Трудно ми е да си спомня откога познавам Артур Надосян. Със сигурност почти от времето, когато той – тогава много млад, реши да остане в България. Макар че не се виждаме често, смея да го нарека приятел. Винаги е приятно да си поприказваме, с него човек не може да се почувства притеснен, той е открит, приветлив, дружелюбен. Поне така го чувствам аз. И дори мисля, че през годините не се промени, макар че тръгвайки от нулата, днес той е вече толкова популярен и познат в музикалните среди, че графикът му е препълнен с ангажименти.
Като казвам ангажименти, нямам предвид, че всяка вечер пее в някакви заведения, както беше в началото. Не! През последните години заетостта му е съвсем на друго равнище. Той композира, пише музика за едни от най-големите имена на българската поп-сцена, като се започне от легендата Лили Иванова, обаятелната Йорданка Христова и се продължи със звезди като Орлин Горанов, братя Аргирови, Кристина Димитрова, Нели Рангелова, Софи Маринова, Анелия. Списъкът е внушителен и включва дори чуждестранни изпълнители от ранга на Лилит Хованисян, Драган Коич, Иван Куртич…
Разнородният му талант, който се проявява у него още като дете и влечението към музиката, към пианото, предопределят пътят на Артур. Той е само на 3-4 години, когато прозира дарованието му и няма съмнение накъде ще поеме по-късно младият човек. Тънкият му усет му позволява днес да създава песни и да прави аранжименти в най-различни музикални стилове – от поп и латино ритми до поп-фолк и филмова музика. Макар че самият той предпочита да композира балади.
Репертоарът на Артур е също впечатляващ с широтата си. Той може да поднесе на публиката буквално всичко – арменски и руски песни, цигански романси и фолклорни творби, поп-фолк и ориенталски парчета. Участията му в най-различни събития – музикални прояви, фестивали, партита, балове, вероятно не са стотици вече, а хиляди. Помня как миналата година при една среща ми показа графика си за няколко месеца напред. Нямаше свободна дата, а на места в един и същи ден беше отбелязал две или три изяви. Нямам представа как може да се понесе такова натоварване, което в повечето случаи е свързано и с пътуване. А то пък е съпътствано с товарене на нужната техника, което освен че е скъпа, е и доста тежка.
Пианистът и певецът, който пее на поне двадесет езика и се е изявявал в САЩ, Русия, Австрия, Франция, Германия, Холандия, Кипър, Сирия, Ливан, Армения, през последните години се зае и с продуцентска дейност. И неизменно до него е Сандра – чаровната Сандра Александрова, която не само участва във всички сценични изяви с него, но му е и верен партньор в професията, дясна ръка, опора и не на последно място придава на техния дует с гласа и присъствието си красота и финес.
Може би преди две или три години обещах на Артур да посетя неговото музикално студио, където се раждат песните му, правят записи големи имена в музикалния бранш у нас, създават се клипове и се работи на макс. Така и все не успявах да стигна до него. Междувременно той нае ново място за звукозаписното си студио и аз отново поех ангажимента да отида да го видя. Е, най-накрая успях да го сторя през януари. Нямам представа какво точно очаквах, никога преди не съм посещавала такъв обект, но онова, което видях, не просто ме впечатли. Замая ме. В няколко големи пространства имаше оформени места за записи, за снимки, за техническа работа, черно и бяло пиано, музикални инструменти, компютри, екрани, микрофони, тонколони. Или казано накратко – пълно професионално оборудване.
Но най-приятната част беше посрещането от Артур и Сандра – ведро, топло, приятелско, непосредствено, открито. И въпреки натоварената програма, двамата музиканти ми отделиха достатъчно време да си поговорим за тяхната работа, за свършеното досега, за предстоящото.
- - Когато пристигнах в България през 90-те години, останах за кратко в Пловдив. Не познавах никакви музиканти и тогава Меружан Вартанян ме запозна с арменския състав „Еребуни“. Но не знам защо, те не ме приеха да работя с тях. Може би, защото не ме познаваха, нямаха представа за качествата ми като музикант и не посмяха да ми се доверят. След няколко месеца се преместих в София.
