Едно от неоспоримите потвърждения за извършеното спрямо арменците в Османска Турция варварство е „Синята книга“, наречена така заради цвета на корицата си. Сборникът, подготвен и представен пред парламента на Великобритания от британския държавен деятел, юрист и историк Джеймс Брайс и историка Арнолд Тойнби, съдържа 158 документа за депортацията и кланетата на арменците. Това са отчети на работещи в Османската империя чужденци, спомени на очевидци и други безспорни доказателства. Документите са разпределени по местности и провинции в Западна Армения, както и други територии на империята. Дипломати и мисионери от САЩ, Великобритания, Германия, Дания, Швейцария и други страни, както и служители в различни хуманитарни организации, в отчетите си, в писма и донесения описват събитията, разиграващи се из отделните вилаети и градове, на които стават преки очевидци през най-трудните години – 1915-1916-а. Особено много са материалите , в които се подчертава ролята на Германия за осъществяването на Геноцида над арменците. Не е случайно, че по-късно някои изследователи на събитията ще кажат, че той е бил генералната репетиция за Холокоста по време на Втората световна война.
Авторите на сборника отделят особено внимание на достоверността на събраните материали. Преди той да бъде публикуван, лорд Брайс, за да се застрахова, изпраща документите до редица представители на интелигенцията с искането да му споделят мнението си относно ценността им. Всички те, без изключение, подчертават, че изнесените факти са правдиви и че тяхната автентичност не поражда никакво съмнение. Английският историк Кристофър Уокър пише, че "проучването ще заеме достойно място в изследванията по Арменския въпрос, тъй като дава неопровержими доказателства за онова, което се случва през 1915-1916 г."
Нека да добавим още два щриха към образа на виконт Байс. През 1876 г. той оглавява англо-арменското общество в родината си и като негов председател посещава Кавказ и Армения. Събраните от това пътуване впечатления той излага в книгата си „Закавказието и Арарат“, издадена през 1877 г.
„Синята книга“ и досега остава едно от най-тежките и категорични свидетелства за извършеното престъпление. Затова, когато през 2005 г. тя бе публикувана на турски език в Турция, към издателя й бе предявен съдебен иск. Тогава бяха направени няколко опита екземпляри от сборника да стигнат до турския парламент, но инициативата се провали и се предотврати разпространяването й в него. Това обаче не попречи на турски парламентаристи да се обърнат към Палатата на общините във Великобритания с искане да се уточни въпросът във връзка с книгата. Само че получиха категоричен отказ да им се даде каквото и да било обяснение. Британското министерство на външните работи чрез посланика си в Турция Питър Уестмакот заяви тогава, че отказва да разглежда претенциите на турската страна, тъй като „материалите в книгата не са опровергани и авторитетът на нейните автори – лорд Джеймс Брайс и историкът Арнолд Тойнби не може да бъде подложен на съмнение“. И в допълнение декларираха, че свидетелствата доказват, че случилото се е опит да се унищожи цяла една нация, без да се отчита възрастовата и половата принадлежност на жертвите. „Арменското население в Османската империя, съгласно решение на правителството, е било депортирано в най-отдалечените и опасни места. Някои са били убити още в самото начало, някои – по пътя, а други са загинали, добирайки се до предварително назначените им места… Османската империя не може да отрича тези факти“, подчертаха още от ведомството.
Макар че и до днес Англия не се е произнесла по въпроса с признаването и осъждането на Геноцида над арменците, едни от най-забележителните умове на кралството са го направили преди повече от 100 години и то по един неоспорим, категоричен начин, който трудно може да бъде пренебрегнат. „Синята книга“ се нарежда сред доказателствата, чиято сила, въздействие и аргументираност остават винаги актуални. В скоро време дълго мълчалата по тази тема Великобритания може би най-сетне ще се осмели да изрази становището си. На 9 ноември 2021 г. Палата на общините единодушно прие законопроект за признаването на Геноцида на първо четене. Второто четене е предвидено за март 2022 г. Текстът на документа бе представен от консерватора Тим Лоутън. В него се съдържат три основни момента. Първо: масовите погроми в Османската империя и в териториите, включени в пределите й, през 1915-1923 г. се квалифицират като геноцид. Второ: да има ежегодно почитане на жертвите от геноциди, в т.ч. и от Геноцида над арменците. На трето място в законопроекта се посочва, че трябва да се оказва съдействие за освещаване и информиране на обществеността за станалите в миналото събития, свързаните с тях нарушения на човешките права и извършените военни престъпления.
На заглавната снимка: Арнолд Тойнби