Участието на арменците в освободителната борба на индийския народ срещу Британия е било толкова значително, а арменците са се ползвали с такова огромно уважение от своите съюзници – индусите, че в дните на победи над враговете в градове и села на Индия, наред с индийските са били издигани и такива с кръст – в чест на арменците. Тази традиция продължава и до ден днешен, наред с индийските военни флагове в Деня на независимостта на страната се издига и „арменски военен флаг“.
Традиционната арменофобия на английските политици, която впрочем не отслабва и до днес, в някаква степен става „разбираема“, като се вземе предвид, че именно арменците не допускат английските търговски компании да грабят ресурсите на Източна Индия.
А познатият под името Горгин-Хан е единственият от християните, които са били удостоени с честта да бъдат погребани с почести и съобразно военния обряд на сикхите. На негово име в Делхи има наречен площад, който носи и второ название – „Площад на храбростта“.
Крикор (Григор) Харутюнян е роден през 1763 г. в Нова Джуха, Персия. Знае се, че е бил търговец, който впоследствие застава начело на бенгалската армия, оглавява Мунгерския метеж, вдигнат от Мир Касим Али хан против Източноиндийската компания, участва в национално-освободителното движение на Бенгалия. В Индия се установява още като младеж и става близък до кръговете на феодалната върхушка още преди на власт да дойде Мир Касим.
Търговската мрежа, съсредоточена в Нор Джуха – предградие на персийската столица Испахан, основана през 1604 г. от шах Абас I след принудителната му миграция от Източна Армения, скоро включва Индия като един от първите си „клиенти“. Арменските търговци се конкурират с европейски търговски компании през XVII и XVIII век, имат активно присъствие в Индийския субконтинент. Тяхното присъствие обаче е не само търговско, а се разширява до политическата и военната сфера. Един от най-ярките случаи е участието им в Бенгалския бунт от 1760-1763 г. срещу британската власт.
Търговецът Бедрос Харутюнян (Петрус Аратун) е посредник между британците и Мир Джафар, който служи като командващ на бенгалските войски под ръководството на наваба на Бенгал Сираджа уд-Даула. След като Джафар го предава по време на битката при Плеси и победата на британците през 1757 г., той заема неговия пост като независим владетел и се радва на подкрепата на Източноиндийската компания до 1760 г. Само че не успява да удовлетвори всички британски искания и постоянните им претенции, което води до отстраняването му, отново с участието на Бедрос. Така той е заменен от своя зет Мир Касим – пак не без подкрепата на Компанията.
След като заема високия пост, Мир Касим започва да се отплаща на британците с пищни подаръци в опит да им угоди. Но скоро се уморява от непрестанната им намеса и безкрайните им искания, започва да копнее да се освободи от тяхното влияние. Навабът решава да премести столицата си от Муршидабад в Мунгер, в днешен Бихар, където създава независима армия, която финансира като рационализира събирането на данъци. Заема се да се бори и срещу корупцията, срещу разхищението на ресурси.
Григор Харутюнян (Хваджа Грегъри), известен като Горгин Хан в индийските източници, е по-малкият брат на Бедрос. Макар да започва кариерата си като търговец на платове в Хугли, той бързо се превръща в доверено лице на Мир Касим, който го назначава за главнокомандващ на армията си през 1760 г., в резултат на което тя е основно реформирана и организирана по европейски образец. За кратко време Горгин Хан успява да организира голяма войска, която наброява 15 000 конника и пехота от 25 000 души. Той създава и цех за отливане на пушки, обучава цял корпус артилеристи. Комбинативният и способен арменец събира повече от сто свои сънародници, които определя като генерали, полковници и капитани на армията.
От 1760-1763 г. Мир Касим и Източноиндийската компания изпадат в противоборство. Навабът се противопоставя на британската позиция, че техният имперски лиценз им дава право да търгуват без да плащат данъци, докато от лицензираните местни търговци се изисква да дават до 40% от приходите си като данък. Разочарован от британския отказ, бенгалецът се решава на крайна стъпка – премахва данъците и върху местните търговци, с което разваля предимството, на което търговците на английската корона се радват дотогава.
Когато през 1763 г. избухват военни действия, англичаните окупират Патна, но силите, изпратени от Горгин Хан, начело с арменските капитани Маркар Калантариян и Хазар Хагопян, си връщат града. Атаките на противника обаче продължават, затова Мир Касим и Григор решават да прегрупират силите си в крепостта Ротосгара. По пътя си те разполагат лагер на брега на река Делипур. Само че на 10 август 1763 г., докато се разхожда из лагера с тримата си бодигардове, арменският военачалник е смъртоносно ранен и умира на следващия ден. Погребан е в село Барх.
В онези времена търговските семейства, особено арменските, служат на бенгалската държава като военачалници или дипломати. Интересното е, че Горгин хан и брат му Бедрос избират различни страни във воюващата бенгалска държава. Горгин-хан се превръща със знанията си и военните си умения в истински проблем за британците. Английското командване на няколко пъти му предлага да арестува наваба и да премине на тяхна страна, обещавайки му едва ли не цялото навабство. Но арменският военачалник отказва да стане предател. След като не виждат друг изход да се справят със силната фигура, за да скарат арменците и индийците, коварните англичани започват да разпространяват слухове за това, че Горгин-хан и неговите хилядници не са предани на Мир Касим. Само че и това не помага, така че смъртта му остава единственият начин да се отърват от неговото присъствие.
Впрочем има две версии за авторството на убийството. Едни казва, че брат му Бедрос му изпраща писмо с молба да се присъедини към британците, но той отхвърля предложението. Само че информаторът на Мир Касим му съобщава за писмото и това става причина бенгалският владетел да се усъмни във верността на арменския командир. Втората версия е, че убийството е организирано от британците. Това вероятно е по вярното, защото на стената на двореца в Мунгер, където живее военачалникът до смъртта си, бива поставена паметна плоча с надпис: „В този дворец от 1760 до 1763 г. живя арменецът-премиер и главнокомандващ войските на последния наваб на Бенгалия, Бихар и Ориса Мир Касим – Горгин-хан“.
Ролята и присъствието на Григор Харутюнян в Бенгал е толкова значимо, че той се превръща в един от главните герои на историческия роман „Чендрошекхор“ на класика на бенгалската проза Банким Чандра Чатърджи (познат още и като Банкимчандра Чатопадхей), който се смята за основоположник на историческия роман в Индия.
Разгневен от неудачите и от загубата на най-добрия си командир, навабът започва жестока разправа с англичаните. Но след време въстанието в Бенгал е потушено, а след победата си, представителите на Англия подлагат участниците в метежа на кървави репресии. Особена е жестокостта, която англичаните проявяват към арменците-воини. Наказателните мерки против тях са толкова безпощадни, че арменците са принудени масово да изоставят завзетите от британците райони.
Лишен от организационния талант на Горгин хан, бунтът на местните завършва с неуспех. Мир Касим сключва съюз с Шуджа-уд-Даула от Авад и Шах Алам II – пътуващия монголски император, които също са заплашени от британците. Обединените им сили обаче са сразени в битката при Буксар през октомври 1764 г. Бенгалският владетел е изгонен от владението си и е принуден да бяга. Умира в неизвестност и крайна бедност през 1777 г., а мястото му се заема отново от Мир Джафар.