В цялата история на Османската империя най-влиятелният арменец остава благодетелят Артин Безджян
През вековното съществуване на Османската империя много са арменците, които заемат високи постове и се ползват с изключителен авторитет заради своите знания и умения. Една такава забележителна фигура е филантропът Харутюн Безджян, чието име е записано със златни букви в историята на османските арменци.
Бащата на Казаз Артин – Бохос Ефенди е търговец от Карс, но емигрира в Истанбул поради бунтовете и грабежите през 1768 г. Започва да се прехранва като продава платовете, изтъкани от брат му Гарабед в столицата. Поради тази причина с времето става известен като „Безджиян“. Първородният му син Харутюн (Артин) се ражда на 10 април 1771 г. в Константинопол, по-късно има и две дъщери – Марям и Хамаспюр. Когато Артин навършва седем години, той е изпратен в патриаршеското училище в Кумкапъ и след като получава основно образование по арменски език, калиграфия и аритметика, става чирак при един търговец на коприна в Капалъчаршъ и поради тази причина получава прякора „Казаз“.
Когато е на двадесет и четири години, той вече притежава магазин на свое име в Капалъчарши. 1802 г. става повратната точка в живота на младия и предприемчив арменец. През тази година, благодарение на водещите си позиции императорският съветник Оханес Челеби Дюзян получава правото да взима данъка върху коприната и назначава Казаз Артин за ръководител на бизнеса си по препоръка на много хора. Благодарение на това младежът успява да общува с водещите фигури по онова време и с близките до султанския дворец среди.
Когато през 1821 г. избухва гръцкото въстание, гърците, които са най-привилегированата общност в империята, биват изолирани от султанската администрация. Така арменците се издигат до по-привилегировано положение и отчасти поради близостта на Казаз Артин със султан Махмуд II, титлата „Тебаа-и Садъка“ е приписана на арменците. Благодарение на своя талант, предприемчивост и благоразумие, Безджян успява да се издигне от обикновен търговец на коприна до влиятелен управител на монетния двор на Османската империя. Между 1825 и 1834 г. той не само управлява монетния двор, но става съветник и довереник на султан Махмуд II. Нещо повече, заради даваните от Харутюн съвети на султана и оказваната от него помощ при редица трудни ситуации, особено след края на руско-османската война от 1826-27 г. османският владетел му връчва най-привилегирования медал на империята – „Медал Тасвир-и Хюмаюн“. Казаз Артин е единственият немюсюлманин, награден с този медал в цялата османска история.
Арменецът успява да спечели такова огромно влияние и авторитет в дворцовите среди, че този период в арменската историография бива наречен „епохата на Безджян“. Харутюн има значителен принос както в държавния живот на Турция, така и за развитието на арменската общност в Константинопол. Една от главните цели в неговата обществена дейност е обединяването на арменската апостолическа и католическата общности, между които съществува дълбок раздор. Той се стреми да премахне десетилетните доктринални спорове и конфликти между тях. Поради тази причина си навлича враждебността както на Ечмиадзин, така и на Ватикана. Това води през 1820 г. до изгнанието на Безджян по настояване на френския посланик. Той приема това решение, но има едно искане: да му бъде даден документ, който да удостовери, че причината за прокуждането му от столицата не са допуснати от него нередности в монетния двор. Такъв му е даден и той напуска Константинопол, но след по-малко от година е помилван и отново е назначен за управляващ на монетния двор.
Високият статут, който има, не отдалечава Казаз Артин от арменската общност. Той продължава да играе активната роля в управлението ѝ, голямо е и значението му в църковните дела, което допълнително го прославя в очите на хората и дори му е дадена титлата „Христосазор“, което означава „Помощник на християните“. Харутюн Безджян използва близостта си със султана, за да подкрепя арменските се събратя. Сред постиженията му са защитата на правата на Арменската църква в Йерусалим и предотвратяването на намесата от страна на гръцкото и латинското духовенство.