- - Артур, как се пробива в музикалния бранш, когато си абсолютно непознат? Ти тръгна предимно от заведения, от участия в арменски събития, нали?
- - Да, така е. Но човек намира пътя с приятелства, с доверие, с доказване, с всеотдайност. Няма ден, в който да не съм се занимавал с музика. Истината е, че в нищо друго не ме бива, опитвал съм, не се получава (смее се). Макар че съм арменец, за търговия не ставам. Пробвах в началото в Пловдив да купувам разни неща евтино и да ги продавам с надценка, но идваха възрастни хора, плачеха, че нямат достатъчно пари, за да си купят това-онова. И аз им подарявах нещата. Разбрах, че няма полза от тези експерименти. Така че, премествайки се в София, се заех изцяло с музиката. Знаех, че трябва да продължа пътя, по който съм поел от малък в Армения, да правя това, за което съм учил в Ереван.
- - Днес ти работиш с едни от най-знаковите имена на българската музикална сцена. Как успя да стигнеш до тях?
- - С някои от артистите съм се запознавал по време на участия, концерти, събития или партита. Други бяха чували за мен… Не беше лесно. Но ето че повече от 20 години пиша музика. В началото направих много песни за Ивайло Гюров, последваха Йорданка Христова, Орлин Горанов, Сандра. Наистина са много артистите, за които съм писал и продължавам да работя с тях.
- - Сред тях е и най-голямата звезда на българската ни естрада Лили Иванова. Как стигна до нея? Не е тайна, че тя е изключителен перфекционист и много взискателна.
- - С Лили се познавам отдавна, много пъти сме били на една сцена на разни събития, така че тя ме знаеше от репетиции, от саундчек, гостувал съм в дома ѝ. На концерта ѝ в зала „Олимпия“ в Париж бях на първия ред. Но как се стигна до песента, която направих за нея? С покойния Иван Тенев, с когото бях близък и може би има десетина песни по негов текст и моя музика, един ден ме попита дали може да чуе някои от композициите ми, които все още нямат текст. Една от мелодиите много му допадна и каза, че това трябва да се изпее от Лили. Звънна ѝ веднага, няма да забравя този разговор. „Лилянке, обърна се той към нея, тук съм при едно момче, казва се Артур“. „Един пълничък ли, ами аз го познавам, ние сме приятели“, отговори тя. А агент Тенев реагира: „Не нам откъде го познаваш, но той има страхотни песни, трябва да ги чуеш“. Изпратих ѝ три демо-варианта и Лили ги хареса и трите. Така се роди песента „Главна роля“ през 2018 г., която Лили Иванова представи на наградите „Икар“ през 2019 г. Сега отново има одобрена от нея песен, която очаквам да бъде записана. Без да се хваля, мога да кажа, че всички мелодии, които съм ѝ предложил, тя ги харесва и нищо не ми е върнала. Но докато не намери подходящия текст, не прави стъпка.
- Артур, тъй като заговорихме за музиката и текста, които вървят неразделни, според теб като композитор как е по-приемливо, по-лесно: да имаш текст, върху който да работиш, или да напишеш музиката, за която да се търси подходящ текст?- - По-лесно за един автор е да не бъде ограничен. Ще дам пример с песента „Раздяла“, която скоро ще излезе в изпълнение на Сандра. Според мен се получи страхотно нещо, много е добро. Един приятел – български арменец, ми изпрати текст да го погледна. Много ми допадна и за една вечер написах музиката. Само че трябваше да открием автора на думите, което отне много време. Все пак накрая я намерихме, една изключително добра поетеса, свързахме се с нея, тя разреши да ползваме стиховете ѝ, дори се разплака от вълнение. Като казвам „ограничен“, имам предвид, че текстът задължава да се съобразиш с него, с римите, да прецениш в какъв такт да бъде и т.н. Когато работиш по готов текст е една идея по-трудно. Но аз като прочета един текст и ако е подходящ, музиката веднага се ражда в главата ми. Все пак за мен като композитор е малко по-лесно да напиша музиката и да търся след това текст за нея. Всъщност практикувам без проблем и двата варианта.
