Едва от третия опит Иван Грозни успява да покори Казан. Това става преди 450 години – през октомври 1552 г., а за завоюването на Казанското ханство му помагат… арменците.
Известно е, че арменците се появяват в Русия в края на Х век. Това става, когато княз Владимир се жени за византийската принцеса от арменски произход Анна Порфирородна, известна в историографията още и като Византийска. Тя е сестра на Василий II Българоубиец и Константин VIII. Благодарение на нея в онези далечни времена Киевска Рус приема християнството, защото тя се съгласява да сключи този политически брак при едно условие: бъдещият й съпруг да приеме кръщението по православен образец. За Византийската империя славяните са диви езичници от северните степи. В гръцките летописи дори са наричани таври и скити.
За самата Анна и за това какво влияние има тя като съпруга на руския княз ще разкажем друг път. Връщайки се към арменското присъствие по руските земи, трябва да кажем, че когато принцесата поема на север, с нея в Киев заминават и много арменски свещенослужители, лекари, архитекти. С една дума, тя пристига с впечатляваща свита. Летописите разказват, че арменците участват във войските на великия княз в битки с половците, а житието на св. Агапит споменава за арменски лекар, служил на Владимир Мономах.
Арменските архитекти строят храмове в Русия, а арменските търговци, живеещи в Москва, спомагат за транзитната търговия по Волга със Закавказието, Златната орда и Персия. Много арменци има също сред изкусните бижутери, строители и художници. Те се радват на специални привилегии от страна на царските власти, например на сериозни данъчни облекчения. Очевидно Иван Грозни иска да насърчи арменските занаятчии и да увеличи влиянието си върху тях. Така че по това време в Русия идват много златари, художници и други ценни специалисти.
Историята на отношенията между арменците и татарските народи също има хилядолетна история. Наши сънародници живеят във Волжка Булгария, участват в строителството на града-държава. Така например каменното строителство из тези земи започва чак когато през Х век арменците стъпват там. Преди това се срещат основно шатри, а внимание към камъка на практика не съществува. Важното е, че в онези времена и условия, макар и заобиколени от мюсюлмани, те продължават да изповядват изконната си християнска вяра.
По времето на похода на Иван Грозни към Казан арменците вече са коренни жители на руското царство и съставят цял полк в армията на владетеля. Арменци има обаче и в татарските войски, които също се явяват местни жители на Казанското ханство. В тях те служат като артилеристи.
Когато през 1552 г. руският владетел предприема опит да превземе Казан, атаките на войските му са неуспешни. Така че на войските му се налага да отстъпват, отвеждайки със себе си ранените и понасяйки сериозни човешки загуби. Една от причините за неуспеха идва от ударите на татарската артилерия (респективно арменците), която създава най-големи проблеми на руските военни части.
Руската стана е силно смутена и притеснена, защото не знае как могат да бъдат неутрализирани изключително прецизните и опасни арменски стрелци. По това време, виждайки създаденото напрежение, няколко войници от арменския полк се обръщат към губернатора Михаил Воротински с предложение да направят голям дървен кръст и да го носят пред себе си. „Знаем, че нашите сънародници, арменците, служат като стрелци при татарите, но те няма да стрелят по кръста“, го уверяват те. Тази идея изглежда съмнителна за военните лидери на Грозни, но тъй като не виждат друг изход, набързо е направен огромен дървен кръст, който арменският полк го вдига високо, понасяйки го пред себе си право към крепостта. И наистина оръдията замлъкват.
В лагера на татарските войски настъпва смут, всички се питат защо пушките не стрелят. И когато военноначалниците разбират причината, започват да заплашват арменските стрелци със смъртно наказание, настояват те да продължат боя. За да потвърдят заканата си дори биват убити двама войници на място. Нямайки друг избор, арменците започват отново да се прицелват, но странно защо някак си неточно, далеч или леко встрани от войските на руския цар. Атакуващите крепостта бързо схващат какво се случва и без повече да се страхуват от стрелбата, атакуват смело Казан.
След превземането на града Иван Грозни помилва всички пленени арменски артилеристи, а представителите на арменската общност с голяма радост излизат, за да посрещнат руската армия. Руският владетел не забравя военния подвиг и на арменския полк, който е сред първите, нахлули в града. По негова заповед много арменци се заселват в онази част на Москва, която тогава се нарича „Белия град“. Мястото се смята за много престижно, тъй като там живеят само свободни хора измежду чужденците, които се ползват с различни специални привилегии заради услугите си към руската държава.
В знак на благодарност Иван Грозни построява и параклис в рамките на катедралата „Василий Блажени“, осветена в чест на Григорий Арменец, първия арменски патриарх (става дума за Крикор Лусаворич, благодарение на когото Армения става първата страна, в която християнството се приема като държавна религия, бел. ред.).
Разбира се, развоят на военните събития далеч не е бил толкова лесен, битките са били на живот и смърт, но разказаният епизод е част от историята и от арменския принос за превземането на Казан.