Трудно е да се каже кой и кога създава първата граматика в света. Но арменците, чиито букви са сътворени през далечната 405 година от Месроб Мащоц, могат ясно и конкретно да посочат редица средновековни граматици, оставили трайна следа със създадените от тях „учебници“. Един от тях е роденият в Крим, в град Сурхат през 60-те години на XIV век АГОП ХРИМЕЦИ. Началното си образование получава в местното училище, а след това заминава за Армения (Западна) , установява се в Ерзънга. Там в периода 1386-89 г. учи под ръководството на Кеворк Ерзънгаци – първо в школото на Авахванк, а после и в манастира на Капос. След завършване на образованието си, остава там като преподавател. За да е полезен за учащите се, той се заема да преписва наличните учебни пособия, оставяйки по полетата на ръкописите обяснителни записки, или както е прието да се наричат – приписки.
Тази практика в онези времена е широко разпространена. Днес времената са много различни и за съвременния човек е трудно да си представи как е протичало обучението преди седем века. Всяко нещо е преписвано на ръка, за да стане достъпно за ползване от малцината образовани мъже тогава, които предимно са от средите на духовенството. И тъй като преписвачите са били изключително прецизни и не са си позволявали волности при преписването на текстовете, единственото отклонение са били именно тези приписки. Отстрани в полетата често се срещат бележки на преписвачите, в които те правят добавки, допълнения, пояснения.
Агоп Хримеци по молба на писателя, богослова и преподавателя Кеворк Ерзънгаци (той изготвя таблици за спрежението с примери от староарменски и средноарменски), подготвя и учебник на базата на неговите лекции и беседи, както и едно календарно пособие. За първи път след Ованес Саргавак, известен още с прозвището „Имастасер“, той се връща към въпроса, посветен на арменския църковен календар. Да припомним, че Имастасер е виден средновековен арменски мултидисциплинарен учен, известен със своите трудове по философия, теология, математика, космология и литература, който наред с това е талантлив химнолог и педагог.
Хримеци смята, че календарознанието е „не само философия или просто богословие, а хармонично съчетание между двете науки“. През 1410 г. той вече се озовава в манастира на Медзоб, разположен на север от езерото Ван, където е поканен от Крикор Хлатеци (известен също като Дзеренц и Бъзнунеци) – арменски историограф, писател, художник, религиозен деятел, възпитаник на Датевския университет, известен с приноса си към средновековната музикална култура на Армения.
По заръка на арменския духовник и летописец Товма Медзобеци през 1415 г. Хримеци съставя кратка редакция на двутомната „Книга на проповедите“ от Крикор Датеваци. А година по-късно пише своето най-известно съчинение – „Тълкувание на календара“. Този труд е най-обширното и обемно календарно описание в арменската литература. В него ученият описва движението на Слънцето, Луната, звездите, дава правилни научни обяснения за тях, при което се различава съществено от предходните арменски тълкуватели на календара при изчисляването на лунните цикли.
В началото на своето съчинение авторът обосновава необходимостта от познаването на четирите точни науки за изучаването на календарната система. Освен това, наред с изключително важните космографски данни, „Тълкуването на календара“ съдържа информация за състоянието на науката в средновековна Армения, за арменските народни инструменти и музика, като по-специално се описва подробно свиренето на многострунни инструменти – кънар (10 струни), сантур (40 струни), канон (70 струни) и арканон (100 струни). Дълго време трудовете на Хримеци – не само „Тълкуване на календара“, а и „За природата“, се използват като учебни пособия в арменските училища.
Агоп Хримеци преподава още изкуството на писането, занимава се и с граматика, в трудовете си засяга и въпроси от естествознанието. Той смята, че природата е съчетание от четири основни елемента: неодушевени предмети, които само съществуват; растения, които не само съществуват, но и живеят; животни, които съществуват, живеят и чувстват и накрая – хора, които към всичко това и мислят.
Хримеци умира в манастира Дзбъна през 1426 г. Много от съчиненията му стигат до наши дни в авторски ръкописи и се пазят в Ереван и Санкт Петербург. Сред тях са „Кратък анализ по граматика“ и „За острото и облекченото ударение“, където обобщава знанията в областта на правописа.
АРАКЕЛ СЮНЕЦИ е друг от онези високо образовани арменски духовници, който се обучава в манастира Датев при Ховнан Воротнеци и чичо си Крикор Датеваци. По-късно, вече като архимандрит (вартабед), разгръща широка научно-педагогическа дейност там. От 1407 г. е епископ на Сюник.
