Не само арменците, но и хората по света могат почти безпроблемно да разпознаят арменската фамилия. В огромната част от случаите – някъде около 85%, тя завършва на -ян. И това почти при 99% от случаите е показателно, че става дума за човек с арменски произход. Е, с малки изключения, разбира се, като при великия диригент Херберт фон Караян или Елинпелиновия Ян Бибиян. Шега, разбира се!
Не са един или двама изследователите, които са проучвали произхода на арменските фамилни имена. Според тях фамилиите се формират доста късно – предимно през XIX-XX век, когато започват процесите на преброяване на населението и на паспортизацията Самото название на арменски – "азканун", в превод означава „името на рода“ (азк – род, анун – име). Така че в голямата си част фамилиите произхождат от името на някои от предците, като към него се добавят суфикси. Наред с най-много разпространената форма на образуване на фамилии от имена (Кеворк-ян, Ованес-ян, Харутюн-ян, Мъхитар-ян и т.н.), част от тях произхождат от названията на едни или други професии. И това е обяснимо. В течение на векове по правило занаятът е предаван от поколение на поколение, а наименованието му се превръща в част от името на рода или на семейството. Например, ако в рода златарството е разпространено, то потомците започват да биват наричани Воскян или Воскеричян (воски – злато) или пък часовникарството и тогава се появява Жамакордзян (жамакордз – часовникар), или пък Пъжишкян (пъжишк – лекар). Някои от фамилиите пък се образуват от някакво прозвище или пък характерен външен белег: Сирунян (от сирун – красив, миловиден) или пък Гузикян (от гуз – гърбица).
При арменските фамилии преобладават няколко суфикса: -ян, -янц, -енц, -унц, -онц, -уни, изразяващи принадлежност към определен клан или родствена връзка. При доста от западноарменските фамилии -ян бива заменено с -иян.
Ако при обикновените хора фамилиите стават част от същността им късно, това не е така за знатните родове. При тях те датират от древни времена. Но формата на образуване е същата, тоест обозначава принадлежността към един или друг род, а при царете – към една или друга династия. Принадлежността към благородно семейство се е обозначавало с наставката -уни. Хорхоруни например служели като телохранители на царя, Мамигонян били военначалници и пълководци, Кънуни са били виночерпци. Известни са и фамилните имена Амадуни, Пакрадуни, Ръщуни, Ардзруни и др. Някои учени са на мнение, че въпросното -уни идва от времената на държавата Урарту.
Друг отличителен признак за знатността на рода са приставките Дер- и Мелик-. „Дер“ обозначава „отец“ или „владика“ и обикновено тя се прикрепва към фамилии, в чийто род има свещенослужител (Дер-Петросян, Дер-Ованесян и т.н.). Думата „мелик“ пък се смята, че е с арабски произход и означава „господар“, „владетел“, а на арменски и „княз“. По времето на съветската власт обаче „малиците“ отпадат и така Мелик-Шахназарян например се превръща в Шахназаров.
Някои арменски фамилии се образуват от названията на местността, откъдето произхожда човекът. За сформирани на географска основа се смятат онези имена, при които между корена и окончанието е разположен топографският суфикс -аци, -еци, -ци, -ц. Според ономастите употребата на топоними има дълга история: от древни времена във формулата на наименованията на лица, наред с бащиното име се е използвало и мястото, откъдето е родом даден човек. Пример за това са фамилии като Артишадеци, Маназгердаци, Карнеци. Видният арменски средновековен историк Мовсес Хоренаци получава фамилията си от наименованието на родното си село в Сюникска област. Аналогичен е случаят и с Крикор Нарегаци, както и с още много видни арменски богослови, философи, учени от далечното минало. Има и такива варианти, когато фамилията произхожда пак от географска местност, но е образувана без суфикс: Ерзрумян (от западноарменския Ерзурум).
При образуването на фамилните имена има и друга особеност, която е повлияна от тюркско влияние. Това е особен забележимо при онези, които са свързани с някакъв занаят. Демирджиян произхожда от думата „демирджи“ – ковач, Куюмджиян от „куюмджи“ – златар, Кюмюрджиян от „кюмюр“ – въглища, Бояджиян от „бояджи“ – бояджия, Асланян от „аслан“ – лъв, Харибян от „хариб“ – чужд, бездомен, Хекимян от „хеким“ - лекар и т.н. Както се вижда, доста сериозна част от арменската ономастика съдържа фамилии, образувани от прозвища с персийски или турски произход.
Когато през IVвек арменците приемат християнството, в Армения започват да се разпространяват масово християнските имена, които по правило имат древноеврейски, гръцки или латински произход. И по аналогичен принцип от тях също започват да се образуват фамилии. Ето няколко примера: Апрахамян от личното име Апрахам (Авраам), Агопян от Агоп (библейския Яков), Адамян от Адам…
Особена поетичност е заложена във фамилните имена, образувани от арменски думи, обозначаващи религиозни събития: Навасардян (Навасард – първия месец от древния арменски календар), Харутюнян (Харутюн – възкресението на Христос), Хампарцумян (Хампарцум – възнесение), Аствадзадурян (Аствадзадур – даден от Бога), Мъгърдумян (Мъгърдум - кръщение), Калустян (Калуст – пришествие) и т.н.