Темата далеч не е нова. Тя е доста стара. Е, не стара като света, но стара, колкото е "стар“ Азербайджан, т.е. някъде около стотина години. По нея е писано многократно и вероятно ще продължава да се пише, поне дотогава, докато не престанат безкрайните лъжи, измислици, фалшификации и изопачавания на историята.

Днес Азербайджан се радва на своята развита нефтена промишленост. Печели от нея доста добре и това му дава възможност да има сериозно геополитическо присъствие и влияние. Но някак си забравя да спомене, че именно арменците имат най-голям принос за нейното развитие в световен аспект. Само че има истории, които колкото и да бъдат прикривани, не могат да се скрият и трябва да се знаят.

През 1997 г., на 18 април Националното скаутско движение в Армения влезе в редиците на Международната организация на скаутите.

Арменците очевидно се появяват на територията на днешен Татарстан много рано – може би от началото на развитието на Волжския търговски път, който свързва страните от Закавказието с района на Средна Волга.

Тбилиси е градът, в който предпочитат да живеят редица успели арменци през XVIII-XIX век, защото там има много повече възможности за развитие и успех. Арменските следи в грузинската столица са много и се срещат до днес, някои от които продължават да впечатляват, особено сгради, чиято архитектура изумява със съвършенството си. Една от най-красивите и внушителни сред тях е бил и продължава да бъде домът, принадлежал на Александър Мелик-Азарянц – благодетел, меценат, виден търговец.

На заглавната снимка е едно семейство. Те са арменци – майка, баща, син, снаха и внучка. Това са обикновени хора, с обикновени професии, с обикновен, макар и труден жИвот. Но с необикновено сърце. Нека разкажем за тях.

В годините на Втората световна война не един или двама са арменците, които, водени от чисто човешката си емоция и чувствителност са помогнали на евреи – познати или пък напълно непознати за тях, да бъдат спасени от смъртта. За някои от тях не се знае, защото не са афиширали стореното добро.