- - През 2024 г. твоя песен спечели първа награда на конкурса „Бургас и морето“.
Артур и Рафи - двама изключителни таланти - Да, беше доста неочаквано за мен. Истината е, че бяхме много ангажирани със Сандра, нямах време, но дойде едно момче в студиото, донесе текст с молба, ако мога да напиша музика за него. Буквално имах 15 минути, защото товарехме куфарите, за да пътуваме към морето за участие. Даде ми думите и за 15-ина минути написах музиката, дадох му нотите, но той каза че не може да свири на пиано. Набързо записах и пианото, дадох цялата скица, върху която да се направи аранжимента. Наистина не очаквах, че песента ще спечели и то първа награда. После се появиха някакви коментари, че Артур има връзки, затова е отличен и т.н. А аз дори не бях на конкурса, бях на работа, не бях и на награждаването. Това се вижда от снимките.
- - Артур, случвали ли са се недоразумения между теб с други твои колеги?
- - Какво имаш предвид?
- Ами например някои композитор да създаде нещо, то да не се хареса и да потърсят теб за същата работа.
- Честно казано, случвало се е, без да имам лично аз вина за това. Няма да споменавам конкретни имена, защото става дума за големи творци, с безспорни качества, доказали се многократно. Но, да, идва някои при мен, иска да напиша нещо, аз го правя, одобрява се, а после разбирам, че същият този човек преди това е бил при някой друг. Само че на мен това не ми е казано и аз нищо не знам. Ако знам, ще откажа, защото в противен случай не би било колегиално. Елементарен е примерът, който ще дам, но все едно ти да обиколиш няколко магазина, търсейки нещо и да си го купиш от друг. Може ли продавачът от първия магазин да се сърди, че не си купил същото или подобно нещо от него. Така че за жалост на няколко пъти без да знам или искам, съм попадал в такива ситуации, за които разбирам впоследствие, а между временно се чудя защо някои от колегите ми е обиден.- - Наистина неловки ситуации. Всъщност не очаквах такъв отговор, просто зададох въпроса, защото съм слушала, че се случват подобни неща. Както и да е, да се върнем към творческата ти работа. Пишеш и филмова музика. Как се стигна до нея, все пак е нещо доста по-различно от писането на песни по текст?
- Много обичам филмовата музика, това е нещо, което много ми харесва. Понякога при мен идват изпълнители да търсят музика, да им покажа някои демо-варианти. Но реалността за мен е такава като автор: когато пиша, аз си представям конкретен изпълнител и създавам творбата за него, за неговия глас, за неговия стил. Не мога да напиша песен за Лили, например, а да я дам на някой друг певец. Нещо подобно е и когато трябва да пиша музика за филм. Пускам си го няколко пъти, гледам го и паралелно пиша.- - Кой беше първият ти опит за създадеш нещо за филм?
- - Преди години при мен дойде Ваня Червенкова, по която бяха стреляли, ако помните и тя едвам оцеля. Та тя беше направила документален филм за преживяното и аз написах музиката. Впрочем там има и арменски дудук, мисля че се получи нещо красиво. Филмовата музика е много важна, защото допринася за въздействието.
- - А сега обръщам поглед наляво, където седи една много красива и елегантна дама. През последните години двамата сте непрестанно заедно в професионалните си изяви и сте чудесен тандем. Е, как откри Сандра, Артур?
