При разкопки на крепост, основана от кръстоносците в Йордания в началото на XII век, са открити арменски надписи. За изследването им са поканени арменски специалисти, водени от историка и археолога Хамлет Петросян. „Италианските ни колеги от университета на Флоренция работят над крепост в Йордания, основана от кръстоносците, където са открити арменски надписи... Получихме покана от тях за съдействие.
Благодаря на ръководителя на експедицията професор Mикеле Нуцоти и целия екип за тази възможност“, написа той във връзка с поканата и участието в проучването.
Неотдавна Х. Петросян изнесе лекция, на която говори за направеното откритие. Той сподели, че се е запознал с двете каменни плочи, върху които има надписи на арменски език. Те са открити в двора на църква, построена от кръстоносци.
Екипът на арменския учен повече от 10 години си сътрудничи с катедрата по средновековна археология на Флорентинския университет. Заедно са изследвали участъка при Вайоц Дзор, имащ отношение към Пътя на коприната. В тази връзка той съобщи, че скоро предстои да види бял свят книгата „Ехегис“, посветена на особената роля на арменската област по време на монголското владичество. Той добави, че арменско-италианската експедиция вече трета година провежда съвместни разкопки и в Двин.
„Тъй като нашите партньори са и членовете на археологическата експедиция на Петра-Шобак, ние се намираме в много тесни отношения и неведнъж сме разговаряли за Киликийска Армения в периода на кръстоносците, за религиозното и културно присъствие на арменците в тези райони.
Радостно е, че по време на разкопките на Шобак нашите археолози случайно са открили плоча с арменски надписи“, каза Петросян. Той поясни, че за Йордания той е заминал с археолога Татяна Варданесова, която участва и при разкопките на Двин.
Според археолога по-активно арменско присъствие в Йордания се усеща успоредно с кръстоносните походи. Неведнъж кръстоносците се опитват да привлекат подкрепата на киликийските крале. Последните пък се стремят да получат короната си от европейските монарси. Още от XII век, особено по време на третия кръстоносен поход, се развиват много напрегнати отношения между киликийския двор и йорданския лидер Салах ад-Дин, от една страна, и кръстоносците, от друга.
Каменните плочи с арменски надписи са намерени по време на разчистването на района, прилежащ към южната част на църквата, построена от кръстоносците в крепостта Шобак. Според първоначалната хипотеза в този район е имало голямо гробище и е възможно тези плочи да произхождат от някоя от сградите там.