Много са страните по света, които могат да се похвалят с древността си. И основание за това дават откритите и откриващите се в наши дни артефакти, които разкриват тайните на човешкото битие и многовековно съществуване. Армения се нарежда сред тези държави, където продължават да се правят разкрития благодарение на археологическите разкопки и проучвания. Така например в село Агиту (Ахиду) в Сисианска община от 15 години се изследва уникална пещера, в която са намерени древни изделия, отнасящи се към различни епохи. Става дума за игли от кост на възраст 29 000 години до статуетки от урартийския период и различни средновековни предмети.
Разкопки в тази част на Армения се провеждат от арменско-немска експедиция от 2009 година насам и всяка година има нови открития. От арменска страна работи Институтът за археология и етнография към Националната академия на науките под ръководството на археолога Борис Гаспарян. От немска в проучването участват учени от Тюбигенския университет, ръководени от проф. Андрю Кендъл.
„Още от първата година на разкопките стана ясно, че са необходими системни разкопки. Тук ние постигнахме изумителни резултати. Дълбочината е около 6 метра, като се срещат слоеве от различни векове. Основната част е от горния палеолит. Човекът е започнал да „обитава“ тази пещера преди 40-23 000 години. В определени периоди тя е била изоставяна, но с течение на времето хората определено са се върнали тук“, твърди Гаспарян. През последните години от „Агиту-3“ са извадени хиляди инструменти, костни игли (от хронологичен слой от 29-27 хиляди години), брони, плочи и др.
Археологът отбелязва, че в литературата от съветския период се твърди, че не би могло да има археологическа фаза от горния палеолит в Армения и Арменските планини. Смятало се е, че тази територия е разположена високо, а по това време климатът е бил доста студен и човек трудно би могъл да живее там. Междувременно археологическите изследвания през последните 20 години показват, че в Армения има най-малко 10 исторически и културни паметника, датиращи от тази епоха, един от най-проучените от които е „Агиту-3“.
Според Борис Гаспарян първобитните хора са били привлечени тук от водните източници, богатото биоразнообразие и находищата от обсидиан (като суровина за сечива). Той е убеден, че останките от растения, открити в пещерата, доказват, че лечебните рецепти са били известни още от каменната ера. Между другото, намерени са най-много остатъци от морски зърнастец (облепиха). В близост до пещерата е имало и ледниково езеро. Хората, които са живеели в пещерата, са обработвали кожи и са „шиели“ дрехи от тях.
Наред с периода от каменния век са открити и уруртийски слоеве, уникални гробници и др. Известно е също, че през I век пр. н.е. пещерата е служила и като светилище. А през средните векове вече се е използвала основно за стопански нужди. В съветските години мястото е служило като колхозна сушилня за плодове.
Независимо от извършената работа през изминалите 15 години, археолозите са убедени, че им предстоят още много години на проучвания. Те не се съмняват, че ще има още повече открития. Тяхната цел е да превърнат „Агиту-3“ в туристическа спирка, представяща на гостите на Армения древните паметници на селото в Сисианска област и околностите му.