- Тя ме намери (смее се). Тогава с група свирехме в пиано-бар. По това време Сандра участваше в „Гласа на България“ и беше стигнала до финал. Дойде при нас, за да търси възможности за участие. Вече я бях слушал по телевизията и ми харесваха нейните изпълнения, нейното сценично присъствие. Аз познавам много певци, с доста от тях съм работил, но повечето са силни само в един жанр – било поп, било опера или фолк. А още първите пъти, когато направихме заедно със Сандра някои неща, видях у нея потенциал и възможност да продължим напред. Тя може да пее всичко, при нея всичко е събрано на едно място – поп, латино, етно, дори фламенго. Когато сме в Армения, директно отиват при нея и я заговарят на арменски, мислят си, че е арменка. Така добре звучи на арменски. Същото се случва и в Гърция, и в Сърбия. Гръцкият репертоар на Сандра е над пет часа. Т.е. тя не изпълнява една или две песни, пее на над 15 езика и то перфектно – италиански, френски, руски, испански, сръбски. Има дует със сръбската звезда Драган Коич. Миналата година, когато бяхме заедно в Армения, направи песен с големия арменски композитор Ара Геворгян, посветена на Шарл Азнавур.- - Става дума за големия проект на Ара Геворгян и песента му „Нашият Шарл“.
В студиото на Ара Геворгян в Ереван - Точно така. Той избра Сандра да изпълни песента на български език. Посрещна ни много топло, направихме записа, в който участва и самият Ара, гостувахме в дома му, беше незабравимо изживяване и за двама ни.
- - Имате ли и други планове за работа с арменски изпълнители, за концерт там?
- - Докато бяхме в Ереван, посетихме и арменското национално радио. То има чудесен естрадно-симфоничен оркестър, който се ръководи от Ервант Ерзънкян и говорихме за концерт. Освен това планираме да направим нещо съвместно с арменски имена като Карен Севак и други.
- - За нашите момичета от танцов състав „Наири“ кога ще направиш музика?
- оворили сме, предложил съм, така че се надявам да им подаря своя авторска работа, на която да танцуват. За мен ще е удоволствие.
Прекъсвайки за малко разговора си с Артур, обръщам поглед към Сандра Александрова. Както вече стана ясно, тя е непрестанно до него – вече 13 години и двамата реализират заедно проектите си. Тя му помага за всичко и във всичко що се отнася до ангажиментите на студиото, до продуцентските дейности, до онова, което е нужно, за да се развива то. И първият въпрос, който ѝ задавам е дали се работи лесно с такъв видим работохолик като Артур.
- - Ами… Бих казала лесно, защото е много хубаво да има до теб човек, от който да се учиш. Разбира се, той е с много по-голям опит, така че след като се запознахме, започнах да се занимавам много по-професионално с музика, да имам авторски песни.
И ето че Артур бърза да се намеси: „Сандра е като повечето талантливи хора в България. Макар талантът да е налице, ако няма кой да ги побутне, да движи организационно нещата, не може да има резултат. Откакто работим заедно, тя има много участия, много записи, много клипове, много снимков материал, огромен репертоар в различни жанрове. Ако един ден не сме успели да направим нещо от планираното, имам чувството, че изоставаме с година. Всеки божи ден се работи – няма делник, няма празник. Аз непрестанно напирам, изисквам. Знам, че това натоварва, но нашата работа изисква постоянно да си в тази динамика. И слава Богу, че Сандра слуша, изпълнява, не се сърди, като я натискам да направи нещо. Само талантът не е достатъчен. Както казва Лили Иванова, най-гласовитите хора са овчарите, като викнат, ги чуват чак в другата планина. Но това не стига. Трябва много упоритост, много работа и постоянство, добра организация и дисциплина в това, което правиш, за да постигнеш успех“.
От казаното става ясно, че Артур е човек, който не си оставя „коня в калта“ и затова Сандра го следва, разбирайки, че неговата настойчивост е полезна за нея. Благодарение на това и когато пее на чужд език, той звучи така, сякаш ѝ е роден. Всички знаем колко трудно се произнасят арменските думи, а при нея езикът просто се лее прекрасно и наистина не може да се разбере, че тя не е арменка.
