Разкритите и неразкритите тайни на Арменак Ханферянц – герой от Втората световна война, обвинен в предателство, а по-късно и реабилитиран
Сергей Худяков или
Арменак Ханферянц, както е истинското му име, е маршал от авиацията, герой от Великата отечествена война, един от създателите на военно-въздушните сили на СССР. Животът му е кратък, ярък, изпълнен с тайни, доблестни дела и скръб. Бил е един от близките хора на маршал Жуков, началник на ВВС, командващ на Западния фронт. Прави главозамайваща кариера и само за три години от полковник става маршал. Това е за впечатляващите му заслуги в битките за Москва и Курск. Но след войната животът му се преобръща не по-малко главозамайващо. През 1946 г. внезапно е арестуван, обвинен е в шпионска дейност в полза на Англия, в измяна на родината и в злоупотреба със служебно положение. След като излежава четити кошмарни години в ужасяващия Сухановски затвор, където е разпитван и изтезаван, той е осъден на разстрел. След смъртта на Сталин военният е напълно реабилитиран, посмъртно са му върнати всички звания и награди.
И досега не е докрай
известно каква е била истинската причина за толкова тъжния край на славния военачалник, който е личен съветник на лидера на Съветския съюз, на страшния Сталин по време на конференцията в Ялта. И точно тази тайна се опитва да разгадае творческият екип на документалния филм „Двете съдби на маршал Худяков“, чиято премиера се състоя във военния музей „Майка Армения“. Заснет е от кинокомпанията „Партнерс филм“ с подкрепата на руското министерство на културата и фонд „Наследство и прогрес“. Режисьори на лентата са Олег Масаригин и Ваха Варданян, автор на идеята за създаването й е Артур Сохомонян, а продуценти се явяват Артур Сохомонян и Тигран Манасян. Филмът е първият от цикъла, който ще бъде посветен на петимата маршали на Съветския съюз от арменски произход.
Авторите на творбата са се постарали да разкажат максимално пълно за живота на Худяков. Повествованието е съпроводено с документи, снимки, художествена реконструкция на отделни знакови епизоди от живота на маршала, включени са и откъси от предаване на известния руски писател и телевизионен водещ Едуард Разински за военния, мнения на експерти като генерал-лейтенант Норат Тер-Григорянц, декана на историческия факултет на Ереванския държавен университет Едик Минасян, акад. Арамаис Камалов – президент на фонд „Наследство и прогрес“ и други. Има и спомени на внука на Худяков за неговия забележителен дядо, съхранени от семейството му.
В интервю авторът на идеята за създаването на филма и главен негов продуцент Артур Сохомонян, който от дълги години е близък приятел на Худякови, споделя, че животът на маршала изобилства от бели петна и тайни. „Наистина персоната на нашия герой не е обикновена, загадъчна е. Това е бил велик човек, велик военен, който е направил много за победата на Съветския съюз във Великата отечествена война. Животът му е трагичен и сложен, сторил е много, но за жалост мащабът на личността му и досега не е оценен по достойнство“, казва той.
Филмът „Двете съдби на маршал Худяков“ е опит да се повдигне завесата на тайните и да се поднесе видимата и невидимата биография на арменеца, изпъстрена с битки с врага, с впечатляващи дела за доброто на родината, с голяма любов и трагедия.
Лентата започва с разказ за момчето Арменак от карабахското село Голям Таглар.
Арменак Артьомович Ханферянц се ражда през 1902 г. в района на Шуши, Елизаветполска губерния на Руската империя, в селско семейство. Баща му умира рано и като най-големия син в семейството той трябва да се грижи за него. На 15-годишна възраст момчето заминава за Баку, за да работи при богатия си чичо. Труди се в риболовните и петролните находища, известно време е и телефонист. А после избухва революцията от 1917 г., започва Гражданската война, а Баку се превръща в арена на битки между политически партии и въоръжени формирования.
Внукът на Худяков Сергей разказва, че дядо му влиза в редиците на арменския отряд на ташнагцаганите, а след това отива в Червената армия и воюва срещу турците. Когато Бакинската комуна пада, като арменец младежът е заплашен от смърт от турска страна. Предполага се, че това го кара да смени името си с ново, руско и да се превърне в Сергей Худяков. Самият той по време на дългите разпити в затвора, когато се разкрива истинското му име и произход, обяснява това свое решение така: взех името на своя ротен началник, който спаси живота ми. Впрочем в онези години това е нещо нормално. Самите вождове на болшевиките – Ленин, Сталин, Молотов, Киров, оставят реалните си имена в миналото.
Каквито и причини да са подбудили арменеца към решението за тази промяна, на 18 години, по време на Гражданската война в Закавказието, младежът от село Медз Таглар се превръща в син на грузинка и на ж.п. машинист от град Волск Сергей Худяков.