Във философските си трудове духовникът подкрепя космологичното доказателство за съществуването на Бог, придържа се към сенсуалистичните и номиналистични идеи, пише много панегирици, посветени на светците на арменската църква. Той е експерт в акростиха. Занимава се и с музика, а някои от църковните му песни са оцелели и до днес. В трудовете си по теория на музиката ученият обръща поглед и към арменската народна музика и народните инструменти.
Сюнеци се ангажира и със занимания по езикознание, един от трудовете му е озаглавен „Кратък анализ по граматика“. Той смята, че изучаването на езици и особено на родния език, е „ключ към света на мъдростта“. Ученият споделя мнението, че обект на граматиката не е нито писмото, нито звукът, а опитът, натрупан от писателя и подложен на обработка от ума. Аракел прави значителна стъпка в историята на арменската лингвистична мисъл, като изучава физиологичните основи на формирането на речта. Той ясно обрисува един от принципите за физиологична квалификация на звуковете – делението по местопроизношение. Сюнеци обръща внимание върху функционирането и постройката на органите на речта. Разглеждайки сричките както отделно, така и в съгласувана реч, езиковедът за първи път дава тяхната подробна класификация. В работата си разграничава три вида реч – вътрешна, устна и писмена. Анализира по-подробно имената, глаголите и местоименията, като прави много ценни и тънки забележки.
За венец в творчеството на този ерудиран духовник е поемата му „Адамова книга“, написана през 1403 г. Тя е за изгубения рай, за изгубеното човешко щастие. Нещо повече, произведението поставя под съмнение религиозните догми. Книгата се състои от три поеми и се смята за едно от най-добрите произведения на средновековната арменска литература. Към някои от стиховете на „Адамова книга“ бива написана музика. Интересното е, че след като творбата е публикувана в Константинопол три века по-късно – през 1721 г., тя получава и английски превод.
Сюнеци умира около 1425 г., погребан е в манастира Шатинванк в Йехекнацор.
Името на следващия граматик не е особено популярно, да не кажем неизвестно. За живота на АРИСТАКЕС КЪРИЧ се знае изключително малко. Обучението му преминава в манастира Скевър в Гилигия, където след това той продължава с научна дейност. Изучава лингвистика и граматика и в края на XII век създава първия арменски правописен речник – „Анализ при изучаването на различните думи“ (арм. «Վերլուծութիւնք բացերևապէս բազմազան բայից»). Понякога трудът бива наричан „Изкуството на писмото“ или на арм. «Արհեստ գրչութեան».
За своето време тази работа на учения е нещо изключително новаторско и удовлетворява напълно съвременните стандарти. Тя е предназначена за въвеждането на единство в правописа в отделните училища. Наред с изучаването на правилното изписване на думите, Аристакес Кърич в проучването си засяга и въпросите на пунктуацията, склоненията, съставя и списък на думите с двойно изписване…
Впоследствие речникът е усъвършенстван и допълнен от Кеворк Скевраци, а пособието често се използва и от големия арменски поет Ованес Йерзънгаци Пълуз. Най-значимият паметник на граматическото изкуство от онова време е компилацията на последния (ок. 1230-1293) – „Сборник от граматически тълкувания“, завършена през 1291 г.
КЕВОРК СГЕВРАЦИ е един от изключително образованите вартабеди в средновековна Армения. Роден е през 1246 г. в Ламброн (Гилигийско арменско царство). Началното си образование получава при чичо си Крикор Скевраци, през 1256-57 г. Обучава се при монаха Мъхитар от Скевърския манастир. Получава богословско и философско образование в школата на един от големите учени на онова време – Вартан Аревелци.
Зад вратите на манастирите на Гилигийска Армения той преписва летописи, чете проповеди, преподава. Голямата част от живота си прекарва в Скевърския манастир, на който е настоятел чак до смъртта си през 1301 г.
Сгевраци се занимава не само с образователна, но и с обществена дейност. Заедно с други свещенослужители взима непосредствено и активно участие в борбата против унията и римската църква.
Духовникът е автор на три граматически съчинения: „Наставление за свойствата на сричките“, „Инструкция за прозодията“ и „Инструкция за изкуството на писането“, които са важен принос в историята на развитието на арменската писменост. В тях Сгевраци разработва и класифицира правилата на законите на сричката, пунктуацията, правописа и артикулацията на арменския език, разглежда още проблемите на ортоепията (правоговор), разработва правилата за преноса на думите. Най-важни както за теорията, така и за практиката, са неговите правила за разделяне и пренасяне на срички. Препоръчаните от него правила с малки промени се използват и до днес в съвременния арменски език. По времето на Кеворк Сгевраци неговите трудове служат като учебници за писари и преписвачи на ръкописи.