Сандра поднася цветя пред паметника на Шарл Азнавур - Докато не се получи дори една дума така, както Артур иска да звучи, можем да работим над произношението с часове. Ако някои ни слуша зад вратата, докато записваме, не знам какво ще си помисли. Имам си много добър учител и се старая много, защото искам да науча арменски. Покрай него започнах да слушам доста арменска музика, знам вече някои думички, Артур ми превежда всичко, което се казва в дадена песен. А и вече като видях с очите си Армения, желанието ми се засили още повече да уча езика, да знам всичко, свързано с нея. Има много добра арменска музика, красиви текстове. Вероятно фактът, че имам музикален слух, също ми помага в артикулацията на арменските думи. И не само в арменския, но и в гръцкия, английския и другите езици, на които пея.
- - Доволна ли си, Сандра, от тандема, който създадохте с Артур?
- - Много е трудно да намериш човек, на когото освен в работата, да се довериш и за всичко останало, на когото да разчиташ. Човек, който изисква от теб, а не те оставя да бъдеш самодоволен от постигнатото. И най-важното – да гледате в една посока. И аз, и Артур, нямаме ограничение в стиловете, което също ни помага толкова години да сме заедно в работен план, да творим. Имаме еднакви виждания за музиката и за това към какво се стремим, какво искаме да постигнем.
- - Критикува ли те, когато работите над даден проект?
- - О, да, но аз разбирам, че критиката му е градивна, не е самоцел. Затова и не се сърдя, защото знам, че Артур е човек, който открито и без задна мисъл ще ми каже къде греша. Той знае какво да изисква от мен, когато записваме в студиото. Много е важно да имаш такъв човек до себе си, защото така се развиваш. Просто ако някой слуша при запис какво се случва, ще си помисли, че ще се избием (смее се).
- - А ти реагираш ли понякога?
- - Мисля, че това е нормално. В началото ми беше трудно, но когато с времето хората започнат да си имат доверие, е нормално да поспорят, да се поскарат. Така че се случва взаимно да се критикуваме, смятам, че между близки хора това е напълно естествено и не трябва да се мисли, че настъпва края на света.
- - Сандра, вие работите с Артур вече 13 години. Мисля си, че във вашия бранш това е рядко явление.
- - Много е грешно да си мислиш, че можеш да вървиш сам, когато си стигнал до някакво задоволително ниво. Човек трябва да има екип, на който да се уповава. Трябва да разбираш, че си стигнал до някъде, защото си имал тези хора до себе си.
- - На няколко пъти казахте, че правите разнообразна музика. И все пак, някакви предпочитания към музикалния стил имате ли.
- (Артур) Моите са в арменска посока, естествено (смее се). Много е трудно да бъдеш актуален и в центъра на вниманието само с един стил. Искаш или не, трябва да се съобразяваш с търсенето на публиката.- - А самите вие каква музика обичате да слушате?
- - (Артур) Винаги съм твърдял, че няма лоша музика, има лошо изпълнение. Все пак има само седем ноти. И какво да направи с тях решава авторът. Ако дори на най-красивата мелодия се добави глупав текст, тя вече няма да е хубава.
- - (Сандра) Обикновено имам време да слушам музика в колата. И тя е най-разнообразна – харесвам изпълненията на Андреа Бочели, слушам доста арменска музика, българска, западна. Имам си плей-лист с подбрани от мен 30-ина неща, които си пускам, докато пътувам. Мисля, че дори от нещо, което не е толкова добро и популярно, може да се чуе нещо хубаво.
- - Слушането на различна музика помага ли в работата, в творческия процес?
- - (Артур) О, да, много. Ние слушаме много френска, италианска музика, гледаме концерти в „Ла скала“, най-различни неща. Както слушаме класика, така и в дискотеката слушаме какво харесват младите хора, за да трупаме информация, да имаме представа от тенденциите. Смятам, че това е важно.
- Всъщност колко време прекарвате в студиото?- - (Сандра) Когато не пътуваме, сме тук, работим, поне до 7-8 часа вечерта, ако нямаме друг ангажимент. Общо взето, докато не приключим поставените задачи за деня, сме в студиото.
