Агоп Мехабард (арм. Հակոբ Մեղապարտ, XV—XVI век) пръв решава да заръча да бъдат отлети арменски букви
С благословията на папа Юлий II благочестивият арменец Агоп Мехабард (Акоп Мехапарт на източноарменски) поръчва на местни занаятчии във Венеция да отлеят арменски букви и да направят цветни орнаменти към тях. Идеята му е да отпечата книга и тя по никакъв начин да не отстъпва на ръкописните, да бъде не по-малко привлекателна от тях. По негово искане всяка буква е изпълнена в няколко варианта, но шрифтът е единен. Така през 1512 г., 62 години след създаването на печатната машина от Гутенберг, на бял свят се появява първата арменска печатна книга. Нейното заглавие е „Урпатакирк“ или „Петъчна книга“. След нея за по-малко от две години Мехабард издава още четири: „Барзадумар“ – църковен календар и жития на светци, „Бадаракадедър“ – църковни псалтири, „Ахдарг“ – светска книга със съвети за изцеление и астрономия и „Дахаран“ (или „Песенник“) – стихове на средновековните арменски поети Фрик (XIII в.), Мъгърдич Нахаш (XV в.), Ованес Тългуранци (XVI в.), както и 137 стихотворни загадки на Нерсес Шънорали (XII в.). Книгите си Мехабарт (в превод – грешник) печата върху висококачествена хартия, а кориците са кожени и много красиво оформени.
Но Европа за първи път вижда прекрасната арменска азбука не преди 510 г. с появата на „Урпатакирк“, а по-рано. Това се случва през 1486 г. в германския град Майнц в една книга, издадена от Шилденберг. Става дума за отпечатък от оригинал, издълбан върху дърво. Това се случва по следния начин: в печатницата, основана от Гутенберг през 1447 г., използвайки подвижен шрифт, е отпечатано изследването на декана на катедралата в Майнц Бернар фон Брайденбах „Пътуване в Обетованата земя“ – резултат от неговото поклонническо пътуване до Йерусалим през 1483-1484 г. В поредица от илюстрации на книгата има гравюра с изображения на всички арменски букви с указание за тяхното произношение. Таблицата е изработена от художника Ройвих, който придружава фон Брайденбах. С други думи, арменската азбука в първия си печатен вид има много солидна възраст – 575 години!
„Урпатакирк“ започва с една гравюра, наречена „Посещение при болния“. Получавайки клише от тази картина, любопитното е, че арменският първопечатник Мехабард доста умело успява да преобрази един от тримата католически монаси в свещеник-арменец, полагайки върху главата му „вехар“ – качулка, която е характерна за облеклото на арменските духовници и удължавайки брадата му.
Първата печатна арменска книга съдържа 124 страници, има и четири илюстрации, една от които е портрет на папа Юлий II. По това време във Венеция, както и из цяла Италия, има забрана от Ватикана чужденци да издават книги. Само че Мехабард получава разрешение и може да се допусне, че това става благодарение на ходатайството пред понтифика от страна на богати арменци-католици, установили се във Венеция.
„Петъчната книга“ е отпечатана в черни и червени тонове, писмото се доближава до арменския шрифт „Шахакир“, а всяка страница е украсена със заглавни орнаменти. Сборникът с вярвания и лечения съдържа римувани молитви, „рецепти“ срещу лоши очи и вреди, молитвени заклинания. Трябва да кажем, че ръкописните „урпатакирки“ са били в обръщение сред хората много преди появата на труда на Агоп Мехабард и са били обект на почит. Вярващите толкова много са се уповавали на лечебната им сила, че дори онези, които не познават буквите и са били неграмотни, са научавали молитвените текстове наизуст и ги предавали от уста на уста. Затова, отдавайки дължимото преклонение на народа пред свещения ръкопис, печатарят запазва названието. В „урпат”, тоест в петък, болните се водели в църквата, за да им се четат молитви – за изцеление от болести и недъзи.
Наред с молитвите Мехабард включва в своя „Урпатакирк“ 41-ва глава от „Книга на скръбнопенията“ на поета-философ от X век Крикор Нарегаци (и досега неговата творба се смята, че носи целителна сила), „Ахотк” („Молитва”) на св. Киприан Антиохийски, добавяйки към нея историята за неговите зверства през периода на поклонение на езическите идоли и Сатаната (по-нататък се описва как приема християнството и чудесата, извършени от него в новата вяра). Книгата включва и историята на св. Юстин, наред с няколко поучителни епични беседи.
