Дори да беше само нейната история, би била достатъчна, за да се разкрие истинската картина на жестоките събития, случили се в началото на ХХ век. Защото нейната съдба е „образцова“ за това на какво е бил подложен един народ, какво е трябвало да преживее, каква сила е била нужда, за да оцелее и колко воля, за да продължи. Да продължи живота, да покаже на света цялата свирепост на престъплението, да преодолее собствената си трагедия и да се бори за други, за да спаси живота им.
Ще разкажем за едно момиче, което светът започва да нарича „арменската Жана Д’Арк“. Момиче, което не само преминава, а преживява върху собствения си гръб всички ужаси, на които е подложен народът й. Момиче, което остава напълно сама, оцелява в Сирийската пустиня, успява да избяга от харема, където е затворена насила, стига до САЩ, посвещава се на спасяването на деца-сираци, доживява до завидна възраст и завършва земния си път в самота и забвение в дом за възрастни. Животът й е като филм и той наистина е претворен на екрана в началото на ХХ век. Чрез него Америка научава истината и осъзнава, че на един народ трябва да му се помогне…
Аврора Мардиганян се ражда през 1901 г. в турската провинция Дерсим, в село Джъмъшгадзаг. Родителите й дават името Аршалуйс (Мардигян), което в превод означава Зора. Тя е третото дете в многодетното семейство на фермер и производител на вълна.
През 1915 г. брат й Вахан е в САЩ, където учи, по-голямата й сестра се готви за сватба. А Аршалуйс е ученичка и обещаваща цигуларка. Започват обаче трагичните събития, които променят историята на арменците и съдбата на семейство Мардикян, както и на още стотици хиляди арменски фамилии. Бащата и по-малкият й брат са убити пред очите на момичето, самата тя, майка й и сестрите й са отведени към пустинята на Сирия. „Всички бяхме заточени, но преди да стигнем до пустинята, бяха изгорени. Аз не видях това, но видях как бяха убити двете ми лели“, след години ще разкаже тя в документалния филм на историка Антъни Слайд. В него жената припомня как жестокостта на конвоиращите ги не е имала граници. Разказва как я биели, скубели косите й, но тя се съпротивлявала и молила да не убиват близките си. Така и не успяла да измоли пощада за тях. И Аршалуйс, и всички жени били безкрайно унижавани и изтезавани, а след това мъчителите решили да продадат момичето за 85 цента в харема на кюрдски вожд. Но, както самата Мардиганян разказва години по-късно, тя не се примирява със съдбата на унизена и насилвана жена, решава да намери начин да избяга.
Първият опит за бягство не успява, попада в ръцете на робовладелци. Заедно с други момичета е отведена в Диарбекир, където е продадена в публичен дом. Клиентите му са предимно немци. В годините на Първата световна война те са доста много и навсякъде в Османска Турция. Да се забавляват с насилствено държаните арменски момичета не е единственото им развлечение. Към това има и „екстра“ – стрелба по живи мишени. По време на една такава игра, от ужас Аршалуйс пада, по-скоро припада. Стрелящите решават, че е умряла и я оставят на земята. Това е и нейният изключителен шанс. Под прикритието на нощта момичето успява да напусне града.
18 месеца гладна, изтощена, полугола обиколя из планините на Дерсим, крие се в пещери и гори, храни се с каквото намери, предимно растения и корени. Накрая стига до Ерзерум, който се намира под контрола на руската войска. В града я откриват американски мисионери, които я приютяват, грижат се за нея, докато се възстанови. А после самата Аршалуйс започва да им помага за спасените от мюсюлмански плен арменски сираци, които подобно на нея се скитат бездомни и в жалко състояние.
След време момичето успява да се добере до Тифлис, където се обръща към руснаците с молба да организират среща с журналисти (днес това наричаме пресконференция) и помага за разобличаването на немците в тяхното непосредствено участие в масовите преследвания на арменското население в Османска Турция. Получавайки препоръчително писмо от високопоставен царски служител и благодарение на неговата материална помощ през февруари 1917 г. арменката поема към Петербург, но стига до столицата едва след Февруарската революция. И тук продължават да я преследват поредните неволи. Започват октомврийските събития, болшевиките влизат в града, преименуват града в Петроград, а Аршалус като по чудо оцелява при една улична престрелка.
В Петроград момичето се свързва със свещеника в арменската църква, който успява да й уговори среща с американския посланик. Той вече е запознат с преживяното от нея и й помага да остане за шест месеца в посолството, където тя се заема да учи английски. А след това я изпраща в Щатите. Така Аршалуйс попада в Америка и там решава да смени името си на Аврора. Според някои изследователи на живота й, изборът е резултат от наименованието на крайцера, който тогава се превръща в символ на революцията в Русия. По онова време „Аврора“ е име, което често звучи в устите на хората.
