Днес името на великата и красива арменска принцеса Анна е потънало в забвение. Но тази жена е имала забележимо присъствие в своето време, а и делата й далеч след кончината й остават велика следа, защото оказват огромно влияние върху руската история за следващите столетия. Тя става любимата жена на великия киевски княз Владимир Светославович. През 988 г. благодарение на нея народът на Киевска Рус приема християнството, а децата й от брака със славянския владетел – Борис и Глеб, които приемат мъченическа смърт, са провъзгласени за първите руски светци. По-късно и баща им е причислен към лика на светиите като равноапостол. Той се почита според руския църковен календар на 28 юли. Това е денят, който се смята за дата на кръщението на Киевска Рус. Решението за това бе прието едва преди 12 години – през 2010 г. от президента на Руската федерация. „Установяването на християнството в Русия допринесе за единството на държавата, нейния просперитет, а също така оказа голямо влияние върху запазването на целостта на Русия в трудни исторически периоди“, подчерта Съветът на федерацията на РФ при вземането на решение за новия празник. Събитието бе отбелязано тържествено, а през 2015 г. се почетоха изминалите 1000 години от смъртта на княз Владимир. Но никъде така и не се спомена, че основният принос това да се случи е на принцеса Анна и нейните двама короновани братя. Вероятно за руските властимащи този факт или не се зачита, или се смята за маловажен, или пък просто за неудобен да остава в паметта на поколенията. Историята обаче е такава, каквато е останала в аналите. А те разказват за великите дела на една арменска принцеса, приела съдбата си да напусне родния дом, да отпътува далеч на север в името на политическите интереси, които диктуват подобни решения и водят до уговорени бракове.
Нека да проследим кое налага дъщерята на Роман II да бъде дадена за съпруга на княз Владимир във времена, когато славяните са смятани за варвари?
Киевска Рус и Византийската империя през Х век – какво налага сродяването на тези две толкова различни в цивилизационно отношение държави, едната от които с огромно влияние, мощ и култура, управлявана от арменска династия?
Киевска Рус получава новата си християнска вяра от Византия.
Византийците започват да общуват с далечните предци на днешните руси още преди идването на основоположника на староруската държава – шведския викинг Рюрик и варягите, с възникването на „майката на руските градове“ Киев. От IX век започва да се формира т.нар. Киевска Рус, а наследниците на Рюрик започват да установяват отношения с Византия, макар че понякога и воюват помежду си.
В края на Х век велик киевски княз става Владимир, получил прозвището Червено Слънце. Той е внук на великата княгиня Олга, най-малкия син на великия княз Светослав и на неговата слугиня Малушка. Още през 955 г. баба му посещава Византия и там приема християнството, кръстена е в храма „Света София“ в Константинопол от дядото на Анна – император Константин VII Багренородни. Той цели 46 години управлява Византийската империя. При своето свето кръщение княгиня Олга получава името Елена. Известно е, че заедно с нея биват кръстени и членовете на цялата й свита. След като се връща в родината си тя полага усилия да разпространи християнството там, но не постига желания резултат.
Що се отнася до Византия през този период, тя се управлява от представители на династия, наричана от историографите Македонска, чийто родоначалник е Василий I Македонецът. По националност той е арменец и произхожда от рода на арменските царе, чието начало идва от цар Дъртад, т.е. от т.нар. Аршакиди. Близо два века арменците държат властта във Византия (от 867 до 1056 г.), като начело има не само императори, но арменци са военачалници и висши чиновници. Затова и тази династия се смята за най-известната.
За родословието на Василий (Парсех) има съхранени записки във византийските хроники.
основоположник на Арменската династия
Император Константин VII Багренородни пише, че предците на дядо му Василий идват във Византия от Армения още през втората половина на V век и се установяват в околностите на Андриапол в Македония. Интересен факт е, че ставайки пълноправен едноличен владетел на Византийската империя, Василий I отива към арменските провинции на страната си, намиращи се в Мала Азия и се кръщава в арменска църква според арменския обичай. Това е времето на най-високия разцвет на империята и на нейното могъщество. Неговите потомци продължават делото му. Кръстник на великата княгиня Олга е притежаващият литературен талант Константин VII Багренородни – автор на трактатите „За управлението на империята“, „За церемониите на византийския двор“, както и на трудове по история, медицина, агрономия, жития на светци. А бива наречен Багренородни или още Порфирогенет, защото се появява на бял свят в пурпурно обагрени пелени в Порфир. А другият император-арменец Йоан I Цимисхи нанася огромно поражение на бащата на Владимир – княз Светослав на Балканите при крепостта Доростол.
