Един от малкото ръкописи, спасени по чудо от Геноцида над арменците, които сега се съхраняват в Матенадаран, е Мушкият – най-големият арменски ръкопис. Той тежи 28 кг. Всяка страница е изработена от телешка кожа. Книгата съдържа избрани произведения от около 40 автора.
За невероятната одисея, извършена от Католикос Геворг V Суренянц за спасяването на арменски ръкописи по време на Геноцида над арменския народ в Турция, разказва Елеонора Саркисян в „Армад“.
Западна Армения и Киликия оставят изключително голямо наследство от древни ръкописи. Такива има в почти във всяко семейство, които се пазят като светиня. Всяка арменска църква, независимо дали в село или град, има книги, необходими за ежедневните църковни ритуали, а арменските манастири са големи центрове на скриптории (работилници за ръкописна кореспонденция), както и места за съхранение на ръкописи.
Геноцидът над арменците е безпрецедентно събитие не само по отношение на човешките жертви, но и по отношение на унищожаването на културата на арменския народ. Хиляди ръкописи са превърнати в пепел, без да имат време да станат обект на изследване. През 1915 г. манастирите на територията на Западна Армения са ограбени, опожарени, унищожени и съхраняваните там безброй ръкописи, печатни книги и дори цели библиотеки, са безвъзвратно унищожени. От тях оцелява малка част, която е героично спасена. Манастирите, разположени на островите Ахтамар, Лим и Ктуц край езерото Ван, имат голямо значение като скриптории. Заобиколени от всички страни с вода, те са защитени от атаки на турци и кюрди и затова служат като безопасно място за съхранение на голям брой ръкописи.
„Преди геноцида броят на ръкописите в Лимския манастир достигна 550, а печатните книги са към 3000. В манастира на остров Ктуц се съхраняват много ценни национални и религиозни утвари, както и около 500 ръкописа“, отбелязва Ованес Усян, игумен на обителта.
През 1915-16 г., в най-суровите дни на Геноцида, когато насилието върлува навсякъде, смъртта и самото спасяване на живота изглеждат чудо. Тогава католикосът на всички арменци Кеворк V Суренянц предприема операция, която на пръв поглед изглежда като лудост: спасяването на арменски ръкописи, намиращи се на територията на Васпуракан (островите Ван, Варакаванк, Ахтамар, Лим, Ктуц), Муш и Карс и транспортирането им до Първопрестолния Ечмиадзин.
Игуменът на Лимския манастир (снимката в заглавието) вартабет Ованес Усян ръководи сложното начинание за спасяването на ръкописите във Васпуракан. В дните на априлското клане духовникът превръща мястото в отбранителен център, помага за преместването там и спасяването на около 12 000 души, които остават до май, когато руски войски и отряди от арменски доброволци влизат във Васпуракан. Той не само спасява от смърт хиляди невинни арменци, но се грижи и за техния подслон, за Лимския манастир като цяло, както и за опазването на ценни ръкописи и утвари.
По времето, когато бежанците поемат към Източна Армения през 1915 г., вартабет Ованес и игуменът на манастира на остров Ктуц архимандрит Степан вземат първата част от ръкописите, около 284 броя, и ги отнасят в Ечмиадзин, където ги чака духовният лидер на арменците. През октомври същата година, католикосът, който е добре запознат с адската ситуация в Западна Армения, все пак нарежда на двамата отци да се върнат в родината си, за да съберат всички останали ръкописи, ценни съдове и друга утвар, и да ги пренесат до Ечмиадзин.
По същото време президиумът на Академията на науките в Санкт Петербург също изразява загриженост за опазването на културните ценности на Ван и околностите му. Следвайки неговите инструкции, старшият научен директор на Музея на Кавказ (Тбилиси) Съмбат Тер-Аветисян отива във Ван, присъединявайки се към вардапетите Ованес и Степан. На 21 ноември 1915 г. 1082 ръкописа са събрани от островите Ахтамар, Лим, Ктуц, както и от други манастири на Ван и два месеца по-късно всичко спасена е доставено в Източна Армения.
Като цяло между 1915 и 1916 г. са спасени около 1440 ръкописа. Малък брой книги, донесени от бежанци, се добавят към тази голяма колекция. В периода от 1916 до 1918 г. епископ Месроб Дер-Мовсисян, вартабед Месроб Максудян, Степан Канаян събират ръкописи, съхранявани от бежанци от Васпуракан. През годините други пазени книги също се предават от различни хора на книгохранилището Матенадаран. Сега там се съхраняват около 1476 ръкописа от Васпуракан, които биват спасени по време на Геноцида. Всяки от тези оцелели книги има своя история на създаване, специални илюстрации и съдържание.
