През 1997 г., на 18 април Националното скаутско движение в Армения влезе в редиците на Международната организация на скаутите. Но това далеч не е началото на движението сред арменските подрастващи. То има над вековна история и то доста славна, която датира от началото на ХХ век в Османската империя.
Всеизвестно е, че за основател на скаутизма се смята английския полковник Робърт Баден-Пауел. След като се завръща от англо-бурската война в Африка, през 1907 г. той се заема с идеята да организира скаутско движение, а година по-късно на бял свят излиза книгата му „Скаутизъм за момчета“.
Скоро, само за няколко години, начинанието му започва широко да се разпространява не само във Великобритания, но и вън от пределите на кралството. Започват да се формират аналогични структури в САЩ, Франция, Русия. Първите скаутски отряди сред арменските младежи се появяват през 1910 г., основно в детските домове в град Ван. 10 години след това движението вече е доста активно в Константинопол, където действат над 20 скаутски отряди, в които има около 750 юноши и 50 момичета.
Така на 16 ноември 1918 г. в столицата на Османската империя се основава Общоарменския физкултурен съюз „Хоменътмен“ (ՀՄԸՄ, Хай мармнамарзаган ънтханур миутюн). Идеята за създаването на арменското спортно обединение е на главния редактор на спортното сп. „Мармнамарз“ Шаварш Крисян – човек, посветил се на разпространяването на спортната култура сред арменците. А още през 1912 г. педагогът Ованес Хинтлиян пише за изданието материал, разказващ за създателя на скаутизма Баден-Пауел. Благодарение на тази статия се появяват и първите арменски отряди със скаути, които на следващата година – през 1913-а, за първи път участват в третите Панарменски игри.
Този активен спортен живот бива прекъснат, когато започва Първата световна война. А после идва ред и на Геноцида над арменския народ, когато Крисян е убит. Спортният живот сред арменците се възобновява чак през 1918 г. със създаването на „Хоменътмен“ (ՀՄԸՄ).
Другото важно име в живота на скаутската структура е Вахан Джераз. Той е роден през 1886 г. в Константинопол, учи в Париж и Полша и е първият, който пренася футбола в Османската империя. Младежът организира футболни тимове, подготвя състезания помежду им. А с началото на първата световна война заминава за Тифлис и се присъединява към доброволческия отряд на генерал Антраник Озанян. Когато през 1920 г. се връща в новосъздадената Република Армения, се заема с развитието на спортния живот в Александропол (дн. Гюмри). Започва да се занимава дейно с децата, останали сираци след Геноцида, обучава си, сформира скаутски отряди.
Вахан Джераз се стреми да внуши на младите юноши и девойки спортно и патриотично възпитание, любов към арменската история и култура, решителност и воля. Скаутите организират шествия, ходят на походи и екскурзии, посещават музеи и семинари, изучават скаутски наръчници, написани на арменски. Върху материалите във всеки учебник се провеждат изпити, а успешно издържалите го скаути получават съответна грамота и значка.
Скаутизмът просъществува в Армения чак до 1922 г. Тогава страната става част от Съветския съюз, скаутските отряди са официално забранени, а единствената разрешена младежка организация стават пионерчетата. През 1927 г. Джераз е обвинен от съветските власти в шпионаж и година по-късно е разстрелян. Днес негов паметник има в Гюмри, който напомня за родолюбивата му дейност.
Макар в самата Армения скаутското движение да приключва, то продължава да съществува в диаспората, при това доста осезаемо. Скаутски отряди се появяват в Египет, България, Румъния, Ливан, Сирия, Турция, САЩ, Гърция, Швейцария, Нидерландия, Франция.
Във Франция организацията е основана от лекаря Гурген Медзадурян. Той се ражда в Османската империя през 1908 г. Когато е на 16 години пристига в Париж, където завършва лицея „Хенрих IV“, а след това постъпва в медицинския факултет на университета в града. По време на Втората световна война работи като лекар в пехотен батальон, активно участва в борбата срещу нацизма, когато френската столица е окупирана от хитлеристките войски през 1940-44 г. Далеч преди да се разразят военните действия обаче – през 1924 г., Медзадурян основава в Париж първия арменски скаутски отряд. След това подобни се появяват и в други градове на Франция, които са част от съюза „Хоменътмен“.
През 1928 г. Медзадурян разгръща лагер край района Хаунслоу във Великобритания, който е посетен от директора на Международното бюро на бойскаутите Хюбърт Мартин. Той остава впечатлен от високите стандарти на лагера и от работата на арменските скаути. Това става причина да започне обсъждане на възможността за приемането на арменския съюз в Международната организация на скаутското движение. Едно от условията за членство е движението да е аполитично, а тогава „Хоменътмен“ се смята за подразделение на Арменската революционна федерация „Ташнагцутюн“. И това става причина през 1928 г. Гурген Медзадурян да основе нова скаутска структура, която нарича „Хай ари“ и да призове своите скаути да напуснат редиците на досегашната си организация, за да се присъединят към него. На следващата година неговият съюз вече е член на Международното скаутско формирование, в което е регистриран като „Арменска асоциация на скаутите“.
„Хай ари“ получава възможност да представя Армения и нейния трицветен флаг на международната арена на скаутското движение. Щаб-квартирата на организацията се намира във Франция. Така в течение на десетилетия Гурген Медзадурян и жена му Екатерина се явяват посланици на арменския скаутизъм в диаспората. През 1978 г. видният арменец получава отличието „Бранзов вълк“ – единствената награда, която се присъжда от Световния скаутски комитет за изключителни заслуги за развитието на движението. Медзадурян почина през декември 1988 г. на 88-годишна възраст.
През 1991 г. бе провъзгласена независимата Република Армения и тогава от Асоциацията на арменските скаути изразиха желание час по-скоро да се възроди арменското скаутско движение в Родината. Три години след това се сформира Националното скаутско движение в страната. А след три години движението „Хай ари“ заяви, че прекратява членството си в Международната организация, за да отстъпи мястото си на Националното скаутско движение. Така то бе прието в световната структура на 18 април 1997 г. Днес то обхваща над 2000 души – момичета и момчета, които следват девиза „Винаги готов“ (Мишт бадраст).
Това обаче е само част от историята на скаутското ни движение. Другата, тази на „Хоменътмен“, която продължава и днес по цял свят, и също започва в Константинопол от Шаварш Крисян, ще ви разкажем в друг материал.
На заглавната снимка: Момчета и момичета на "Хай ари", Париж, 1947 г.