За първи път от десетилетия мемориалният комплекс в Сардарабат се превърна в място на раздор и сблъсък. Сблъсък между арменските власти и духовенството. А това е своеобразно посегателство върху паметта на загиналите в името на създаването на независима Армения. Сардарабат е един от водещите символи на Първата арменска република. Там се разразява едно от паметните сражения, където рамо до рамо се бият всички – и народ, и духовници, водени от генералите, в името на една мечта, на една кауза, на една родина.
Днес обаче Сардарабат беше превърнат в разделителна линия, а това е повече от печално. И не може да не предизвика размисъл за ценностите, които вече сякаш са изпепелени. Особено на фона на думите, изречени от духовния лидер на арменците, от лидера на светската власт и от човека, който вдигна на крак арменците, които не приемат настоящата вътрешна и външна политика на управляващите. Вместо да бъде изживян катарзис, сме свидетели на дълбок катаклизъм, на разпад – духовен и морален.
Онези, които на посещавали мемориалния комплекс в Сардарабат, не може да не са почувствали въздействието му. Това място има особено излъчване, носи аурата на единението и победата, а вчера – на святата дата 28 май, то беше опетнено. И за да не го замърсяваме повече с негативизъм, нека да разкажем за вложената в него символика.
Архитектурата на комплекса е уникална. Той е издигнат по повод 50-годишнината от Сардарабатската битка. Негов архитект е Рафаел Исраелян, а скулпторите Аршам Шахинян, Самвел Манасян и Ара Арутюнян. Строителството започва през 1966 г., през 1974-а се открива музеят на национално-освободителното движение. Мемориалът е изграден изцяло от червен туф. Отдалеч се вижда високата камбанария-гробница, под която лежат войниците, паднали в ожесточената битка. От двете ѝ страни гордо стоят два крилати бика, символизиращи оцелелите по чудо участници в кървавите сблъсъци. Те са призовани да защитят душите на загиналите. Камбаните са 12, според броя на столиците на историческа Армения.
По протежение на алеята има издигнати безстрашни орли – символ на падналите храбри герои. Мемориалната стена на победата е централната връзка на паметника, върху която са издълбани барелефи и горелефи, посветени на мирния труд на народа. Има барелеф с изглед към планината Арарат, друг изобразява чук на строител, два меча и гроздови листа, до него е битката на крилатите коне срещу драконите, а по-нататък се вижда главата на красивата богиня Анахит. Фигурата на победителя в битката – орелът-герой, е издълбана в центъра на мемориалната стена, до нея са скулптурата „Майка Армения“ и фигурите на опълченците. Авторите на високите релефи (горелефи) са използвали елементи от античната скулптура.
Комплексът завършва с музейната сграда, която е истински шедьовър, изграден от тъмночервен туф. Има само два външни ъглови прозореца, насочени към двете арменски планини – Аракац и Арарат.
Поглед към историческите събития от онези майски дни на 1918 г.
В деня преди битката при Сардарапат, когато турците вече са близо до местността, Арам Манукян и генерал Силикян отиват при главата на Арменската апостолическа църква Католикос Геворг V, за да го отведат в Бюракан или в манастира край езерото Севан за безопасност. Той отказва, заявявайки, че главата на арменската църква никога няма да се скрие и влиза в Ечмиадзинската катедрала, за да се помоли. Говори се, че в молитвите си той проси за чудо, както и за защита на арменската армия. След това духовникът моли Арам Манукян и другите да предадат на арменската армия, че ще остане в Ечмиадзин и ако не успеят да го защитят, ще го намерят мъртъв там.
Паметни думи изрича духовникът, излизайки пред събралия се пред катедралния храм народ: „Няма да предам майката на нашите църкви, завещана ни от нашите свети предци. Няма да напусна огнището на Арменската апостолическа църква. Ако арменската армия и самият арменски народ не могат да спрат настъплението на врага, ако не могат да спасят нашите светини, то аз съм готов да умра точно тук, на прага на нашия храм, като ваш духовен владетел, имащ благословението на Господ над мен. И ако краят наистина е дошъл, защо да не го приемеш с чест и смелост, без да лазиш пред заклетия си враг!”
В този ден Католикосът заповядва да бият камбаните на всички църкви и една след друга те се присъединяват към камбанния звън, докато той достига до всички краища на страната. По този начин призова местните жители да се готвят за война. Така започва битката при Сардарапат.