През 988 г. във Византия царуват Василий II Българоубиец (976 - 1025) и, както е обичайно тогава, брат му Константин VIII (976 - 1028) е съуправител. Те имат само една сестра – принцеса Анна, която се отличава не само с красотата си, но и с ума си. Баща им е Роман II (както вече посочихме – арменец по произход), а майката се нарича Теофано. Въпреки че е син на император Константин VII, той се жени за напълно незнатна девойка, дъщеря на собственика на една страноприемница, която е родом от Армения. Кръщелното й име е Анастасия. Бъдещият император спира избора си върху момичето заради нейната изключителна красота.
Анна се ражда два дена преди смъртта на 24-годишния си баща,
мозайка, манастир "Св. Панталеймон" в Кьолн
който управлява империята само две години и в двора се говори, че е отровен. Точната дата на появата на принцесата е известна – 13 март 963 г., благодарение на запис на византийския хронист Йоан Скилица. Фактът, че се ражда преди да почине баща й, кара изследователите да смятат, че е родена в Порфирния палат – специално помещение в императорския дворец в Константинопол, където биват изваждани на бял свят само децата на императорите. И тъй като това се смята за голяма чест, родените там биват назовавани Багренородни или Порфирородни.
След смъртта на Роман II императорският престол се заема от Никифор II Фока – командващ войските на Изток. Той се жени за императрица Теофана, която по-късно обаче го сваля от трона и издига на негово място Йоан I Цимисхий. Едва след неговата гибел през 976 г. за императори за провъзгласени поотрасналите й синове Василий и Константин, които поемат руля на управлението в ръцете си. А Порфирородната принцеса Анна става една от най-желаните невести в Европа. Към нейната царствена ръка проявяват щения ред владетели на съседни на империята държави – германци, франки и други. От арменския историк Асохик дори научаваме за интереса към младата дама и от един от българските князе през 986 г. Все пак нека да припомним, че българският двор има традицията да се обвързва с арменски принцеси от Византия.
Далеч обаче не всеки претендент за ръката на Анна може да разчита на успех.
Когато през 949 г. дядо й Константин VII Багренородни пише заради своя син трактата си как се управлява империя, дава израз на отношението на владетелите на Византия към династичните бракове и по-специално към тези с варварските за романите северни народи. В своя труд той се спира и върху русите: „Ако някога хората от някое от тези неверни и нечестиви северни племена поискат родство чрез брак с василевса на римляните, тоест или да вземат дъщеря му за жена, или да дадат дъщеря си, независимо дали на василевса за жена или на негов син, трябва да отхвърлите това неразумно искане от тях. Тъй като всяка нация има различни обичаи, закони и разпоредби, тя трябва да се придържа към собствените си правила и да прави и създава съюзи за смесване на живота в рамките на един и същи народ“. Константин Порфирогенет прави изключение за управляващите династии на Западна Европа и франките. Хронистът от XI век Титмар от Мерзебург споменава, че изглежда Анна вече е сгодена за наследника на Свещената Римска империя Отон III. Но това не е предопределено да се сбъдне.
Анна се отличава не само със знатност и богатство, но и с ум, прекрасно възпитание и образование. И с красота, разбира се, която наследява от майка си. Съвременниците й дават прозвището Руфа, сиреч рижа. Знаейки за достойнствата на сестра си, нейните братя искат да я използват като печеливша карта в своите политически комбинации, особено взимайки предвид големия интерес, който европейските монарси проявяват към византийската принцеса за брачно обвързване.
Явно на доста места стига информацията за достойнствата на Анна, дори чак до княз Владимир Светославович. Не че не е вече женен. Според езическите обичаи той има много жени и стотици наложници. Известно е, че по това време владетелят започва да проявява интерес към християнството и явно знае за известната „царска булка“ Анна от Константинопол – културната столица на цяла Европа и Мала Азия. Така че също решава да я ухажва. Древните източници дават достатъчно достоверна информация за това сватовство. В началото на 987 г. княз Владимир се обръща към византийските императори Василий II Българоубиец и Константин VIII Багрeнородни да му дадат принцесата за съпруга. Само че подобен брак с „варварин-езичник“ се смята за богохулство и нещо недопустимо. И не е изненадващо, че предложението му не е одобрявано дълго време.