Той оставя разнообразно творческо наследство, изиграва голяма роля в развитието на арменската богословска литература. На духовника принадлежат наставления, поетични, музикални и други произведения. Автор е на много екзегетични (тълкувателни) произведения, включително тълкуване на Деянията на апостолите, което е написано преди 1289 г. по заповед на Ованес Дзаребрат – брат на гилигийския цар Хетум I. По-късно по заповед на крал Хетум II, през 1290-1291 г. пише тълкуване на книгата на пророк Исая.
От голямо значение за изучаването на историята и коментирането на библейските текстове имат „предговорите“ и „съдържанията“, съставени от Кеворк Сгевраци към книгите на Стария и Новия завет. Той е редактор на сборниците „Донабадджар” (буквално преведено от арменски – причина за празниците или аналог на синаксарий – сборник, житийник и тълкувание на празниците, извлечени от писанията на светите отци и църковните предания) и на химните „Шарагноц”. Занимава се със систематизирането на обредите и празниците на арменската църква и арменския кодекс на църковните канони. Автор е на духовни песни, които са канонизирани от арменската църква и на духовни стихове.
Сгевраци е автор на многобройни молитвени песни-проповеди и дитирамби. През 1283 г. по молба на Ованес Дзерабрат съчинява „Ода за евангелиста Йоан“. Според някои изследователи, е бил и придворен художник, известен е като един от майсторите на художественото оформяне на ръкописи.
КРИКОР МАГИСТРОС е едно от забележителните имена на арменското Средновековие. В своите „Писма“ той излага възгледите си, които са синтез между елинистичната и християнската философии. Там отстоява независимостта на философията по отношение на религията, разглежда процеса на познание като изкачване от простото към сложното, от чувствата и разбираемите обекти към сферата на универсалните категории. „Писма“ съдържат и ценни данни за политическата и културна история на Армения през XI век. Той пръв въвежда нов за арменската литература жанр – епистоларния. Писмата му са написани в художествен и публицистичен стил, с използването на митове и басни.
Известен е и с поемата си „Хиляда реда към Мануч“ – стихотворно представяне на Светото писание. Тъй като акцентът в материала са арменските граматици от средните векове, редно е да споменем, че този учен е автор на научното съчинение „Граматически коментари“.
Прославя се и като преводач. Особено известни са преводите и коментарите му към произведенията на древногръцкия философ Платон. До нас достига неговият великолепен превод от гръцки на арменски на Евклидовите „Начала“.
Крикор Магистрос преподава в школата, която създава в манастира Санахин, различни науки – математика и философия, граматика и риторика. А образованието си получава първо в школата в Ани, след това в Константинопол. Той е привърженик на просветителските и свободолюбивите идеи, възражда идеите на светското обучение. Според него образованието трябва да започва с прочита на Библията, след което да се продължи с митологията, да се познават най-ярките части от съчиненията на Омир и Платон. Така учещите се ще могат да преминат към усвояването на „седемте свободни изкуства“ – граматика, аритметика, риторика, логика, астрономия, музика, геометрия.
След почти двувековно прекъсване на развитието на арменската философска мисъл, Крикор Магистър възражда светската философия и научната мисъл. Тъй като се увлича не само от идеите на Платон, но и на арменския философ Давид Анхахт (Непобедими), той развива неговия неоплатонизъм, показва влечение към рационализма и натурфилософията. В трудовете му има забележителни мисли за биологията, медицината, космологията, теорията на музиката и други.
Тъй като произхожда от знаменития княжески род Пахлавуни, дал на историята редица видни политически, духовни и литературни фигури, заедно с чичо си и други съратници се бори както с вътрешните, така и с външните врагове, стреми се да съдейства за укрепването на трона на Багратидите. През 1045 г. участва в преговорите между император Константин и Гагик Втори в Константинопол.
Като политик предчувства падането на арменското царство и решава да предаде владенията си на Византия. Всъщност се получава интересна замяна: срещу това получава имения в Южна Армения и Междуречието. През 1048 г. византийския император му дава титлата магистър (оттам идва и прозвището му) и е назначен за военен управител на Месопотамия, Васпураган, Дарон и някои други области на империята. Като такъв той се заема и с църковно строителство. Благодарение на неговите усилия биват издигнати църквите „Света Богородица“ в Пъджни, „Св. Крикор Лусаворич“ в Гечарис, „Свети Спасител“ в Авуц дар и др.
И за да завършим образа на този учен и държавен деец, трябва да кажем, че Крикор Магистрос брутално потушава тондракийското движение.