Случва се така, че арменците се бият и побеждават, когато духовното и физическо съществуване на нацията вече е заложено на карта. Битката при Сардарапат, завършила на 28 май 1918 г., за пореден път доказа, че „хората, които се ръководят от духа, са непобедими”, както казва Карекин Нъждех в „Писма до арменската интелигенция“.
В Сардарабат арменски редовни военни части и опълчение се бият с турските войски, които възнамеряват да завършат Геноцида над арменския народ. През 1918 г. Армения е ужасно място: хиляди оцелели от ятагана, просяци, без парче хляб и покрив над главите си. Това е арменският народ, обезкръвен, намиращ се на границата на последните си дихания и турците вярват, че ги очаква едва ли не лека разходка из Източна Армения. Но арменците – обединени, макар и изтерзани, успяват да спрат турските войски.
Действащият на Кавказкия фронт Арменски корпус под командването на генерал Товмас Назарбеков се състои от няколко дивизии в непълен състав. Командири са генералите Михаил Арешев, Мовсес Силиков и Антраник Озанян. Има и езидска конница, ръководена от Джахангир ага. В същото време в турската атакуваща сила влизат стрелкова дивизия, конен полк, ударни и сапьорски батареи, 1500 кюрдски конници, артилерийска батарея с 40 оръдия.
Общото ръководство на арменските войски в Сардарапатското направление е поверено на генерал Мовсес Силиков. На негово подчинение са 2-ра пехотна дивизия (непълна), 3-та пехотна бригада и 1-ви полк от 2-ра кавалерийска бригада. Основните сили на тази група войски под командването на полковник Даниел Бек-Пирумян са съсредоточени по направлението на главния удар, нанесен от турците на Сардарапат, а 6-ти стрелкови, 2-ри кавалерийски и партизански конни полкове имат задачата да блокират пътя на 9-та турска дивизия, която нанася флангов удар от Паш-Абаран към Ереван. Осигуряването на тила на арменските части и отбраната на Ереван са поверени на Арам Манукян.
Настъпващите турски войски окупират гара Сардарапат на 21 май. На 22 май 5-ти арменски стрелкови полк (командван от полковник Бохос Бек-Пирумян), партизанският пехотен полк, Игдирският пехотен полк и специален кавалерийски полк преминават в настъпление от района на Кьорбалу и Кърдукули, сломяват съпротивата на турците и ги принуждават да бягат. Врагът е отблъснат на 15-20 км. Въпреки това, възползвайки се от факта, че арменските войски спират да ги преследват, турците прегрупират силите си и се консолидират на височините, разположени югозападно от гара Аракс.
Арменското командване изпраща почти половината от силите си на север – в помощ на командващия Абаранския фронт Тро (Траздамат Ганаян), който на 23-28 май удържа настъплението на 9-та пехотна дивизия на Кемал Есад паша и след като изтласква турската дивизия от района на Паш Абаран, осигурява безопасността на групата арменски войски край Сардарабат и спасява Ереван от вражеско нашествие. Бъдещият маршал на СССР, а по това време поручик Ованес Баграмян, започва военния си път от Сардарабат.
Значителна част от Източна Армения е спасена от завладяването ѝ от турците и са създадени условия за възстановяване на арменската държавност. На 28 май 1918 г. е провъзгласена Република Армения. Арменският народ може да си отдъхне – мечтата става реалност. За жалост, за много кратко време.
Има обстоятелства, които бият на очи и някак си няма как да бъдат пренебрегнати. През май се случват всички съдбоносни арменски битки: Аварайрската през 451 г, Сардарабатската в 1918 г., тази с превземането на Шуши през 90-те години на миналия век. Може би има нещо мистично-магично в този месец, защото всички тези трудни сблъсъци завършват с победа. Затова днес, 106 години по-късно, си спомняме за онези, без които провъзгласяването на Първата република би било невъзможно. Това са били горди, смели, родолюбиви арменски мъже, със силен дух, на които им е отредена обаче трагична съдба. Всички тези арменски генерали са разстреляни в мазетата на НКВД, след като съветската власт се установява в Армения. Обвинени са в... „предателство“. И ако това не е ирония на съдбата… Цветът на арменските офицери е посечен до смърт от болшевиките в Ленинакан...