Никак не е случайно, че често самите арменци наричат Хаястан (сиреч Армения) Карастан, т.е. страна на камъните. Който поне веднъж е посетил страната, не може да не е видял осеяните с най-разнородни каменисти пейзажи клисури, долини, планински възвишения, хълмове… А скалните образувания са толкова много и толкова впечатляващо величествени, че човек се захласва по тях дори без да иска, без да носи у себе си влечението към тези природни чудатости. Докато съм пътувала из Армения, наред с удивителните исторически паметници – основно църкви и манастири, без дъх са ме оставяли тези застинали каменисти картини, всяка от които по-цветна и по-възхитителна.
Да, камъните също имат своите шарки, своите безбройни сиво-кафеникави, червеникаво-розови или жълто-белезникави отсенки, които обагрени от слънчевата светлина разкриват уникалната величественост на природата по един необикновен начин. А когато са надвиснали облаци над тях, всичко наоколо изглежда страховито, но не по-малко поразително и красиво. Пътят към Арцах например е осеян с подобни забележителни с причудливите си форми скали, които човек може да улови с фотоапарата си през автобуса или автомобила, стига да е достатъчно сръчен и бърз. Но такива се извисяват и край манастирския комплекс Нораванк, и край крепостта Амберт, по пътя към Гарни и Гехарт… Те са навсякъде – като каменните кръстове, осеяли цялата страна.
Природата е нещо удивително. Тя може да измайстори такива необичайни неща, каквито човешката фантазия не може да си представи. Само и единствено може да се възхити и да се преклони. С такова невероятно скално природно образувание може да се срещнете, ако поемете към единствения езически храм в Армения. Става дума за Гарни, разбира се! Храмът сам по себе си е впечатляващ, макар да е реставриран почти на 90%. Но преди да се стигне до него, за обичащите природните чудеса е добре да направят малко отклонение, за да „чуят“ „базалтовия орган“ на Армения, приютил се от хиляди векове в Гарнийската клисура.
Мястото, където се намира този природен феномен, е известно още като „симфония от камъни“. Там са скупчени безброй базалтови стълбове, образувани от магма, разцепена при охлаждането си на удивителна стройна система от пукнатини, подредени в шестоъгълни стълбове. Разбира се подобни базалтови образования по света има много, но тези в Гарни се нареждат в първата десятка на най-красивите и възхитителните, пораждащи естествен възторг у всеки, които ги види. Тези скални издатини, сякаш прецизно издялани от майсторска ръка, се издигат на височина около 50 метра, а преминаващата край тях река Азат им придава допълнително очарование.
Местността е уникална, „тръбите на органа“ са разположени вертикално и наистина създават впечатление сякаш се намирате пред такъв инструмент. Преди време пътят беше неугледен, но от две-три години вече е асфалтиран и поддържан чудесно. Дори има влакче за по-трудно подвижните, което ще ви качи, ще ви остави на искано от вас място и ще ви върне обратно.
Ако се разходи човек по дълги повече от километър път, ще види множество базалтови стени, чиято естествена архитектура изумява със съвършенството си. Така че този изключително живописен Гарнийски каньон трябва да бъде посетен, въпреки предупрежденията за внимание. Рядко, но се случва да падат камъни, така че възхищавайки се на тази природна красота, наистина човек трябва да бъде предпазлив.
В древна Армения тези причудливи
образования са наричани Дяволски пчелин и дълго време са били загадка за учените. Специалистите сериозно са предполагали, че каменните „пити“ са огромни кристали от базалт. Тайната на причудливите стълбове е разкрита сравнително неотдавна: появата им е резултат от неравномерното охлаждане на скалата, в резултат на което са образувани пукнатини с толкова нетипична форма. Предполага се, че цялата тази необикновена красота е плод на вулканична активност, действала някога по тези места. Зрелището е изключително и при възможност си заслужава да се преживее!