През февруари 1918 г. бъдещият маршал се присъединява към Червената армия, защитава Царицин, командва взвод и завършва Гражданската война като командир на ескадрила на Закавказкия фронт след установяването на съветската власт там. А през 1924 г. влиза в редовете на болшевишката комунистическа партия.
През 1936 г. майор Худяков – възпитаник на командния факултет на Военно-въздушната академия „Жуковски“, бързо започва да се издига по кариерната стълбица. А когато избухва Великата отечествена война, полковникът вече е началник на щаба на ВВС на Западния специален военен окръг. Под командването на Георгий К. Жуков, вече като командир на ВВС на Западния фронт и с чин генерал-майор, Худяков участва в битката за Москва. През 1942 г. по негов проект са създадени въздушни армии (вместо военновъздушните сили на фронтовете) и на 18 юни 1942 г. Сергей Худяков става командир на 1-ва въздушна армия на Западния фронт. Той координира бойните действия на авиацията на Воронежския и Степния фронтове в битката при Курск и край Днепър, блестящо се доказа в Яш-Кишиневската операция. През август 1944 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е удостоен със званието маршал от авиацията.
През февруари 1945 г. в състава на съветската делегация като съветник по въпросите на авиацията Худяков участва в работата на известната конференция в Ялта, където се срещат лидерите на САЩ, Англия и СССР. От това време има запазена една известна снимка, на която са запечатани образите на Сталин, Рузвелт и Чърчил. На нея маршалът стои вдясно зад гърба на своя вожд Йосиф Висарионович. Худяков толкова много впечатлява със знанията си в авиацията, че Рузвелт му подарява спортен самолет. А в края на войната военният се отличава като командващ на военно-въздушните сили на далекоизточния военен окръг, стражаващ се срещу силите на Япония. Той разработва уникална въздушно-десантна операция, по време на която залавя последния император на Китай и император марионетната държава Манчджоуго Пу И, както и златните резерви на Манджурия. Тази история е отразена в историческия и биографичен игрален филм „Последният император“, заснет през 1987 г. от известния италиански режисьор Бернардо Бертолучи, получил девет статуетки „Оскар“.
Във филма „Двете съдби на маршал Худяков“ Едуард Разински припомня, че маршалът от авиацияа често е казвал, че иска да умре в небето. Но смъртта го застига в Сухановския затвор след четири години нечовешки изтезания и дълги, изнурителни разпити. Арестуван е на 14 сепември 1945 г. в Чита, отведен е в Москва, където му е отправено обвинение в измяна към родината. А след като на 18 април 1950 г. е обявена смъртната му присъда, той е разстрелян още същия ден.
Има няколко версии за печалния край на видния съветски военачалник.
Едната е, че причина за всичко, които го
спохожда, може да бъде близостта на Худяков с маршал Жуков, чието близко обкръжение Сталин се заема да разчиства след края на войната. На подозрителния вожд може би не му се е понравило вниманието, което Чърчил и Рузвелт отделят на маршала по време на Ялтенската конференция, с когото личният съветник на американския президент разговаря на английски език.
Освен в шпионаж Худяков е обвинен и в присвояване на трофейно имущество. В частност става дума за златото на императора Пу И (арестът е извършен веднага след провеждането на операцията срещу него). Работата е там, че той е отведен в СССР, като в единия самолет е бил императорът и свитата му, а в другия се смята, че е било натоварено златото. Само че вторият така и не стига до крайната точка, изчезва по пътя. Самолетът ще бъде открит години по-късно – паднал и разбил се в тайгата. Естествено, съкровището така и не е намерено…
Създателите на филма обаче имат и друга версия за възможната причина за ареста на Худяков – тайна, на която става случайно свидетел, още докато работи като млад телефонист в Баку. Не един път при него един бакински революционер разговаря по телефона с британския консул Мак Донъл. Този човек след време той ще види на една групова снимка във вестника, ще прочете името му, ще загради с кръг лицето му и ще съобщи за това на своя партиен ръководител. Последният никак не остава зарадван от докладваното му и дори съветва телефониста да изчезне. Човекът, който така често води разговори с английския консул е грузинезът Лаврентий Берия – много опасен и отмъстителен болшевик. Може да се предположи, че след този случай Арменак Ханферянц решава да смени името си.
Ще минат години, когато от Азербайджанска ССР на името на Берия ще пристигне пакет. В него е старият вестник и записката от някой си Ханферянц, който съобщава за контактите му с британския консул в Баку. Когато по време на следствието наяве излиза истинското име на арестувания, Берия не на шега се притеснява и взима делото под своя личен контрол. Сам присъства на разпитите, заповядва маршала да бъде измъчван. По това време той вече е член на Политбюрото на Централния комитет на болшевишката компартия и присъствието му на разпитите е повече от необичайно и учудващо.
Впрочем Берия, който на практика погубва живота на Худяков (в това е убеден продуцентът на филма Артур Сохомонян), не живее дълго след него. Животът му завършва през 1953-а по подобен начин, но за разлика от арменеца за него има ясно решение – не подлежи на реабилитация!