В Тоскана всеки знае името на свети Миниато. И няма как да бъде различно, след като той става първият флорентински светец. Но имало ли наистина такава историческа личност? Макар католическата църква да го почита и да го е приела в лоното си, тя не дава ясен отговор на този въпрос. И все пак името му се носи от базилика във Флоренция, в която италианците продължават да се молят и до днес. Макар светията да се нарежда сред раннохристиянските мъченици, той бива причислен към лика на светците още до схизмата, което означава, че би могъл да е тачен от всички християни по света. Само че далеч не е така и за Миниато почти никъде не се знае извън пределите на Италия.
Започвайки от времето на управлението на император Деций (249-251 г. сл. Хр.) чак до миланския едикт (313 г.) християните са преследвани яростно с цел не само да бъдат избивани и наказвани, но и да бъдат принудени да се отрекат от вярата си. Така че в много от житията се описват жестоките издевателства, на които са подлагани.
По времето на император Деций Траян живее човек на име Минас. Около неговата персона има много легенди. Една от тях разказва, че той лично се познава с владетеля. Друга твърди, че е арменски принц – богат човек, живеещ неразумно от християнска гледна точка. Той е разточителен, пие, пилее богатството си, занимава се с различни лоши дела и води разгулен живот. Е, духовното му състояние, разбира се, също е много далеч от съвършенството. С една дума Минас не може да се похвали с добродетели, пороците му са повече от нормалното. Легендата разказва, че не само не живее като достоен човек, а по-скоро е „като добитък“.
Веднъж обаче Господ се смилява над потъналия в много грехове младеж и му изпраща изпитание – толкова тайнствено, че житието дори мълчи за подробностите. Ставайки свидетел на мистериозни събития, Минас е толкова впечатлен, че решава да стане християнин. Той отива на поклонение в Рим, в център на катакомбната раннохристиянска общност от III век, пазеща пряко апостолското наследство. И там получава кръщение.
След като приема христовата вяра, Минас решава да стане отшелник. Поема към Флоренция, където заживява в една пещера. По това време император Деций Траян започва гоненията си над християните. Легендата съобщава, че владетелят е наясно с това, че младият човек произлиза от царски род и затова му предлага сам да се отрече от новата вяра, да се върне към езичеството и отново да се прекланя пред римските богове. Минас обаче отказва да пренася жертви на старите идоли, което разгневява императора и той го обрича на тежки мъчения, след което го обезглавява. И ако отново обърнем поглед към легендите, една от тях говори, че Минас взима отсечената си глава, поставя я върху тялото си и се отправя към пещерата, в която живее като отшелник.
Какво обаче разкриват източниците, а не преданията?
Изследователите черпят сведения за първия флорентински светец от флорентинските Нови хроники. За автора им – летописеца Джовани Вилани, се знае, че е живял във Флоренция през XIV век, служил е като дипломат, бил е и банкер, обичал много да пътешества. Хронистът разказва подробно за много важни исторически събития, станали във Флоренция и региона на Тоскана. Описва мащабните строителни проекти, пише за наводненията, пожарите, глада, чумната епидемия, от която впрочем самият той умира. Вдъхновяват го преизпълнените със страстни сюжети истории за раннохристиянските мъченици. Така че Вилани живописно описва живота и смъртта на свети Минас. Дори интерпретира историята с отсечената му глава, разказвайки, че я вдига от земята и тръгва към пещерата на Монте ди Фиренца, където отдава Богу дух.
Съгласно Archivio Parrocchia, първата легенда за Миниато е написана 1000 години след мъченичеството му. В нея се разказва за многобройните изтезания, на които е подложен и след които като по чудо остава жив. Твърди се, че първо излиза невредим от нажежена пещ, след това бива окован към скала, но по чудо се отърва от оковите. Изпратен е да бъде изяден от диви животни в амфитеатъра, разположен извън града, но Минас прави кръстния знак срещу лъва, който се готви да скочи върху него и той пада мъртъв. Най-накрая е обезглавен. Но дори и с отсечена глава флорентинският мъченик живее известно време.
През IV век на мястото на праведната кончина на светеца е построен параклис, а през 1018 г. епископ Хилдебранд решава на негово място да издигне църква, която дълго време се смята за най-красивата в града. И до днес мощите на Минас почиват в криптата на Сан Миниато ал Монте и привличат хиляди поклонници. Някой отиват с чисти молитви и искрена вяра (смята се, че светецът помага при главоболие, бел. ред.), а други са водени от „спортен“ интерес.Разбира се, фактът на понесената от Минас отсечена глава днес се оспорва дори и от самата католическа църква. И това има логично обяснение. Факт е, че църквата, посветена на Минас, и неговото погребение са били на хълм – по това време намиращ се извън града. За да се създаде претекст за мащабно поклонение до отдалечената от града точка, за хората е измислена впечатляваща легенда. Ето защо, според изследователите, се казва, че след екзекуцията Миниато става, хваща главата си с ръка, поставя я на полагащото й се място, стига до Монте ди Фиренци, до пещерата, разположена сред маслинови дървета и лаврови дървета. Там и умира, „свидетелствайки ясно за желанието си да бъде погребан и почитан на това „благословено място“.
