На 16 май в 8 аудитория в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" стартира академичната научна конференция „Духовен опит и ресурси за катехизация на енорията“. За четвърти път ръководството на факултета, по инициатива на сдружение „Свети Георги Победоносец“ организира подобна среща.
В неделната сутрин на 15 май т.г. отново се събрахме в нашата църква, за да бъдем съпричастни на Светата литургия (Бадарак), по време на която духовният пастир на арменците в Пловдив отец Храч Мурадян заедно с църковния клир с песнопения и молитви, посветени на деня, ни потопиха в духовните ценности на християнската ни религия. В службата както винаги участие взе и църковният хор „Шънорхали” с диригент Люси Хампарцумян и солист Ламар Мурадян.
Генералният секретар на 
Националната комисия на ЮНЕСКО в Иран и други представители на организацията посетиха тези дни арменския катедрален храм "Свети Христа Всеспасител" в Исфахан, който всички наричат и го познават като Ванската катедрала.
За Арменската апостолическа църква, както и за целия католически свят, текат едни от най-светлите празници на духа и вярата.
На 27 февруари т.г., седем седмици преди Великден, арменците отбелязват един от най-жизнерадостните празници в своя църковен календар – Парегентан, което в превод на български буквално означава „добро битие“, „радост от живота“. Някога на този ден, познат в българската традиция като Сирни Заговездни, празнуващите са приготвяли обилна трапеза и се веселили, организирали карнавали, а по-бедните ставали обект на всеобщо внимание, радвали се на богата почерпка. В нощта след празника за вечеря вярващите хапвали мадзун (кисело мляко) и млечна оризова каша, позната като „гатнабур“ (сиреч сутляш).
На 22 февруари т.г. Арменската апостолическа църква отбеляза Денят, посветен на светите свещеници Хевондянц. По традиция това е празник, посветен на всички свещенослужители. Чрез него се отдава почит към всички арменски духовници, които по време на Аварайрската битка застават с кръст и меч в ръка пред арменската армия, вдъхновяват воините с пламенните си слова, за да им вдъхнат дух и сила. Сблъсъкът, който предстои с огромната и добре въоръжена персийска армия, ще бъде вписан в историята като първия в името на Христовата църква.
Известният арменски поет, филолог и историк Хевонт Алишан в своя научен труд „Айрарат”, издаден във Венеция в 1890 г., спира вниманието си върху една от камбаните в Първопрестолния Ечмиадзин и по-специално върху гравирания върху нея тибетски надпис. Много години по-късно тайната на тибетския надпис е разкрита от етнолога Левон Абрамян и от експерта по санскритски Ашот Амбарцумян.
Ежегодно в края на февруари вярващите в италианския град Нардо отдават почит към своя покровител. И това е първият католикос на всички арменци, духовникът, въвел християнството в Армения през 301 г. свети Крикор Лусаворич и покръстил арменците. Впрочем той е почитан от всички християнски църкви, които го наричат Григорий Просветител. Нардо е единственият град в Италия, чийто покровител е този светец. Празненствата, организирани в знак на почит към него, продължават няколко дни и в тях се включва буквално целият град, провеждат се различни прояви, не само религиозни.
Свети (Сурп) Саркис в Армения и от арменците по света се почита не само като мъченик за христовата вяра, но и като покровител на влюбените - макар житейският му път да не е бил никак романтичен, а трънлив, изпълнен с борба за отстояване на християнската вяра и завършил трагично заради предаността му към нея. Празникът е подвижен и се отбелязва 63 дни преди Великден.
