Научно-аналитичният фонд „Гехарт“ в многобройни публикации е изнасял стотици примери за историческите фалшификации на Азербайджан. Неотдавна бе разобличена още една такава. Става дума за интервюто на т.нар. дипломат, историк и доктор на историческите научи Хасан Хасанов, чиято задача е да колекционира фалшификации и да изопачава различни исторически епизоди. Така в него „ученият“ твърди, че „2300 години преди Сталин, азербайджанският народ в гръко-римски източници е наричан атропатени – азербайджанци“. Постулатите в интервюто са не само антинаучни и неисторически, но и противоречат на законите на логиката. Няма нужда дори да напомняме, че персийският благородник Атропат живее през IV век пр.н.е, основава независимо царство, наречено на него - Атропатена и основава династията Атропатиди. То няма абсолютно никаква връзка със съвременната държава Азербайджан. В същото време Хасанов „удревнява” създаването на Атропатена (появява се около 320 г. пр.н.е.) с близо 300 години, отвеждайки го до гибелта на Асирийската държава през 612 г. пр. н. е. Наред с това, за да придаде тежест на твърденията си, авторът цитира по-късни гръцки и римски източници, в които няма дори намек за възможността създаването на Атропатена да се датира от VII век пр.н.е., а още по-невъзможно е да се свърже древната Атропатена със съвременен Азербайджан.
А на въпроса защо в периода на царското управление или в началото на съветския период съвременните азербайджанци са били наричани „татари“, „историкът“ Хасанов дава гениален отговор: защото названието „азербайджанец“ е било забранено за употреба. Истината, естествено, е съвсем различна и тя се знае от историческата наука: азербайджанците, живеещи на територията на съвременен Азербайджан, започват да се наричат така едва през 20-30-те години на миналия век в резултат на провежданата от Съветския съюз политика. Новият термин се появява в Конституцията на тази страна през 1937 г., а през 1939 г., според Всесъюзното преброяване, представители на „титулярния народ“ на Азербайджан (както и тюркоезичните мюсюлмани в Армения и Грузия) получават името „азербайджанци“. Въпреки уверенията на Хасанов, че Сталин няма отношение към създаването на етнонима „азербайджанци“, реалността е, че именно по време на неговото управление това име окончателно се затвърждава за съвременните азербайджанци.