Преди повече от десетина години в Ереван видя бял свят факсимилно издание на „Урпатакирк“-а на Акоп Мехабард, а по повод неговата 500-годишнина научната общност получи подарък: превод на „Петъчната книга“ на съвременен арменски литературен език – ашхарапар, направен от Лусине Аветисян. Подаръчното издание е с кожена обложка, върху която има скулптурен портрет на арменския първопечатник. За жалост тиражът му бе твърде ограничен – едва 500 брой, отпечатани по заръка на арменското правителство. Всъщност с 200 повече екземпляра от онова, което в далечната 1512 г. си е позволил да издаде самия Мехабард.
За жалост няма почти никакви налични данни за човека, издал преди 510 г. първата арменска печатна книга. Предполага се, че е бил търговец, други са на мнение, че е бил псалмист. Едно обаче е сигурно – имал е високо за времето си европейско образование.
Интересното е, че всеки екземпляр от тиража, който печата, Мехабард отбелязва със своя личен знак. Всъщност това може да се смята за първия арменски екслибрис – кръг, нанизан на кръст, вписан в двоен квадрат. Така кръгът е разделен на четири части, в които има вписани по една латинска буква. Битува мнението, че под буквата D (Dei servus) се подразбира „раб божий“, под I – Иякобус, т.е. Акоп, Z се смята за явен намек за Джуха (други предполагат, че е първата буква от второто му име). Що се отнася до A-то, то изследователите са убедени, че с него печатарят е обозначил арменския си произход. Така в крайна сметка се получава Раб Божий Агоп Джухаеци от арменците.
Внимателният изследовател на арменската древност Хайк Хачатрян смята, че в продължение на 460 години – от 1513 до 1973 г., са отпечатани хиляди арменски календари по целия свят. Но първият е „Барзадумар“: църковен календар от 120 страници с формат 6,5 X 13 см, разчетен за 36 години.
През 1892 г. в Йерусалим съвсем случайно се открива екземпляр на „Бадаракадедър“ с паметна записка: „Тази свещена книга е написана през 1513 г. в пазения от Бога град Венеж, който е Венеция, от ръката на грешния Акоп. Който я чете, нека да изпроси от Господ опрощение на греховете ми“.Основателите на печатници следват примера на Агоп Мехабард: Апкар Тъбир, известен още като Дохатеци, издава във Венеция през 1565 г. „Календар“ и „Псалтир“, Ованес Кармаданеци в Лвов през 1616 г. печата „Псалтир“ и „Лечебник“, Хачатур Кесараци в Нова Джуха издава от 1639 до 1642 г. „Псалтир“, „Жития на отците“, „Хортадедър“ (сборник с канони, служби и требник) и „Часослов“.
И за да поставим точка на нашия разказ за първата арменска печатна книга, ще разкажем една любопитна, почти детективска история, която се случи преди десетина години, когато се отбеляза на много места по света, включително и в България, 500-годишнана от арменското книгопечатане. През 2012 г. в немския студентски град Хале се организира експозицията „Изкуството на буквите и чудото на изображението: 500 години арменско книгопечатане“. Бяха показани книги, издавани през XVI век в Рим, Константинопол, Амстердам и Венеция на първите печатарски машини в Европа, наред с ценни ръкописи от XIII–XVII векове. Като цяло бяха изложени над 60 експоната, сред които най-значим бе копието на Ечмиадзинското евангелие от X века с обложка от слонова кост, което закупува хазната на град Хале за 20 хиляди евро и подарява на арменоведческия център „Мащоц”.
За тази експозиция министерството на културата на Армения обещава да бъде показан и единственият оцелял в републиката екземпляр от първата книга на Мехабард, оценена на един милион долара. Административната бюрокрация с оформянето на документите започва още от първите стъпки. Оказва се, че някой не е сключил застраховка. Някой друг също забравя да направи нещо навреме. С една дума, акцията е на път да се провали. Въпреки това, противно на здравия разум, книгата все пак е видяна в Хале: кураторът на изложбата от Армения Мъхер Григорян поема риска да отнесе униката в Германия, държейки го „в джоба на сакото си“. Не му е необходима нито бронирана кола, нито каса с таен код за отваряне.
Така Германия отдава дължимото внимание на Мехабард и неговите следовници, а на Григорян е разпоредено да върне книгата след закриването на експозицията. И макар че културното ведомство не продължава трудовия му договор, той добросъвестно отнася „Урпатакирк“-а у дома, в ереванския Матенадаран. Този път обаче ценният пакет е прибран малко по-щателно.
След първопечатника Агоп Мехабард арменското книгопечатане вихрено започва да се развива и има интересна, дълга история, за която ще ви разкажем в поредица, която подготвяме.