. Арман Чилингарян), посветен на хуманистите и воините на Австралия и Нова Зеландия, които през годините на Първата световна война успяват да защитят подложените на преследване християни, често с цената на живота си. Премиерата на големия екран се състоя през август в Сидни, на откриването на Арменския филмов фестивал в Австралия, и имаше огромен успех, след което филмът беше показан в арменския колеж в Сидни и други места в града.
През септември лентата беше представена в Ереван, в Дома на киното, но вече с голям брой награди. Преди два месеца Манвел Сарибекян изпрати филма на „голямо пътуване” до международните фестивали в класацията на IMDb, където успя да спечели повече от 40 награди в различни категории. Самият продуцент не бе изненадан от цифрата, която според него има потенциал да расте: предишният филм за „Американските добри самаряни“ получи 135 награди, две от които на Международния турски филмов фестивал. „Това е нещо безпрецедентно, някакъв парадокс – филм за Геноцида от 1915 г. да бъде награждаван в страна, която е извършила и не си е признала зверствата! – казва продуцентът. Това обаче е факт, който доказва, че сме на прав път“.
Сарибекян започва работата по новия си филмов проект още по време на снимките на втория филм от цикъла. По това време, благодарение на подкрепата на Арменската евангелска църква, той научава, че сред мисионерите има много привърженици на тази църква. И кълбото започва да се разплита от само себе си. Срещата с директора на Арменската евангелска общност в Австралия Григор Юмшачгян значително помага за напредъка в работата. Благодарение на неговата протекция първата лента от поредицата е представена пред правителствените среди в Сидни. Преподобният Юмшачгян свърза Манвел Сарибекян и с Виген Бабгенян, който е съавтор на книгата „Армения-Австралия и Великата война” и който се оказа, че притежава голямо количество информационни материали за геноцида и мисионерите. Така се дава старт на етапа към потапяне в темата и разкриване на имената на мисионерите от Австралия и Нова Зеландия, на страници от техния живот, свързани с хуманитарната им мисия по време на Геноцида от 1915 г., продължил до 1923 г.
Голяма е помощта, оказана и от председателя на университета „Хайгазян“ в Бейрут – преподобния Пол Хайдостиян, който спонсорира заснемането и прожекцията и на трите филма в Бейрут. Манвел Сарибекян разказва: „След първия филм развих идеята и разширих темата, като представих историята за избиването не само на арменци, но и на гърци и асирийци. Това направи възможно извеждането на темата за геноцида от 1915 г. на международната сцена, разширявайки аудиторията, давайки й универсално разбиране и за пореден път потвърждавайки факта на престъплението. В крайна сметка и трите филма са базирани на надеждни архивни материали, мемоари, дневници, официални доклади, снимки и други документи, оставени от очевидци на събитията от онези години“.
В третата част – „Златната верига на милосърдието”, се представят личности, включително членове на военното формирование AНЗАК, обществени и църковни организации в Австралия и Нова Зеландия, благодарение на чиято безкористна дейност са спасени 60 000 арменци, гърци и асирийци. Филмът се превръща в откровение за потомците на самите хуманисти, както и за новото поколение на Австралия и Нова Зеландия, повечето от които за първи път откриват мисионерската дейност на своите предци. Едит Гленвил, Джеймс Кресуел, Джон и Лидия Кнудсен, Хилда Кинг, Изабел Хътън, Робърт Кенеди Никол, д-р Лоял Линкълн Вирт от САЩ, организирал събирането на помощи в двете страни, и други – всеки от тях смята, че е длъжен да помогне на жертвите и не щади за целта усилия, време, възможности, дори живот.
„Златната верига на милосърдието” се отличава от предишните филми, които докосват сетивата, чувствата, карайки човек да се замисли и осъзнае както трагедията, преживяна от жертвите на младотурците, така и огромната всеотдайност и хуманизъм, проявени от мисионерите. Третият филм е по-рационален, той поставя специални акценти, които могат да накарат света да преразгледа подхода си към първия геноцид в човешката история. С това е свързан и акордовият завършек, в който един от участниците в документалната лента – директорът на Института за Холокоста и геноцида в Австралия и потомък на гърци, оцелели от гоненията през 1915 г., д-р Панайотис Диамадис, казва: „Всички тези истории взети заедно са историята на геноцида на нашите народи. Не става въпрос само за убиване или унищожаване на нашите общности. Тази история не е приключила, докато споменът за нея не се изчерпи. Последният етап от всеки геноцид е геноцидът на паметта. Ето защо участието в този проект е голяма чест за мен, тъй като филмите „Карта на спасението“, „Американските добри самаряни“, „Златната верига на милосърдието“ са за предотвратяване на геноцида на нашата памет.“
„Освен благодарност и признание към мисионерите за тяхната проява на хуманизъм, нашите филми формират и искане за международно признание на геноцида, понякога дори в по-голяма степен от научните трудове по тази тема. Все пак киното е достъпно за по-широка публика и може да разбуни света. Остава структурите, отговорни за филмовата индустрия в Армения, да осъзнаят това“, казва Манвел Сарибекян
Трябва да се отбележи, че „Златната верига на милосърдието“, както и целият цикъл „Карта на спасението“, е авторски проект, който до голяма степен е осъществен с личните средства на Сарибекян. Малката помощ от Министерството на образованието и науката на Армения в лицето на Националния киноцентър на страната покрива около 25-30% от производствените разходи, което е капка в морето. Дипломатическите кръгове на Армения не са особено активни в организирането на разпространението или прожектирането на филми в чужбина, което предполага, че темата за арменския геноцид в републиката умишлено се поставя на заден план и се създават изкуствени бюрократични бариери пред създателите на филми в тази основна национална тема. Това е може би основната причина, поради която Манвел Сарибекян обмисля спирането на цикъла, въпреки че различни страни по света – Сирия, Ливан, Египет и други, също имат значителен принос за спасяването на жертвите на Геноцида от 1915-23 г. и хуманистите от тези страни заслужават да бъдат увековечени в произведения на киното.