Вартан Мамигонян – една от най-забележителните и значими фигури в арменската история, чието име се помни и повтаря с дълбока почит повече от 1500 години. Защото подвигът му е толкова велик, колкото е велика каузата, заради която този арменски пълководец (спарабед), княз, национален герой и водач на въстанието на арменците против иранските сасаниди, загива през 451 г. на Аварайрското поле. Той и скромната му, но и добре подготвена армия, саможертвено се изправят срещу силния и многоброен противник, опитващ се да наложи на приелите само преди 150 години арменци християнството своята зороастрийска религия. И до днес е трудно да се даде достатъчно висока оценка на събитията от онова далечно време. Трудно е и да се обясни онази дълбока сила, която води предците ни към сигурна смърт в името на една все още твърде крехка вяра, която навярно не е била твърдо вкоренена в съзнанието на мнозина от тях. Колко трябва да са били далновидни арменските князе, за да осъзнаят, че ако изгубят християнската си вяра, това ще ги заличи като народ. И колко прозорлив, колко мъдър е бил историкът Ехише, описал войната на Вартан като неин съвременник, за да остави като завет мисълта, че „осъзнатата смърт е безсмъртие“.
Войната от 451 година е първата в 
човешката история не в името на територии, не в името на печеленето на чужди земи, дори не за защита на собствените владения, а в името на Христовата вяра. И вероятно първата, която макар и да завършва със загуба за арменците, всъщност победата е на победените. Защото силната и могъща Персия разбира, че срещу себе си има противник, който е решен да загине, но да запази приелата в сърцето си религия.
Вартан Мамигонян се ражда през 388 г. в забележително с потеклото си семейство. Баща му Хамазасп Мамигонян е спарабед на Армения, майка му Сахакануш е дъщеря на католикоса на всички арменци Сахак Бартев и е потомка на Крикор Лусаворич – духовникът, благодарение на който Армения приема първа в света християнството като държавна религия. За най-големия син на тази забележителна благородническа арменска фамилия е въпрос на чест и достойнство за отстоява най-ценното наследство – вярата. Нещо повече – създателят на арменската азбука Месроб Мащоц е сред учителите на младия княз. През 420 г. двамата посещават Константинопол и там Вартан със заповед на императора е признат за стратилат (командир) на войските на териториите, намиращи се под контрола на Византия.
Две години по-късно, след кончината на баща си, пълководецът се връща в Източна Армения и застава начело на рода Мамигонян, поема и поста му като спарабед. Той ръководи делата си далновидно и умно в онези сложни времена, когато родината му е изгубила своята държавност и се намира под контрола на Персия. Но арменските князе, които запазват известна независимост, имат възможността да контролират земите си.
Нека да припомним, че още през 387 г. Велика Армения се разпада и е разделена между Византия (Източно-римската империя) и Сасанидска Персия. Водени от чисто политически интереси персите сериозно са притеснени от християнската вяра на арменците, защото за тях общата идентичност на Армения и на нейната съседка са огромен риск. През 428 г. царската династия на Аршакидите е премахната от персийската част на Армения и страната е превърната от царство в обикновена провинция на персийската държава. Персите изчакват подходящия момент, за да окажат натиск върху местните князе и Църквата, които продължават да пазят тежестта и авторитета си в страната.
Ще си позволим малко отклонение, за да обърнем поглед към потеклото на рода Мамигонян. Колкото и странно да звучи, видният арменски историк Мовсес Хоренаци твърди, че фамилията има китайски произход и произлиза от двамата китайски благородници Мамик и Конак, които се противопоставят на своя полубат – владетеля на Ченк, т.е. Китай. Същото се твърди и от Себеос – Мамигоняните произлизат от „царете на страната на ченките“ (арменците наричат Китай и до днес Чинастан).