Самата Анна също е против този брак и отказва да се обвърже с варварин.
Но все пак братята й гледат на всичко това през призмата на геополитиката, водена от тях. В резултат на възникнали по това време метежи вътре в империята двамата императори се оказват в доста трудно положение и решават да се обърнат за помощ към княз Владимир. Той обещава да ги подкрепи, но при условие, че в замяна получи ръката на красивата им сестра. В крайна сметка е постигната уговорка и руският властелин наистина съдейства за потушаването на бунтовете. Веднага след това, за да ускори идването на новата си невеста, предприема военни действия в Крим против византийския град Херсонес или Корсун, както го наричат русите. Той се разполага тогава на мястото на съвременния Севастопол. По онова време и Крим не се нарича така, а е познат като Таврида или Хазария, което напомня, че някога тази част на света е била владение на хазарите, както и че тогава там няма никакви половци (кумани) и татари. Овладяването на Херсонес дава на Владимир контрол над Черно море. Оттам, от най-южното пристанище на полуострова руските плавателни съдове могат да стигнат от Синоп до Константинопол. Тези събития са описани в староруския източник „Повест за отминалите години“. След като през лятото на 988 г. великият киевски княз Владимир Светославич с голямата си армия обсажда и скоро превзема Корсун, изпраща послание до византийския император, заплашвайки да превземе Константинопол или Цариград, както го наричат руснаците: „Ето аз вече превзех вашия славен град; чух, че имаш сестра; ако не я дадеш на мен, тогава ще направя същото с вашата столица“.
Летописът гласи, че Василий и Константин разтревожени се обръщат към Анна с думите: „Може би Бог ще обърне руската земя към покаяние чрез вас и ще спаси гръцката земя от ужасна война. Виждате ли колко зло е причинила Русия на гърците?“. Спомняйки си за набезите на руснаците, Анна, която „желае мир на гръцкото царство, възкликна: да бъде волята Господня“. Двамата императори заявяват на красивата си сестра, че Бог й поверява велика мисия – да обърне цяла езическа страна в правата вяра. И тогава тя поставя своето категорично условие пред Владимир: да се откаже от езическите идоли, да се кръсти и да стане истински християнин, оставяйки своите стари разгулни привички.
В отговор на искането на руския княз, Василий и Константин изпращат пратеници с отговор: „Не е прилично християните да дават жени на езичници. Ако се кръстите, тогава ще я получите и ще получите царството небесно и ще бъдете от една вяра с нас. Ако не направите това, тогава няма да можем да омъжим сестра си за теб“. Владимир приема това условие и така двугодишните преговори приключват като най-накрая се стига до споразумение. След като получават съгласието му, императорите убеждават Анна да отиде при „тавро-скитите“, както византийците наричат русите. И тя трябва да се подчини на волята на братята и да приеме съдбата си. С плач принцесата се сбогува с близките си, като казва: „Отивам като сита, по-добре да умра тук“. Арабският историк от XI век Абу Шоджа ал-Рудравери в своята хроника също говори за решаващата роля на Анна в кръщението на княз Владимир: „Жената се възпротивява да бъде предадена на някой, който се разминава с нея във вярата. Започват преговори за това, което завършва с приемането на царя на Русия в християнството“.
византийската принцеса Анна“
И така младата красива Анна, съпроводена от голяма свита от приближени и арменски свещеници с кораб се отправя към Херсонес, към своя жених. Когато сватбената флотилия пристига на пристанището, на брега князът очаква своята невеста, облечен в златно одеяние и с корона на главата. Принцесата веднага го харесва. Според „Повест за отминалите години“, както и в „Житието на княз Владимир“, се описва, че малко след пристигането на Анна в Херсонес, очите на княз Владимир започват да го болят и той почти не вижда. Тогава младата булка го убеждава, че час по-скоро трябва да приеме християнството, обещавайки му изцеление, след като бъде кръстен: „Ако искате да се отървете от тази болест, тогава се кръстете възможно най-скоро. Ако не сте кръстени, тогава няма да можете да се избавите от своя недъг“.
