Първият известен филм, разказващ за Геноцида над арменците, е „Изтерзаната Армения“. Заснет е през 1919 г. по мотиви от едноименната книга на Аврора Мардиганян, която изпитва целия ужас на престъплението на гърба си. Оцеляването й е повече от чудо, защото тя бива продавана, изнасилвана, живее в харем, в публичен дом… Изгубва всичките си близки хора и трябва да издържи на кошмара сама, когато е само на 14-16 години.
Творбата е заснета от режисьора Оскар Апфел и продуцирана от пионера в кинопроизводството Уилям Николас Селиг на 8-милиметрова лента. Чернобелият ням филм е създаден по поръчка на Американския комитет в помощ на народите от Близкия изток, сформиран в САЩ през 1915 г. Тогава представителят на фонда Оливър Хариман обяснява, че целта е да се даде гласност на събитията в Османската империя, да се запознаят зрителите със съдбата на „изтерзаната Армения“ и да могат да визуализират ставащото, „за да няма неразбиране в съзнанието на нито един човек за онези ужасни събития, които бяха разкрити“. „Екранът бе избран като посредник, защото стига до милиони, докато печатното слово достига до хиляди“, казва по онова време той.
Филмът има огромен успех в САЩ, Европа, Южна Америка и дори Австралия. След като получава широка известност сред обществеността, количеството на събраните дарения в помощ на пострадалите арменци нараства впечатляващо. Цената на билетите е висока – 10 долара, което днес се равнява на около 150 долара. Независимо от това обаче, за 12-те дни на прожекцията на лентата, киното в Ню Йорк с около 1000 стола винаги е препълнено. На премиерата в Сидни на 10 януари 1920 г. се събира такава огромна тълпа, че няколкостотин души не успяват да видят филма.
От „Изтерзаната Армения“ остава само едно копие и то бе открито чак през 1994 г. Тогава поредна вълна заля Америка, появиха се множество статии и книги, анализиращи важността на творбата за американската кинематография и за историята на хуманитарната помощ. Защото, както твърдят видните киноисторици в САЩ, тази лента е първата, направена с цел да се окаже подкрепа на един страдащ народ. На бял свят излиза и обновено издание на книгата на Аршалуйс Мардиганян, редактор на което става видният американски киноисторик и писател Антъни Слайд.
Оказва се обаче, че този филм фактически не е първият американски филм, разказващ за Геноцида над арменците и за страданията на арменския народ. Преди това е имало друг и той се е наричал „Клането в Константинопол“.
Не само на историците е известно, че програмата за пълномащабно изтребление на арменците не датира от 1915 г. Планът е задействан доста по-рано, когато през 1894-96 г. десетки хиляди арменци са избити по заповед на султан Абдул Хамид II.Ученият Даниел Голдхаген отбелязва, че „мащабното нападение за изтреблението на арменците от 1894 до 1896 г. може с право да се нарече геноцид…“. Едно от най-масовите убийства е устроено в столицата на империята. На 26 август 1896 г. в Константинопол въоръжена група арменци превзема турска банка и заплашва да я взриви, ако не бъдат изпълнени политическите ѝ искания. Дръзките мъже остават в сградата 13 часа и всички получават правото свободно да напуснат страната. Но след тяхното отпътуване, предани на правителството турци, управлявани от султана, устройват неистови погроми над арменците из улиците и то под носа на чуждестранните посланици. За два дена биват убити между 5000 и 6000 арменци. Събитието е широко отразено в американската и европейската преса, то предизвиква възмущение сред политическите и религиозните лидери по цял свят.
През юли 1901 г. компания „Едисон“ пуска на екран немия чернобял филм за тези зверства под заглавието „Клането в Константинопол“. Кинокомпанията е основана през 1894 г. от Томас Едисон, който се смята за най-великия изобретател в историята на Америка. Ученият създава фонографа, кинокамерата и електрическата крушка с нажежаема жичка.
Едисон расте в Средния Запад и първата си продуцентска компания открива в Уест Ориндж, Ню Джърси през 1892 г. Втората създава през 1901 г. в района на „Манхатън“. Той остава в историята на киното с филми като „Големият влаков обир“ (1903), „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ (1910), първият филм за Франкенщайн (през 1910 г.) и първият сериял в света – „Какво се случи с Мери“, който излиза през 1912 г.
За съжаление до днес не са намерени нито сценарият, нито снимки, нито сантиметър лента от „Клането в Константинопол“. В каталога на компанията „Едисон“ филмът е описан така: „Показани са хиляди разярени турци, разбиващи вратите на арменските къщи. Те нападат обитателите им, не само мъжете, но и жените, и малките деца, разкъсват ги с дълги ножове. След това, като вземат всичко ценно от къщата, те я изгарят“.
Дължината на филма също не е известна, но според уебсайта на IMDb е 19,8 метра. Може да се твърди, че „Клането в Константинопол“ е първият американски филм за избиването на арменци (това, което днес наричаме Геноцид), направен за широката публика.