Двамата братя вдигат въстание, но претърпяват поражение и намират убежище при персийския цар. Китайският император настоява бегълците да бъдат върнати, но шах Шапур I решава друго – да ги изпрати в Армения. По същото време един от нахарарите там въстава срещу владетеля и със съгласието на последния китайските благородници го убиват, потушават недоволството и поучават нахарарски титли. Установяват се в Дарон и Мамик полага основите на рода Мамигонян. Така изглежда разказът на Хоренаци, които повече се приема като легенда, отколкото като реалност.
Но има и втора легенда, описана от Йоан Мамигонян в „История на Дарон“. Там вече не се говори за китайци, а за индийци – за принцовете Деметър и Кизан, които също вдигат въстание, но срещу индийския владетел. Не успяват в начинанието си и бягат при арменския цар Вахаршаг, който им дава княжеството Дарон, където те построяват град Вишаб. След няколко години царят убива братята и предава княжеството им на тримата синове, които те оставят. Те от своя страна построяват три града, които наричат в своя чест.
Има и ред други предположения и варианти за произхода на великия род. Според Павтос Пюзант Мамигоняните са потомци на китайската династия Хан. Теорията от 20-те години твърди, че Ченк не са китайци, а етническа група от Трансоксиана (територия, разположена някъде между Сърдаря и Амударя). Съществуват още куп идеи в това отношение от най-различни историци, като например, че Мамигоняните имат скитски корени, други твърдят, че те са грузинци и т.н.
Където и да се крие истината, едно е категорично известно – това е благороднически род, който присъства в арменската история от IV до VIII век и оставя ярка следа. Така че нека да се върнем към подвига на Вартан и неговите верни сподвижници. След като става спарабед, князът оглавява арменската армия (442-449 г.), участва във войната на Сасанидската империя против ефталитите. А след това застава начело на друго въстание – против сасанидите (449-451 г.) и загива на Аварайрското поле на 26 май 451 г.
Нека да проследим в какво положение са поставени арменците в този период. През 447 г. в Армения е изпратен специално упълномощен от персийския двор представител, който има за задача да направи опис на ресурсите на страната. Неговото име е Деншабух. В резултат на това привилегиите на църквата и духовенството са премахнати, а данъците са увеличени и то прекомерно много. На ключови позиции са назначени перси. Планът на Йездегерд е прост: да отслаби властта на местните князе и църквата, което заедно с тежките данъци трябва да допринесе за разпространението на зороастризма сред народа. Владетелят смята, че това ще бъде начин за арменците да се отърват от тежкото финансово потисничество. Данъците наистина са толкова големи, че самите перси се чудят как толкова изтощена държава продължава да съществува!
След две години Йездигерд пристъпва и към по-решителни стъпки. Издава указ, с който изисква арменците да се откажат от „измамата на назареите“ и да приемат неговата вяра. В него се възхвалява „съвършената вяра“ – огнепоклоничеството. Това кара арменското духовенство да свика в тогавашната столица на Армения Събор на епископите, князете, духовниците, монасите и народа, който се провежда под председателството на католикос Ховсеп (437-452 г.). Събраните в Арташат категорично отхвърлят крайното искане на персийския шах и в отговор подготвят съответно послание, в което богословски и философски опровергават зороастризма, утвърждавайки, че истинската вяра е тази в Христа. „От тази вяра не може да ни отклони никой – нито ангелите, нито хората, нито мечът, нито огънят, нито водата или друго мъчение, защото нашата вяра в Бога е неразделно скрепена. Невъзможно е ние да разтрогнем нашия завет и да се откъснем от вярата – нито сега, нито после, нито след век, нито во веки веков!“.
В края на септември 449 г. Вартан Мамигонян, който има доказани качества на военен стратег, успява да разбие в битката край крепостта Анкех спомагателния персийски отряд, съпровождан от персийски магове жреци), който се насочва към Армения. През октомври се разгаря сражение при Арташат и той нанася тежък удар на персийските гарнизони в Армения, а оцелелите успява да прокуди от страната. ТИзтегля и арменската кавалерия, която се намира в източните граници на Сасанидската империя, от обкръжението на врага и през пролетта на 450 г., след уникален военен марш по протежението на източния, северния и западния бряг на Каспийско море, посреща конницата обратно у дома.
