Свети (Сурп) Саркис в Армения и от арменците по света се почита не само като мъченик за христовата вяра, но и като покровител на влюбените - макар житейският му път да не е бил никак романтичен, а трънлив, изпълнен с борба за отстояване на християнската вяра и завършил трагично заради предаността му към нея. Празникът е подвижен и се отбелязва 63 дни преди Великден.
Светецът е един от най-обичаните от арменците, с името му са свързани различни романтични предания и легенди. Една от тях разказва за любовта на беден момък, влюбен в дъщерята на богаташ. За времената, към които ни връща тази история, подобна връзка е немислима, защото богатият не би дал момичето си на бедняк. Така че влюбеният Ашуг Хариб няма никакъв шанс да получи ръката на своята любима Шах-Санаме, макар че тя също го харесва и отвръща на чувствата му с взаимност. Отчаяният юноша търси изход и решава, че единствената му възможност е да замине надалеч, да натрупа състояние, за да може да спечели вниманието на баща й. Преди да се отправи на път обаче, той моли възлюбената си да се закълне, че ще го чака седем години. Уговорката е, че ако закъснее дори само с един ден, момичето може да се омъжи за друг.
Седем години юношата работи неуморно и наистина успява да натрупа състояние. Когато поема по обратния път към дома и любимата си обаче, осъзнава, че няма да успее да се прибере навреме. Единственото, което му остава, е да се моли. И той оправя молитвите си за помощ към свети Саркис. Чува светецът думите на влюбения младеж, явява му се на своя бърз бял кон и за миг го отвежда при Шах-Санаме. Баща й, виждайки преданата любов между младите хора и стореното чудо, благославя техния съюз.
Друго предание разказва как видният военачалник Саркис и неговите доблестни 39 воини след завръщането си от поредната победа на бойното поле, пируват в двореца на владетеля. Последният, когато вижда, че опиянените войници са заспали, заповядва на 40 момичета да ги навестят и да ги убият. Заповедта изпълняват 39 от тях, само една, очарована от красотата на Саркис, го целува, вместо да го убие. Пълководецът се събужда, вижда случилото се, мълниеносно оседлава бързия си бял кон, който със скоростта си предизвиква ураган, скрива се в него и заедно с момичето напуска града. Така любовта спасява живота му. С тази легенда се обясняват силните ветрове, които понякога се появяват през февруари, когато се чества празникът на свети Саркис.
Денят на този светец е съпътстван и с гадания. Чрез тях покровителят на влюбените им помага да разберат с кого им е отредено да създадат семейство и да заживеят заедно. Затова в навечерието на празника се изпичат много, много солени питки. Вечерта неомъжените моми и ергени трябва да изядат една и да легнат да спят, без да пийнат и капка вода, за да могат да видят в съня си бъдещата си половинка, която ще им донесе вода и ще ги спаси от мъчещата ги жажда. Дали наистина младите успяват да получат вода от човека, с когото им е съдено да живеят, не е ясно, но независимо от това традицията се спазва и до днес.
В нощта преди празника на сурп Саркис се извършват гадания и за
изпълняване на желания. За да се случи това, на покрива или на балкона (т.е. на открито място) се поставя съд, пълен с брашно. Ако светецът, яхнал коня си, навести младите хора, то следа от копитото остава в него. Това означава, че желанието обезателно ще се сбъдне през годината.
Разбира се, във всички арменски храмове се отслужва празнична литургия в знак на почит към светеца, на места се организират и църковни процесии в чест на свети Саркис, неговия син Мардирос и 14-те им воини. На този ден всички си пожелават един на друг щастие и любов, а влюбените си подаряват символични подаръци. Тази година празникът бе честван на 12 януари. Той преминава особено тържествено в онези храмове, които носят името на светеца, загинал мъченически за предаността си към християнството през 337 г.
Бъдещият пълководец се ражда в град Кесария (Кападокия). Докато служи във войската на Константин Велики (272-337), той извършва множество забележителни подвизи. Заради неговото мъжество и смелост императорът го назначава за княз и стратилат (главнокомандващ арменската армия) в граничещата с Армения Кападокия. Младият воин е не само превъзходен военачалник, но и забележителен проповедник. С позволението и съгласието на императора, в градовете, намиращи се под негово управление, той се заема да руши капищата и да строи църкви, да разпространява христовата вяра. Благодарение на това много от войниците му се отричат от езичеството и стават християни. Но след като мястото на императора се заема от Юлиан Отстъпника, то Саркис, както и много от войниците, приели кръщението, изпадат в немилост. Владетелят започва да преследва вярващите в Христос, гоненията са безпощадни. Тогава на свети Саркис му се явява Бог и му повелява да напусне пределите на империята. Вслушвайки се в съвета, заедно със сина си Мардирос и част от своите войници той поема към Армения, където намира убежище. По това време там властва цар Диран, внук на Дъртад Велики и син на Хосров. Получавайки известие, че Юлиан, начело на огромна войска се придвижва към Персия, за да избегне опасността от нахлуването й в своите земи, арменският цар убеждава пълководеца да премине на служба към сасанидския шах Шапур II.
Шахът приема с любов смелия воин и го назначава за командващ войските му. И на тази длъжност той продължава да проповядва и разпространява Христовото слово. Под негово влияние много от подчинените му се отказват от езичеството и стават християни. Само че това никак не се харесва на Шапур, който иска Саркис да стане огнепоклонник и да извършва езически жертвоприношения. „Трябва да се покланяме само на истинския Бог, на Светата Троица, на Онзи, който е сътворил небето и земята. А огънят и идолите не са богове, тъй като създаденият от прах човек може да ги унищожи“ – с тези думи пълноводецът се обръща към шаха и разрушава статуята на идола. Виждайки това, разярената тълпа огнепоклонници се нахвърля върху Саркис и неговия син. Пръв приема мъченическата смърт Мардирос, а баща му е затворен в тъмница. Тъй като остава непреклонен във вярата си, скоро е обезглавен.
Легендата разказва, че след неговата гибел над тялото му се появява светлина.
За предаността си към християнството загиват и верните на Саркис негови 14 воини. Телата на мъчениците са погребани в град Амия. В Армения мощите на светеца са донесени през V век от създателя на арменската азбука Месроб Мащоц. Те почиват в село Карпи (Уши), намиращо се недалеч от Ащарак. Там има църква, която носи името на блажения и почитания.