Този арменец, който има голямо състояние, живее като човек от средната класа и използва голямото си богатство за благотворителни дейности през целия си живот. Дарителската му дейност е насочена към създаване на училища, изграждане и ремонт на църкви, откриване на болници. Благодарение на него са публикувани две важни произведения: „Речник на арменския език“ и „Персийско-арменски речник“. По инициатива на влиятелния арменец и с неговата финансова подкрепа са изградени Националната болница „Сурп Пъргич“ (1833 г.), девическото училище „Бейоглу“ („Бера“, 1826 г.), девическото училище „Кум Капу“ (1828 г.), националното училище „Свети Аракелоц“ (1830 г.), мъжкото училище „Бохосян“ (1832 г.), девическото училище „Варварян“ ( 1832 г. ), училището „Топ Капу Безджян“ ( 1832 г. ) и четирикласното смесено училище „Еюбян“ (1832 г.). Към този списък трябва да добавим Патриаршеския комплекс в Кумкапъ (три големи и три малки църкви, класни стаи, стаи, басейн) (1829), училище „Сурп Аракелоц азкаин“ (1830), църквата в Хаскьой „Сурп Истепанос“ (1831), църквата в Зейтинбурну „Сурп Хагоп“ (1832) и др.
В допълнение към всичко споменато той предоставя финансова подкрепа на много институции, включително гръцката и латинската общности. Освен това през 1832 г. създава благотворителен фонд в арменската общност, където богатите правят периодични дарения, а бедните получават заплата от църквите. Докато обяснява и апелира за този свой проект, Харутюн произнася следната реч: „Гладувах цяло лято. Днес съм богат по Божията милост. Но видях, че много богати хора са също бедни и се нуждаят от пари. Докато ги имаме, нека ги дадем на бедните, ако и ние имаме нужда, те ще ги дадат на нас“. Най-голямото и вълнуващо дело на Амира Безджян е „Социалното дело на арменците в Истанбул“, но той умира, преди да види официалното му откриване.
Едно от най-забележителните постижения на този влиятелен арменец е основаването на църквата „Сурб Пъргич“ в Константинопол, която функционира и до днес. Новата каменна катедрала е осветена на 14 октомври 1828 г. А тленните останки на Харутюн са положени в църквата „Свети Харутюн“, която той сам построява. На надгробния му камък са изписани думите: „На славния княз Харутюн Безджян, починал, но безсмъртен заради делата си за доброто на нацията“.
Филантропът изиграва ключова роля в реформирането на финансовата и данъчната система и премахването на еничарския корпус през 1826 г. Той остава блестящ пример за това как стремежът към просперитет на собствената нация може да съжителства хармонично с обществената служба. Неговото дело завинаги вписва името му в историята на арменската общност и Османската империя.
Когато Казаз Артин Амира заболява тежко, главният лекар на султана и други дворцови лекари са назначени да го лекуват. Дори получава разрешение от султан Махмуд II да отиде в Ялова и Бурса за осемнадесет дни с личния си лекар Николаки Ефенди, придружаван от свещеник на име Калуст, който изпълнява религиозните задължения на филантропа и неговите слуги. Целта е болният да смени въздуха. Арменецът е посрещан с голямо уважение, където и да отиде, и дори се провеждат военни церемонии, когато посещава правителствени резиденции.
Когато Артин Безджян се завръща в Истанбул, болестта му вече го е повалила на легло. И султан Махмуд II го посещава една вечер със своите камерхери Али Ръза и Мехмед Али бей в имението му в Ортаьой. След като се разчува за тази извънредна визита, видни държавници от онова време и посланици на различни държави също отиват да го видят. По заповед на султана Мусахип Саид Ефенди също ходи всеки ден в дома му, за да получава информация за здравето на болния. В последните дни от болестта си Казаз Артин се премества в имението на Оханес Пимиян в Маслак, за да се предпази от влагата. След това султан Махмуд нарежда да се построи ново имение за Амира в Маслак, а освен това, пак по негова заповед, представители на двореца го посещават всеки ден, за да прекарат няколко часа с арменеца.
Харутюн Безджян умира на 3 януари 1834 г. Когато турският владетел разбира, че тленните останки на близкия му съветник и приятел ще бъдат докарани с кораб, за да бъдат положени там, където е пожелал филантропът, той лично се качва на него, за да се прости с човека, който му е помагал при изключително сложни политически ситуации и да му се поклони. Големият арменец е погребан в криптата на Арменската църква-майка в Кум Капу. Такова е неговото последно желание, с което той се обръща към султан Махмуд Втори. Арменската патриаршия му дава титлата „Азкаин Анзукаган Парерар“ – „Изключителен национален благодетел“.