В арменските скриптории ръкописите не само са деликатно преписвани и илюстрирани, но се обръща голямо внимание и на подготовката на техните корици. Така, въпреки огромните културни загуби, които арменският народ претърпя в онези адски години, в резултат на изключителната саможертва, той успява да съхрани красиво илюстровани и със сребърни корици ръкописи.
Провинция Тарон е известна от древността със своите манастири и църкви, които са духовни и културни центрове. Манастирите „Сурп Аракелоц“ и „Сурп Гарабед“ са особено забележителни със своите монашески ордени, история, културни артефакти, включително ценни ръкописи. В тези манастирски комплекси те не само са преписвани и украсявани с цветни илюстрации, но и с течение на времето е създадена библиотека с богата колекция от ръкописни книги. Затова специална комисия, създадена от Католикоса, с голяма трудност пристига в Муш на 24 април 1916 г. Нейни членове са монахът Тер-Казарян, помощник-управителят на духовната семинария Аветик Тер-Погосян, учителят на семинария Бахатур Бахатурян, а по-късно към тях се присъединява и д-р Хосров Паносян. Те са придружени в Муш от свещеник Йехише Дер-Барсамян (единственият оцелял от 500-те свещеници в Муш), от члена на общинския съвет на Муш Мисак Пътеян, от настоятеля на църквата „Пресвета Богородица“ в Цородак (Муш) Арам Боригян и други видни жители на областта.
В инструкцията, дадена от Католикоса, се отбелязва: „Ръкописите, принадлежащи на манастири и църкви, трябва да бъдат особено защитени и, доколкото е възможно, събрани... сортирани в торби или кутии и безопасно прехвърлени в катедралата“.
Членовете на комисията заварват църквите на Муш в ограбено и разрушено състояние. С голямо съжаление те съобщават това на Католикоса: „Историческите манастири, известните места за поклонение бяха унищожени. Сравнявайки това разрушение с предишните, разрушението от нашествията на Чингис хан и Тамерлан бледнее. Разрушителната ръка действаше с камъните по толкова варварски начин, сякаш изля цялото си отмъщение върху безсмъртните исторически паметници. Църкви, свещени гробници и хачкари - всичко беше разрушено. Една от причините за това варварство е опитът да се намерят тайни съкровища в манастирите, като за целта понякога е взривявана цялата сграда с барут или динамит“.
Сградите на прелата на Муш, църквите „Св. Мариам“, „Св. Възкресение“, „Св. Саркис“, „Св. Гирагос“, „Св. Богородица“, училищата и видните къщи на Муш са почти напълно разрушени. Прочутият някога манастир на Светите апостоли е сринат до основи заедно със съборната църква, камбанарията и притвора, а скривалищата са открити и разграбени.
Междувременно бившият служител на манастира „Сурп Гарабед“ Агоп Степанян пише писмо до Католикоса, в което се посочва, че през пролетта на 1915 г. манастирският съвет е успял да скрие свещените утвари на църквата: „Миналата пролет, когато политическата ситуация започна да се влошава, съветът на манастира „Свети Карапет“ реши да скрие църковната утвар, за да предотврати грабежите. Тази работа беше поверена на светия отец-пазител на ключовете и на мен. Дадохме клетва да не казваме на никого за това, докато опасността не премине“. (1 март 1916 г.). Един от най-известните оцелели ръкописи от този манастир е обкованото със сребро евангелие от XIII век, копирано в Киликия.
Когато комисията пристига в манастира „Сурп Гарабед“, вижда единствено руините му, разкопани подове и откраднати врати. Агоп Степанян разкрива на членовете на комисията най-голямото и важно скривалище в манастира, убягнало от очите на врага. Оттам са изнесени свещени одежди, църковна утвар, малък брой печатни книги и ръкописи. Освен това комисията събира и 21 ръкописа, съхранявани от различни хора в Муш. На 29 май 1916 г. донася всички съхранени съкровища в Ечмиадзин.
През следващите години още три ръкописа, донесени от Муш, са прехвърлени в Матенадаран, включително огромна колекция от Муш, която се съхранява в манастира на Светите апостоли. Така са спасени 102 арменски ръкописа, 12 арабски (един от които е разделен на 16 части) и 27 печатни книги от Муш и отнесени в Източна Армения.
Тези специални операции за запазване на общочовешкото наследство показват колко чувствително и с уважение възприемат предходните поколения арменци своята култура и ценности. Много изводи могат да се направят от тези впечатляващи действия и от смелостта на духовници и обикновени арменци, които с риск за живота си не пестят усилия, за да оцелее ценната арменска (и не само) книжнина. Но може би основният е, че при условията, в които живеем днес, трябва да продължим да имаме този инстинкт и това преклонение пред книгата, пред ценното, създадено от предците и да го опазим. Защото нация от творци, претърпяла подобно престъпление, няма право да бъде безразлична към своята култура и идентичност!