Часовете, в които столичният арменски храм „Сурп Аствадзадзин“ ще отбележи Възкресението Христово:
Велики/Разпети Петък (15 април): начало 18.00 часа
Велика Събота (16 април) : начало 17.30 часа
Великден (17 април): начало 10.30 часа
За Арменската апостолическа църква, както и за целия католически свят, текат едни от най-светлите празници на духа и вярата. Всяка година вярващите с трепет очакват Цветница и Великден, които сякаш отново и отново възраждат човешкия дух, изпълват го със силата Христова, с величието на Възкресението, с посланията на Божия син и Спасител в последните му земни дни.
След като на 10 април отбелязахме Цветница и тържественото посрещане на Иисус Христос с викове „Осанна“ в Йерусалим, настъпи Страстната седмица, всеки от дните на която се именува Велик и е посветен на едно или друго събитие от земния живот на Спасителя. В литургиите се споменават последните заповеди, страдания, смъртта и възкресението на Христос.
Велики Понеделник е посветен на спомена за 
сътворението на света (Битие 1: 1-31). По време на утринните сужби Евангелските четения ни връщат към историята за прокълнатото смокиново дърво, когато Иисус, връщайки се от Ватания в Йерусалим, проклина безплодната смоковница и тя изсъхва. „Когато учениците видяха това, те се учудиха и казаха: Как веднага изсъхна смокинята?“. Исус им отговори: „Каквото и да не поискате, в молитва с вяра, ще получите“ (Матей 21:20,22). Според тълкувателя от VII в. Стефан Сюнеци смокинята символизира „обрязания“ народ, при който отива гладният Христос и не намира плод, а само привиден живот, затова и с Неговото идване плодът изсъхва.
Това е и денят, в който Синът Божий прокужда търговците от храма (Матей 21:12-13, Марк 11:15-19; Лука 19:45-46).
Велики Вторник е посветен на 
евангелската притча за десетте деви – петте мъдри и петте неразумни, които взимат фенери и отиват да посрещнат жениха. Тя е разказана от Иисус пред множеството и отново съдържа дълбока поука.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябва да осветяват пътя, по който младоженецът трябва да стигне до своя дом. Половината от тях предвидливо се запасяват с нужния им елей, но другите постъпват лекомислено и не се подготвят. Тълкуванието е, че под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина. Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Те събират светлина в продължение на целия живот на човека и тя остава да свети в душата и тогава, когато смъртта спусне завесата.
Велика Сряда е посветена на спомена за 
помазването на Иисус във Витания и предателството на Юда (Матей 26:14-16). Шест дни преди Пасха Юда предлага на първосвещенниците да им предаде Христос. Същия ден Спасителят говори пред своите ученици за това, че скоро ще напусне този свят. Сестрата на Лазар Мария, взима чисто драгоценно масло, с което помазва нозете на Божия син и с косите си избърсва Неговите крака. А домът се изпълва с благоуханното миро. С времето миропомазването се превръща в едно от седемте тайнства, чрез които човек получава божията благодат.
Евангелските ченения на Велика Сряда призовават да не се злоупотребява с любовта и доверието на Господ, винаги да помним понесените от Него страдания и смърт в името на човечеството, да не се отклоняваме от истинския път и да се покланяме и прославяме Спасителя.
Денят Велики Четвъртък е посветен на Тайната вечеря, на която Иисус счупва хляб, отправя благодарност към своя Отец и го раздава на апостолите с думите: „Това е Тялото Мое, което за вас се преломява; това правете за Мой спомен”. След това взима в ръце чашата с вино, подава им го и казва: „Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива”. Тази повеля стои в основата на тайнството на Причастието, символизиращо саможертвата на Христос заради хората. Затова сутринта в Четвъртък в църквите се отслужва Света литургия, а вечерта се извършва символичният обред на умиване на краката.
Провъзгласявайки идеята за равенство, след последната си вечеря Иисус измива краката на своите последователи, на 12-те апостолите в знак на смирение. „Ако Аз, Господ и Учител, измих вашите крака, то и вие трябва да измиете един другиму краката: Аз ви дадох пример, за да направите и вие същото, което Аз направих с вас“, казва Спасителят. Той знае каква съдба го очаква и въпреки това, приемайки я, решава за пореден път да даде пример как трябва да се постъпва.
От векове Арменската апостолическа църква спазва традицията, идваща от нашия Спасител и на Велики четвъртък духовниците в арменските храмове коленичат пред децата, дошли в този ден да бъдат благословени и краката им да бъдат измити, след което намазани с осветено масло с пожеланието да са здрави и верни на християнските ценности. Този акт се нарича Водънлъва. В Първопрестолния Свети Ечмиадзин традицията се следва стриктно и духовният водач на арменците – католикос Карекин II, клекнал, измива краката на свещенослужителите.
Тази година от 16.30 часа протопрезвитер Кеворк Хачерян отслужи службата и също помаза краката на всички момченца, които посетиха църквата „Сурп Аствадзадзин“ в София.
Същия ден – Велики Четвъртък, вечерта, в храма се отслужва една от най-въздействащите църковни служби, като се запалват 12 свещи, четат се откъси от Евангелията и след всяка част се гаси по една свещ, докато духовната обител потъне в мрак. От олтара звучи и трогателният глас на свещеника, който изпълнява шарагана „Къде беше, майко моя?!“. За съжаление тази година няма да има сужба за Хаварум.
Велики или Разпети Петък е сред най-тъжните дни – оплаква се смъртта на Спасителя. От църквата се изнася символичният Христов гроб, вярващите полагат донесените от тях цветя, а след края на службата минават под Такаха, духовникът благославя всеки един и се раздават натрупаните пъстри пролетни цветя. Те се отнасят по домовете, изсушават се и се пазят една година, до следващия Велики Петък. Или пък могат да бъдат хвърлени в огъня, който се разпалва за празника Деарънънтарач.
В столичната арменска църква службата на Велики Петък ще бъде отслужена от 18.00 часа от протойерей Кусан Хадавян и дяконите, които му помагат.
Вечерната служба на Велика Събота ще започне от 17.30 часа и пак ще бъде извършена от духовния пастир на арменците в София отец Кусан.
На нея се възвестява радостната вест за Христовото Възкресение, което арменците посрещат с думите: „Кристос харяв и мерелоц“ (Христос възкръсна от мъртвите). В отговор звучи: „Орхнял е Харутюнъ Кристоси“ (Благословено е Възкресението Христово). Фразата се повтаря в храма неколкократно. С това се слага край и на Великите пости. Вярващите взаимно се поздравяват с победата на живота над смъртта!
Празничната Света литургия в неделя е най-тържественият и
последен ден от Страстната седмица. Великден – както подсказва и само именуване на този свят празник, носи радост на вярващите, изпълва душите им с благодат от вестта за възкръсването на Христос след понесените от него страдания, след разпъването му на Кръста на Голгота и мъките, униженията, които достойно понася. На този ден боядисаните в четвъртък или събота яйца се чукат, хората се нареждат на пъстра трапеза в семеен кръг, а онези, които умеят, приготвят обредния арменски „чорек“ (вид козунак, но и доста по-различен, приготвен с подправката махлеб).
На Великден Божествената Света литургия ще започне от 10.30 часа в столичния арменски храм и ще бъде отслужена от протойерей Кусан Хадавян.
Скъпи вярващи арменци, заповядайте на най-светлия и свят за християните празник!