И ето че в главния храм на града, в църквата „Свети Василий“
свещеници-арменци от Константинопол дават на великия киевски княз Свето кръщение
Владимировска катедрала, Киев
и го наричат с гръцкото име Василий, което в превод означава „царски, царствен, господар“. Всъщност те просто превеждат рожденото му славянско име, означаващо „господар на света“. Но е възможно и самата Анна да е пожелала и да е помолила духовниците да го нарекат на нейния брат василевса. След него и цялата му свита бива кръстена. И ето, че чудото се случва: князът проглежда, прегръща новата си съпруга, а после, както сочи летописът, е извършено бракосъчетанието. Сватбата на 33-годишния Владимир с 25-годишната Анна е тържествена, по всички канони на християнството, извършена от арменските свещеници в църквата, където става и кръщението. Двете знаменателни събития са описани от хрониста на „Лаврентиевата летопис“, както и от ред други източници – както руски, така и чуждестранни.
Любопитен факт е, че Владимир заповяда всичките сватбени подаръци, с които идва невестата, да бъдат изпратени обратно на братята императори, като моли да им бъде предадено, че най-ценният от даровете – красивата Анна, е достатъчен за него. Летописите показват, че след кръщението и сватбата князът връща Херсонес на Византия. Освен това връща на Василий II и Константин VIII откупа за булката, предава им също и 6000 руски войници, които са разположени в арменската крепост Баберд и използвани от императорите за борба срещу външни и вътрешни врагове. Ето колко високо бива оценена красивата византийка. И какъв безценен дар за Русия е арменската принцеса! В памет на своето кръщение князът основава в Херсонес църква, която носи името на св. Йоан Предтеча.
Този уговорен брак веднага поставя руския княз в първата редица на европейските владетели, а влиянието на Киевска Рус значително се увеличава и го извисява в очите на международната общност. Дори в някои чуждестранни хроники руският властелин започват да го наричат цар. Свързването му с Анна изиграва изключителна роля в историята на Русия и оказва съществено влияние върху историята на самата Византия. От този момент нататък Киевска Рус, която вече е християнизирана, влиза в общността на водещите европейски държави. Нещо повече, Владимир започва да бъде наричан Кръстител, а след смъртта си е канонизиран. Благодарение на свързването си с арменската принцеса успява да избегне и зависимостта от Константинопол, след като страна му приема Христовата вяра. Руската църква по-скоро започва да се подчинява по онова време на херсонеския митрополит, който от своя страна е подчинен на Анна – владетелка на Херсонес. Т.е. властта над Руската църква на практика остава в ръцете на самия Владимир.
Анна е единствената византийска царица, за чието пребиваване в Крим е известно достоверно.
В руските източници тя е именувана не велика княгиня или принцеса, а именно царица. Това е интересен факт, тъй като в Русия това понятие или титла, когато се подразбира за жена на царя, се появява чак по времето на Иван Грозни. В „Повест за отминалите времена“ се подчертава следното: „Владимир взе царицата, свещениците и светите мощи, взе със себе си църковната утвар и иконите за благославяне, и придружен от свита, боляри и духовници, се премести в Киев за кръщението на целия народ“.
Връщайки се в „майката на градовете руски“ Киев великият княз заповядва да бъдат разрушени старите идоли, на които дотогава се покланят в Русия. Част от тях биват изпочупени, а други – изгорени. Дори се разпорежда Перун да бъде привързан за кон и да бъде влачен до Днепър. А после определя и деня за всенародното кръщение на киевчани. Смята се, че това значимо събитие става на 1 август 988 г. „Ако утре някой не дойде на реката - бил той богат или беден, просяк или роб, ще бъде мой враг!“ – с тези думи изпраща пратеници из целия Киев. Като чуват това, всички отиват до Днепър. „Още на следващия ден Владимир излезе край реката и там се бяха събрали безброй хора. Те влязоха във водата и стояха там, на някои тя стигаше до вратовете им, на други – до гърдите им, а трети държаха бебета. А свещениците се молеха, стоейки неподвижно“, така летописецът описва масовото кръщаване на жителите на Киев.
Подготви: Вартануш Топакбашян
На заглавната снимка: "Кръщението на киевчани", картина на Лебедев К.В.