През август 450 г., в стремежа си да помогне на хуните, които нападат Сасанидската империя, Мамигонян атакува Атропатена и се оттегля с плячка. През октомври същата година побеждава голяма персийска армия в битката при град Хахкх, след което изчиства левия бряг на река Кур от персийските гарнизони. В същото време превзема крепостта Дербент и успява не само да спечели подкрепата на хуните, но и да постигне реална възможност да ги вкара в тила на врага. В края на ноември 450 г. арменският нахарар потушава бунта на предателската арменска знат, водена от Васак Сюни. Използвайки подкрепата на населението, не само прокужда противниците си от страната, но и постигна реален контрол върху техните владения. И така, след всички тези битки, настъпва най-решителната…
Като главнокомандващ на арменските войски, той застава начело и в битката, която се разразява на Аварайрското поле на 26 май 451 г. край брега на река Дъхмут в провинция Васпуракан. Всички, които се нареждат в редиците зад Вартан Мамигонян знаят, че ще защитават правото да останат арменци и да отстояват християнската си вяра. Историческите данни сочат, че до тях се нареждат и ванандови българи. Жени и старци, духовници и деца, способни да носят оръжие – всички те отиват на бойното поле. Войската на княза наброява 100 000 души, от които 66 000 са воините от феодалните дружини, а останалите са градско опълчение, свободни селяни и селяни от църковните владения. Пред всички тях пълководецът им произнася вдъхновяваща и мотивираща реч.
Персийските сили са два пъти повече. Под бойните знамена и командването на Мушкан Нисалавурт застават 214 000 войници от редовната армия, полкът „на безсмъртните“, 15 бойни слона и наемни отряди от варварските племена. За съжаление в техните редици има и войници на арменски благородници начело с Васак Сюни, което предопределя победата на персите.
Стратегически подходът на Вартан е изключително издържан, но битката е повече от неравна и въпреки отчаяното мъжество на арменците, те са разбити. Малки отряди успяват да се спасят в недостъпните планински райони. Персийските войски постепенно потушават разпръснатите огнища на арменската съпротива, някои от водачите на въстанието са заловени и екзекутирани. Арменската войска губи 1036 воини, персийците дават над 3500 убити, при това повечето са военачалници. На Аварайрското поле заедно с Вартан падат брат му Хамазасп, князете Хорен, Артак, Даджат, Нерсес, Вахан, Арсен, Хъмаяк и Карекин. А след края на битката, продължила един ден, персите арестуват много от въстаналите арменци. Католикос Ховсеп, йерей Левон и други свещенослужители са предадени на мъченическа смърт. По-късно загива и другият брат на Вартан Мамигонян – св. Хъмаяк Мамигонян.
Въпреки това шах Йездигерд II, уплашен от огромния мащаб на недоволството, преценява, че е по-добре да се откаже от принудителното обръщане на арменците към зороастризма, възстановява самоуправлението в Армения, връща привилегиите на местните благородници и на християнското духовенство.
На Аварайрското поле армията на Вартан Мамигонян успява да изпълни основната си задача – изгубената битка става огромна духовна победа за арменския народ. Арменската апостолическа църква причислява княза и падналите с него герои към лика на светците. Дъщерята на нахарара Шушаник (с рожденно име Варденик) също е обявена за светица. Пълководецът има и друга дъщеря – Вартануйш.
Героичната борба на своите предци продължава племенникът на свети Вартан – младият Вахан Мамигонян. Воден от свещения му пример и този на другите мъченици, той разбива персийската армия. Персийският владетел Балаш (484‒488) е принуден да отстъпи и да изпълни всички искания на арменския княз. През 484 г. в село Нъварсак се сключва мирен договор, с който потисникът признава свободата на Арменската църква. Персийският двор се задължава да не покровителства вероотстъпниците, а боголюбивият Вахан е назначен за автономен владетел на Армения. Така че борбата на свети великомъченик Вартан и сподвижниците му за вярата и отечеството, продължила близо 30 години, се увенчава с успех.