- - Къде остава личното време?
- - (Сандара) Когато обичаш това, което правиш, не усещаш времето, не ти тежи. Така че личното време се преплита с работното. Случвало се е, когато имам свободен ден и съм си вкъщи, решавам да правя нещо друго и се улавям, че пак слушам музика, мисля за нещо работно. Когато човек обича работата си, макар да е зает, някак си се и разтоварва. Странно е, но е така.
През февруари зам. министър Казарян връчи на Артур Грамота за заслуги - (Артур) Нашето лично време е по пътищата. Всъщност ние осъзнаваме, че сега е момента да положим усилия, за да бъдем по-разпознаваеми, да стигаме до медиите. За да се постигне това, е нужно да се работи. Ако трябва да бъда честен, трябва да кажа, че сме получавали много покани за договор с известни музикални компании. Но не искаме да се обвързваме само с конкретен стил музика. Да, Сандра пее балканска музика, но прави и други неща. С една дума, вървим по по-трудния път, но това носи удовлетворение.
- - Артур, измина дълъг път, за да стигнеш дотук. Срещна ли подкрепа по този път?
- - Да. Много съм благодарен на агент Тенев, който беше един изключителен професионалист и имаше нюх. Много ми помогна и то още в началото страхотната Йорданка Христова. Не само професионално, но и чисто по човешки. Когато получих българско гражданство за заслуги през 2004 година, тя беше човекът, които написа за мен добри думи, подаде ми ръка, подчерта, че имам талант и ще допринеса за развитието на музикалната култура. Йорданка видя у мен потенциал, няма да забравя никога тази подкрепа. За мен това е важно. Бях 16-годишен, когато дойдох в България, бях сам, беше ми трудно. Родителите ми помогнаха през първата година, след което сметнах, че трябва да се справям самичък и да не разчитам на тях. През 90-те години в Армения беше трудно, нямаше ток, нямаше нищо. Баща ми купи агрегат, на който най-много можеше да се пусне един телевизор. С него помагахме и на съседите. А аз исках да свиря, да работя, но в Ереван нямаше такава възможност. Затова дойдох в България, уж за малко, на гости у приятели. И най-много ми хареса, че тук е светло и топло. Много бързо си намерих приятели, запознах се с колеги, не се чувствах като на чуждо място. Известно е, че българите не само са гостоприемни, но и много добре приемат нас, арменците.
- - Би ли се върнал в Армения?
- - Да живея там, вече не. Но за гостуване, за концерти – с радост. Няма ден, в който да не общувам с приятели, колеги, близки хора от Армения. Дори навремето, когато телефонните разговори бяха скъпи, голяма част от парите, които получавах, отиваха за разговори с Армения. Обаждах на баби по селата да ми казват текстовете на стари арменски песни. Тогава нямаше интернет и те ми диктуваха по телефона.
- Нашият оживен разговор с Артур и Сандра продължи още известно време. Разговаряхме за ползите и вредите от изкуствения интелект, за ситуацията днес в Армения, дори за политиката в света и за още куп неща. А после послушах някои от новите песни, които двамата създават, показаха ми най-новия си клип. Радвах че, те тези двама професионалисти не просто имат цел, а амбиция да вървят напред и полагат огромен труд, отдадени са на това, което обичат.
През февруари Артур Надосян получи поредна оценка на таланта си – беше отличен с Грамота от Министерството на културата. „Изразявам своята искрена благодарност към Министерството на културата на Република България за оказаната чест да бъда удостоен с грамота за принос в развитието на естрадата. Сърдечно благодаря на министъра на културата г-н Мариан Бачев, както и на заместник-министъра г-н Ашот Казарян, за високата оценка, доверието и подкрепата.
Приемам това признание с дълбока признателност и отговорност към българската култура и музикалното изкуство.
Това отличие е силен стимул да продължавам да работя с отдаденост и любов!“, написа той на своята страница във Фейсбук.
Вартануш Топакбашян