На 15 юни Армения отбеляза най-емблематичния си национален символ: Денят на националното знаме. Този национален празник бележи не само една държавна емблема, но и историческата устойчивост, културната идентичност и стремежите на арменския народ. Червеното, синьото и оранжевото (кайсиевото), подредени в три хоризонтални ивици, образуват дизайн, пропит с история, символика и национална гордост.
Арменската хералдическа традиция има дълбоки корени и е богата. Нека да я проследим съвсем накратко. В древността и средновековието знамената на арменските кралства са изобразявали символи на власт като лъвове, леопарди и християнски кръстове. Първият знак, който е сравнително устойчиво установен от изследователите като семеен, е на династията на Арташесидите (II век пр.н.е. – началото на I век сл.н.е.) и представлява два орела от двете страни на осемлъчна звезда. Тази симетрична композиция в центъра на тиарата на владетелите се повтаря многократно върху повечето сребърни монети от Тигран II Велики до Артавазд II.
В историографията на средновековна Армения знакът или гербът на династията Багратуни е достатъчно проучен и е известен в няколко варианта. Това разнообразие може да се обясни както с превратностите на историята през IX–XI век, така и с отношенията в самата династия, нейните васални княжества и царства, и постоянното политическо и културно влияние на Византия. Според Николай Мар, Исраел Орбели и други участници в Анийската експедиция, семейният герб на основния клон на Багратуни все пак трябва да се счита изображението на лъв или леопард, стъпващ надясно. Той е издълбан върху главната порта на Ани, столицата на арменската държава по онова време. По време на Арменското кралство (885–1080 г.) бял леопард с кръст на пурпурен фон се развява като кралски символ.
По-късно кралските домове на Киликия приемат свои собствени знамена. Рубенидите (от 1080 г.) – арменска кралска династия, управлявала Арменското кралство Киликия, включва лъв, често изправен на задните си крака и кръст. По време на управлението на Левон II императорът на Свещената Римска империя му дарява знаме с лъв, а самият Левон II използва изображението на два лъва, стоящи от двете страни на кръст, върху монетите си. Тези символи – лъвът и кръстът, се превръщат във важни елементи от хералдиката на Рубенидите и отразяват тяхната кралска власт и връзка с християнството. И ако тази династия избира бяло знаме с коронован червен лъв, то Хетумите (1226–1341 г.) предпочитат червен фон със златен щит. Последната династия – тази на Лузиняните, въвежда трикольора: червено, синьо и жълто със скръстени мечове и бели звезди, който се смята за пряк предшественик на съвременния дизайн. Разбира се, лъвът отново присъства като знак на властта.
Именно този символ съществува в различни версии на герба на монарсите на Киликийското кралство повече от 250 години. Последната версия е гербът, изобразен върху надгробната плоча на последния представител на арменско-френската династия Лузинян – Левон VI (1374–1375), който емигрира във Франция и е погребан през 1393 г. в Сен Дени. Влиянието на кръстоносната хералдика продължава в хералдическата символика на регионите Киликия и Малка Армения, населени с арменци, до XV и началото на XVI век.
В самата Армения и извън нейните предели хералдическите символи продължават да съпътстват къснофеодалните имения и професионалните организации на арменците под чуждо владичество. Историците от XIII-XIV век съобщават за предаване на знаме от баща на син, организиране на кавалерийски части под собствени знамена като част от грузино-арменските войски под командването на представители на рода Закарян-Мъхаргърдзели (Долгоруки). От края на XVIII век се правят последователни опити за реконструкция на знаците на младата военна аристокрация на Източна Армения от този период въз основа на зооморфни изображения по стените на построените от тях църкви, крепости и мостове, но този метод на атрибуция все още не е достатъчно обоснован. Въпреки това, благодарение на трудовете на К.Г. Кафадарян, Р.И. Матевосян и други арменски изследователи се предлагат варианти на гербове за редица княжески родове от XIII-XIV век: Закарян, Орбелян, Хахбакян-Прошян, Вачутян.
В продължение на вековете на чуждо владичество Армения няма единен национален символ. През XVII век арменските търговци например използват знаме с червени, жълти и червени ивици, украсени с агне. А през 1885 г. арменски студенти в Париж носят червено-зелено-бяло знаме по време на погребението на Виктор Юго.