Разказите за светеца са повече от спорни, така че дали наистина е бил Минас принц, също е под въпрос. Днешните историци предполагат, че у арменеца не е течала синя кръв и че е роден в Тоскана в обикновено семейство. Допускат, че е бил обикновен войник и че мъченичеството му става не в амфитеатъра, а там, и където река Арно се извива. От незапомнени времена флорентинците се покланят на животворящия кръст на Кроче ал Горго, разположен на завоя на реката (в превод от италиански croce е кръст, а gorgo е обрат, завой край реката, бел. ред.). Този кръст най-вероятно е бил свидетелство за мъченичеството в името на вярата и се намира на мемориално място, където първият флорентински мъченик е пролял кръв за Христос.
Приписването на ред събития за светеца се губят в дълбините на историята днес, казват изследователите. Има версия, че по времето на император Деций на брега на Арно е екзекутиран войник на име Мина за разпространение на християнството, в чиято чест е издигнат кръстът. Друга версия е, че култът към св. Минас би могъл да възникне и поради факта, че реликварий с мощи, известни по това време, е бил изнесен от коптски Египет и поставен в базиликата Сан Миниато. Духовната обител е посещавана, тъй като е правилно разположена по пътя за Рим. С времето все повече и повече реликви са донесени в Сан Миниато ал Монте и славата на църквата гръмва из цяла Тоскана. Така постепенно култът към обикновения мъченик-войн се обогатява с все повече и повече нови подробности и той, както в шахматна игра, се превръща от пешка в крал. Можем да кажем, че историята на принц Минас е обвита в символичен ореол на слава. Тази добра слава на светеца е своеобразен израз на вярата, проява на чувствителността на хората към красотата и духовните подвизи.
Когато се влезе с базиликата и се вдигне поглед към пространството между нефа и олтара, може да се види мозайката на апсидата с лика на св. Минас, изобразен вместо Богородица и Христос. На нея той е изобразен не с атрибутите на воина в доспехи, а с такива на цар. Творбата се намира вдясно от образа на Спасителя и в ръцете си държи корона (или венец на мъченика). Той полага короната върху истинския Цар – небесния (или другото тълкувание е, че предава на Христос мъченическия си венец). Мозайката подсказва също, че версията за царския произход на светеца в един момент става доминираща над тази, че е бил обикновен войник от тосканската армия.
Вероятно никога няма да научим цялата истина кой е бил този човек, превърнат в светец и дал името си на базиликата, действително ли е съществувал такъв флорентински мъченик, бил е наистина арменец. Факт е обаче, че и днес местните не само почитат светеца, но и го смятат за знатен арменец.
И все пак издигната през XI век базилика е факт. Богатата вътрешна украса е много символична.Тя поразява днес с разкошната си златна мозайка на фасадата, изпълнена от бял и зелен мрамор. Таванът на криптата от XIV век е изрисуван от Тадео Гади, но само малка част от стенописите са достигнали до нас. Зад шарена решетка са положени мощите на Свети Миниато. Впечатлява централния неф, върху който са изобразени знаците на зодиака, митични животни, има и огромна олтарна мозайка в тъмни цветове, както писахме по-горе, с изображения на Божия син, Божията майка и на св. Минас, върху която пише, че последният е „арменски цар“ или „S. MINIATUS REX ERMINIE“.
Красотата на храма е толкова неоспорима, че Сан Маниато ал Монте е една от малкото постройки във Флоренция, която архитектите от епохата на Възраждането не пипат. Налага се само да бъде възстановена камбанарията, която рухва през 1499 г. Тристепенната фасада на базиликата е изпълнена в романски стил и е украсена с 5 полуарки. Интересно е, че тя изглежда почти плоска: геометричните шарки, мозайките с правилни форми, полуколоните и отчетливите кафяви щриховки върху бяло-зелената стена на фасадата допринасят за идеята на автора. В непосредствена близост до базиликата има манастир от XV век и гробище, където са погребани известни италиански дейци на изкуството. Малките параклиси на базиликата също са направени в романо-флорентински стил и са украсени със стенописи от известни италиански майстори.