Преди 110 години (през 1915 г.) младотурците започват кампания за унищожаване на немюсюлмански народи в Месопотамия.
Преди 110 години (през 1915 г.) младотурците започват кампания за унищожаване на немюсюлмански народи в Месопотамия.
Класикът на арменската литература Ованес (Ховханнес) Туманян е забележителна фигура за арменската цивилизация. Той оставя незаличима следа не само с поетичните си произведения, със статиите и активната си литературна дейност, но и с общественото си присъствие.
Първият известен филм, разказващ за Геноцида над арменците, е
Макар удовлетворен донякъде от това успешно начало, Лемкин не се завръща във Вашингтон към служебните си задължения във военното министерство. Опасява се, че в негово отсъствие рожбата му може да не се развива както той вярва, че трябва да бъде.
На практика в своя колосален труд Лемкин формулира много детайлно и аргументирано що е това геноцид, книгата му получава много похвали в пресата и е високо оценена в професионалните издания. А на Лемкин му предлагат място на анализатор в отдела за разследване на военните престъпления към кабинета на началника на управлението на военно правосъдие в министерството на отбраната на САЩ.
През лятото на 1959 г. в бедност и самота
умира един хуманист, един изключителен човек.
Едно от неоспоримите потвърждения за извършеното спрямо арменците в Османска Турция варварство е „Синята книга“, наречена така заради цвета на корицата си. Сборникът, подготвен и представен пред парламента на Великобритания от британския държавен деятел, юрист и историк Джеймс Брайс и историка Арнолд Тойнби, съдържа 158 документа за депортацията и кланетата на арменците. Това са отчети на работещи в Османската империя чужденци, спомени на очевидци и други безспорни доказателства. Документите са разпределени по местности и провинции в Западна Армения, както и други територии на империята.
Защо продължаваме да се връщаме към тази история ли? Защото е нашата история – на семейството ни, на народа ни, на човечеството.
Трябва ли да спрем да се вторачваме в миналото и просто да продължим напред?
Имам любима мисъл – на Конфуции: Дървото с дълбоки корени не се бои дори от най-силния вятър.