Трябва да подчертаем също, че в средновековна Европа гербът на Армения е широко известен. На географските карти местоположението на пристанището Аяс (Хаяс) е отбелязано със златно платнище с изображение на червен лъв. В каталунския атлас от 1375 г. на Абрахам Креск, в генуезката карта от 1421 г. на Франческо де Чезанис, в майорканския портолан от 1339 г. на Анджелино Дулсерт, както и в произведението на неизвестен автор „Книга на всички кралства и земи...“ (1350-те години) Армения е отбелязана с бяло знаме с изображение на червен лъв.
Гербът на Армения е записан и в древни европейски гербовници:
- Гербовникът на Вийнберген (3-та четвърт на XIII век) – два щита на краля на Армения, от които единият представлява червен лъв в златно поле, вторият – златен коронован леопард в червено и златен патриаршески кръст, издигащ се от гърба му;
- Гербовникът на Уолфорд (1275 г.) – червен лъв в злато и назъбена рамка в същия цвят;
- Гербовникът на Хералда на Вермандоа (около 1280 г.) – червен лъв в злато;
- Гербовникът на лорд Маршал (1295 г.) – червен лъв в сребърно поле;
- Гербовникът на Сигар (1280-те г.) - титлата „Rey de Ermenye“ съответства на сребърен лъв в лазурен цвят;
- Гербовникът на Хералдс (1279 г.) и Гербовникът на Камдън (1280 г.) – в хермелин червен кръст, обременен със златна корона (вероятно авторите са свързали топонима „Ермени, Ермина“ (Ermenie, Ermyne) с козината на хермелина (ermine).
В гербовника „Sammelband mehrerer wappenbücher“ (ок. 1530 г.) са изобразени няколко герба на Армения: „Велика Армения“ – червен лъв върху сребро, „Крал на Армения“ – червен щит с леопард под кръст, „Крал на дълбока Армения“ – изобразяван в по-ранни гербове, се трансформира в меч, пронизващ лъв напряко...
Този период показва как дори без собствена държава, арменският народ запазва своята визуална и символична идентичност.
А сега да преминем от средновековния произход на арменския флаг към еволюцията му през съветския период. На 28 май 1918 г. с основаването на Първата република Армения се възражда и идеята за национално знаме. Историкът Степан Малхасянц предлага повторно използване на знамето на Киликийското кралство, но министър-председателят Ованес Качазнуни по естетически причини заменя жълтото с оранжево, създавайки по този начин съвременния трикольор. Така на 1 август 1918 г. червено-синьо-оранжевото знаме е официално развято за първи път. Съществуването му обаче е краткотрайно: след съветизацията през 1920 г. емблемата е заменена от серия комунистически знамена, модифицирани последователно през 1920, 1922, 1937 и 1952 г.
По време на съветската епоха Армения има четири различни знамена: флагът от 1920–1922 г. на Арменската съветска социалистическа република; от 1922 до 1937 г . – на Закавказката СФСР; знамена от 1937–1952 г. и 1952–1990 г. – комунистически версии със съветски текст и символи.
Парадоксално е, но някои скици на знамена от този период, съхранявани днес в Националната галерия на Армения, показват цветовете на сегашния трикольор, очаквайки неговото завръщане.
Известният художник Мартирос Сарян предлага знаме тип „дъга“, което е по-ориенталско по характер, но идеята му не е възприета.
С обявяването на независимостта след разпадането на СССР на 24 август 1990 г., трицветното знаме (червено-синьо-кайсиево) е възстановено като официален символ от Върховния съвет на Армения. Статутът му е ратифициран на 15 юни 2006 г. със Закона „За знамето“.
Арменският трикольор, наречен Йеракуйн, има дълбока символична стойност: червеното представлява Арменските планини, борбата за оцеляване, християнската вяра и свобода; синьото отразява желанието за живот в мир под спокойно небе, а оранжевото (кайсиевото) символизира упорития труд, креативността и жизнеността на арменския народ.
Но популярното тълкуване е различно: червеното е за кръвта, пролята във войни и по време на Геноцида над арменците; синьото се възприема като символ на копнежа за мир, а оранжевото подсказва плодородието на арменските земи.
Арменският трикольор не е просто знаме, а свидетелство за векове борба, вяра и съзидание. Неговата история – от средновековните гербове-флагове до днешната му версия, отразява способността на арменския народ за устойчивост и трансформация. Така че Денят на националния флаг не само отбелязва символ, но и подновява ангажимента да се живее с достойнство, свобода и гордост под цветовете на Йеракуйна.