Започва новият й живот и новите й битки. В Ню Йорк преживялата толкова много кошмари е осиновена от арменско семейство, което се заема да й помага при издирването на по-големия й брат Вахан. По това време много от спасилите се арменци също търсят свои роднини, близки, съседи като печатат обяви във вестниците. По същия начин постъпва и Аврора. Журналисти проявяват интерес към преживяното от нея и от 1918 г. свидетелствата й за гоненията на младотурците започват да се появяват в нюйоркските и лосанжелеските вестници. А към края на годината на бял свят излиза книгата „Опустошената Армения“. На корица в традиционна арменска одежда е самата Аршалуйс, но вече с новото си име. „Посвещавам тази книга на всички майки и бащи на Съединените щати, които отгледаха дъщерите си в истинската вяра.
Пред очите ми е безжизненото тяло на майка ми, изоставено в пустинята само заради вярата й, видях болезнената смърт на баща си, който ми каза да се уповавам в Господ. Видях хиляди млади майки и любими сестри, умиращи под турския камшик, или нож, или от глад, или продадени в робство – защото не се отказаха от вярата си в Христос. Бог се смили над мен, остави ме да живея, за да мога да предам завета на парченцата от моя народ, които избягаха и стигнаха до Америка, така че всички да разберат: всичко, което разказвам в моята книга, е любов и слава, отправени към Бога.. . За моето спасяване. Аврора Мардиганян, 1918 г.“, пише самата тя в изданието. Около 900 000 екземпляра от книгата биват продадени, вкл. изданията на испански, полски и холандски.
За депортациите и избиването на арменското население научава цяла Америка не само от разказите на смелата арменка, но и благодарение на свидетелствата на американския посланик в Османската империя Хенри Моргентау, и на десетките мисионери, които спасяват оцелели арменци – предимно жени и сираци. Създаденият Американски комитет в помощ на Армения и Сирия предлага да се снима филм, чийто сюжет да бъде базиран върху книгата, разказваща историята на Аврора. През 1918 г. режисьорът на киностудия „Метро Голдуин майер“ Оскар Апфел се заема със снимките и на екран излиза лентата „Търг на души“. Това е първакинотворба, посветена на Геноцида над арменците. В главната роля се снимата самата Аршалуйс, с което на практика става първата арменка, изиграла роля в Холивуд. Благодарение на прожекциите на немия филм, който обикаля Щатите, е събрана сумата от 30 милиона долара. Комитетът решава парите да бъдат изпратени в помощ на 60-те хиляди арменски сирачета, останали в Близкия изток.
Най-известната и покъртителна сцена в творбата е разпятието на арменски момичета. След филма хората не спирали да говорят за това. Години по-късно Аврора ще сподели, че сценарият е адаптиран, момичетата не са били разпъвани на кръст, а просто брутално изнасилвани, след което набивани на кол.
Лентата е показана в 23 щата и всеки път Аршалуйс разказва на зрителите за преживяното. Вероятно за това й е била нужна голяма сила. Но през 1920 г. по време на прожекция в Бъфало, момичето припада. След това повече не се появява пред публика. А с времето политическите реалности се променят, интересът към книгата и филма започват да спадат и постепенно заглъхват.
За жалост пълната версия на „Търг на души“ е изгубена и не е открита досега, има съхранени само отделни кадри. В Музея на Геноцида над арменците се пази 18-минутен откъс – това е всичко, което е налице. И е запазен благодарение репатрианта от Франция Г. Сетян. Когато той решава да се върне да живее в Армения, КГБ конфискува парчето лента. Много е възможно да е бил иззет целия филм. За щастие той имал запазено копие, оставено във Франция с този толкова ценен откъс.
През 1929 г. от Лос Анджелес Аврора се връща в Ню Йорк, омъжва се за арменски емигрант – бръснаря Мартин Овеян, след три години се ражда синът им Микаел. До края на живота си тя търси, но така и не успява да открие брат си Вахан. Въпреки силата, която показва, видимо преживяното оставя дълбоки следи у нея. Прави опит да се самоубие, но е спасена. След като съпругът и умира, тя остава сама, премества се в дом за възрастни хора. Синът й не я посещава – двамата имат разногласия заради съпругата му. През 1994 г. арменката, превърнала се в символ на арменското оцеляване, напуска този свят. За да се възроди отново през 2015 г., когато бе създадена международната хуманитарна награда, наречена в нейна чест „Аврора“.
Снимките са от Музея-институт за Геноцида над арменците, Ереван, Армения