Озадачаващи са заявленията, които постоянно Азербайджан прави, че в тази страна има богато християнско наследство, че то се намира под заплаха от арменската агресия и че много от християнските църкви в Карабах са арменизирани.
Как ви звучи това, дами и господа? Първата в света държава, приела християнството, арменизира азербайджански църкви! Резонно е да се даде ясен отговор от отправящите подобни обвинения кога Азербайджан е бил християнски, кои точно християни са строили на тяхна територия храмове, както и къде са днес много от тях, защо местата, където някога действително е имало строени от арменците култови сгради, или вече пустеят и няма дори руини, или са преобразени в друг вид здания.
Твърди се например, че манастирът Гандзасар е азерски. Да погледнем към историческите източници, за да проверим дали е така. През първата половина на XIII век в централната част на Арцах се появяват уникални произведение на изкуството. През 1216 г. местният арменски княз в чест на Йоан Кръстител основава света обител, където „в църквата Катохиге в слава на Бога Христа и Неговия Кръстител свети Йоан се помества главата на Йоан Кръстител, а също и съд с кръвта на свети Захарий (бащата на Йоан), светия Мандалион и мощите на други светци“. Настоятели на манастира стават потомците на Вахтанг, които впоследствие пренасят своята резиденция в Шуши. От надписите, отнасящи се към XII-XIII век, по външната и вътрешната стени на манастира е възможно да се проследи родословието на владетелите на Арцах от рода на Вардан Закар (Захар), по чието име целият клан се нарича Закариди. Пак от тях е видно, че Закаридите са свързани с брачни възли със знаменития и могъщ през ХII-ХIII в. род на грузинските князе Мхаргърдзели. В течение на дълги векове Гандзасар е културен център на страната. В него се намират родовите гробници на арцахските владетели, както и на онези ахвански католикоси, за които обителта служи като резиденция след като град Бард загива при наводнение.
И още един въпрос може да се отправи към онези, които имат претенции, че тези земи са неарменски, а нечии други. След като твърдят, че е така, защо на благодатната арцахска земя се раждат флотският адмирал Ованес Исаков, маршалът от авиацията Арменак Ханферянц (Худяков), генерал-полковникът от артилерията Пасехов, генерал-полковникът от авиацията Сардарян, или пък Нелсон Степанян – подполковник, командир на ескадрила и полк от авиацията на Черноморския и Балтийския флот. Или пък такива културни дейци като режисьора и драматурга Вахарш Вашаршанян, диригентът Александър Мелик-Пашаев, академиците Зенин и Тахтаджян, видният държавен деец Ованес Тевосян, композиторът и генералът Алексей Екимян… Всички те са арменци, никой от тях не казва, че е азер или пък някакъв друг от етносите, сформирали днешния азербайджански народ.
Разбира се, това е изключително малка част от фактите и аргументите, които опровергават лансираните днес от азербайджанците тези за вековното им присъствие по арцахските земи. Има изписани цели трудове от сериозни и отговорни историци, и то неарменци, отнасящи се до историята на Карабах и там никъде преди XIX век не се споменават азерите или което и да е друго племе, влизащо в състава на азербайджанската нация. И по отношение на някогашната Кавказка Албания също има ред проучвания, доказващи кога и от кого живеещите на територията й са християнизирани, както и кога тя е престанала да съществува.
Тъжно е, когато някой се опитва да внушава чрез изопачаване на реалностите древност, за да даде тежест на държавата си, която е изкована едва в началото на ХХ век. Нима не е по-достойно да се похвалиш с това, което си наследил, получавайки чужда територия като го съхраняваш, вместо да го рушиш или да си го присвояваш?!
В. Топакбашян