автор Ховханнес Холов
Нека да хвърлим поглед „от птичи полет“ и върху един от арменски граматици от по-късните времена. Следващият учен, за който ще разкажем, е познат като ХОВХАННЕС ХОЛОВ, но рожденото му име е Ховханнес-Агоп Косданднуболсеци (идва от арменския топоним на Констинтинопол) – армeнски граматик и преводач от XVII век, религиозен деятел на арменската католическа църква.
Той се ражда в столицата на Османската империя през 1635 г., но емигрира в Европа в ранна възраст и там приема католицизма. Получава високо образование, от 1660 до 1667 г. се образова във висшите учебни заведения на Рим – в колежа Sacra Congregatio de Propaganda Fide и в Лион, паралелно занимавайки се с преводаческа и проповедническа дейност. Той следи работата на арменските издателства в Марсилия и Ливорно, за което е назначен като надзирател, но тъй като защитава интересите на арменските печатари, загубва работата си.
Холов превежда редица църковни книги от латински, включително творчеството на известния мистик от XV век Тома Кемпийски „За подражанието на Христос“ (от латински – „Imitatio Christi“, на арменски „Համահետեվումն Քրիստոսի“). През 1670 г. публикува първата си книга – арменския превод на произведението „Духовна градина“ (лат. „Giardino Spirituae“, на арменски – „Պարտէզ հոգեւոր“). Но Ховханнес придобива широка известност най-вече благодарение на публикуването през 1674 г. в Рим на граматическия му труд „Чистотата на арменската реч или граматиката на арменския език“. След една година той вижда бял свят в латински превод (с малки промени).
Езиковедът различава три разновидности на арменския език. Наред с традиционния „писмен“ (или крапар) и „разговорния“ (т.е. простонародните диалекти), той въвежда и нов термин – „граждански“, който е смесица между първите два варианта. Според него този вариант се използва от оратори, адвокати, търговци. Може да се смята, че това е ранна форма на ашхарапара. В своята книга Холов се спира само върху крапара, който според него има „най-чиста и подредена граматика“. Именно заради своите граматически трудове той получава и прякора си „холов“, което на арменски означава „падеж“.
Ховханнес се смята за един от основоположниците на т.нар. „латинизиран модел“ на арменската граматика. И с основание, след като през 1675 г. в Рим се отпечатва неговата „Граматика на латинското изложение на арменския език“.
Последните години от живота си ученият прекарва във Венеция и очевидно играе значителна роля в културния живот на града. Известно е, че преподава религия в института Катекумени, учител е по турски на венецианския посланик в Константинопол, редактира сборник с турски поговорки, преведени от венециански ученици на италиански, арабски и латински. През 1687 г. пише и публикува втората си книга на ашхарапар и първата с религиозно съдържание – „Коментари към псалмите“, в която за първи път публично защитава използването на ашрахапара. Битува мнението, че е и редактор на първата печатна книга на този вариант на арменския – това е математическото произведение „Изкуството на смятането“ (арм. Արհեստ համարողութեան). Общо най-малко 15 авторски и преводни произведения на просветителя са публикувани през живота му, което го прави най-публикувания автор в 300-годишната (1512-1800) история на арменската старопечатна книга. Холов умира във Венеция на 24 ноември 1691 г.
С тези имена не приключва списъкът на арменските граматици от Средновековието. Известни са и трудовете на Йесаи Нъчеци (1260/1265-ок. 1338), Хованес Цорцоредзи (1270-1338), озаглавени „Кратък преглед на граматиката“, на Крикор Тадеваци (1346-1409), на Ованес Кърнеци (1290/1292-1347) – „За граматиката“, завършен през 1344 г. В него авторът дава пълно описание на арменския език, представя пълен курс на неговия синтаксис.
Вартан Аревелци (ок. 1198-1271) е автор на две граматически произведения, в които също описва принципите на синтаксиса на арменския език. В „За частите на речта“ той идентифицира 8 части от думата на функционална основа. Аревелци защитава правата на средноарменския език, възприемайки промените в езика като естествен процес. Важен е трактатът му „Тълкуване на граматиката“.
Ще си позволим още едно допълнение към делото и научните търсения на Аревелци. От неговия географски труд българските историци черпят сведения за „Страната на българите“, която той описва така: „А на североизток, страната Чинумачин граничи с булгхарите, откъдето излязъл татарския род – Хогта-хан, син на Чанкзхан, Хулаву-хан, син на Хогтагха-хан, Абагха-хан, син на Хулаву-хан…”. И допълва: „А на изток от страната на персите, първо е страната Чинумачин и града Хата, където се стичат богатствата на целия свят. Те са православни християни, имат царство и църковно устройство и справедлив съд…”.